Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

Мунка, упражненията за обръщане се правят след 34-та седмица, а след като веднъж се обърне, тогава започваш с кляканията, за да може главата да се ангажира в таза.
В книгата може да прочетеш главите за храна и течности по време на раждане, за пукането на водите, епизиотомиите, за "преносването". Ще ти бъдат от полза, защото засягат почти всяко раждане в болница.
За останалите, ето една глава от книгата плюс съдържанието с google reader: http://www.google.com/books?hl=bg&lr=&id=9vAIkXXaEREC&am … amp;q&f=false

А добре, мерси Зозима 
(сега съм 33 значи още 2 седмици и ще го видим как ще се врътне)

Лекарят беше категоричен, че бебето било в неблагоприятна позиция. Главната им акушерка също ме убеждаваше, че за мен е най-добре при това положение секциото. В епикризата фигурираше единствено "тесен таз" като причина, нищо друго! Чиста работа 
Четох и аз преди раждането, че повечето бебета в хода на раждането се завъртат, но ме хвана страх, доста неприятни разкази изчетох за раждане на постериорни бебета. Знаеш ли, изчетох публикацията, към която даваш линк - невероятно позитивна и вдъхновяваща е. Досега все си мислех, че искам второто ми раждане да е нормално, а понякога ми се прокрадваше въпросът: "а ако пак е постериорно? След като веднъж се предадох, ще имам ли желанието и куража да се боря при такава ситуация, но вече с 1 секцио"? Тази публикация изведнъж ми вдъхна увереност, че дори и при второ постериорно, ще съм спокойна и докрай ще искам нормално раждане. Това май беше наистина многословно "благодаря"     

А, и благодаря на всички за милото посрещане

Аз отново искам да проведа една "анкета".
Колко от вас са родени със секцио и смятате ли, че това е повлияло и на вашето раждане или на начина по който сте се чувствали след раждането на собственото ви дете? 

Мари, този доктор явно е от нашите, скоро може да се чуе за него. Джули добре дошла и от мен. Аз искам да питам Криси за какви клякания говориш след обръщането? Днес се замислих и аз, въпреки увереността ми до сега, ами ако остане пак седалищно.
   Мунка, кога ти е термина?

Затова ти дадох да я прочетеш.

Деси, нормален клек., ако можеш това: , още по-добре Но това след като си сигурна, че е с главата надолу. Оставаш така известно време - минута-две. Може да го правиш колкото пъти на ден поискаш. Патешкото ходене също може да е от полза.
За термина на Мунка може да провериш на първа страничка. Има ви всичките.

Фрости, родена съм вагинално. Не особено бързо второ раждане без излишни интервенции. Майка ми говори за раждането като за най-нормалното нещо на света. Очаквах и при мен нещата да са същите, но уви...

Ако повтарям информация, извинявам се предварително. Явно възрастният д-р Яков от Варна подкрепя VBAC. Сестра ми беше при него на преглед. Тя има едно вагинално раждане и операция на матката(разрезът е по същата технология като секцио). Той й е казал(без тя да повдига въпроса) да си роди нормално. 

Нощни очи, родена съм нормално, дълго и трудно раждане. Майка ми е с изключително неприятни спомени.

При мен бебата , преди седмица си беше главично, но пък още е рано при нас.С миналата бременност обаче малката се настани  седалищно още от 6ти месец и така си и остана.
За доктора, доколкото знам той не работи в болницата, практикува си само в Медицинският център, нямам представа обаче дали до сега е имал домашно раждане.

Нощни очи, аз съм родена вагинално, седалищно - първо бебе, трудно и дълго раждане. Заради това съм се сдобила с луксацията, която още от преди да забременея е предпоставка за секцио. В допълнение, мисля си, че и заради това моето бебе беше седалищно разположен (нали има някаква наследственост в това - поне така съм чувала). Е, кофтито беше, че не му дадоха шанс да се обърне.

Майка ми е имала три нормални безпроблемни раждания, но пък бабата на която аз приличам има седалищно раждане, явно може и да има връзка с наследственността.

Мислила съм си че има нещо като наследственост главно защото моята майка (извинявайте че се повтарям) ме е родила сравнително лесно за 12 часа на 43 години само с няколко шева и казва че има приятен спомен от раждането.
Обаче като отидох да раждам това изобщо не ги интересуваше - единственото което повтаряха беше че са ми много годините (34), била съм ниска (160) и с тесен таз а бебето било огромно (3.800 една седмица преди термин).
За сравнение майка ми като бебе е била малко на глад поради спиране на кърмата на баба ми и по тази причина не е пораснала - тя даже е 153, с още по-тесен таз от моя на пръв поглед и въобще ако беше раждала в наше време изобщо нямаше да й разрешат "да пробва" (аз съм се родила 2.700 11 дена преди термин поради високо кръвно).

Зозима, може да си писала но аз нали съм от скоро, ако не е тайна - каква беше причината за предишното ти секцио?

Не знам дали тук съм споделяла какво се случи. Всичко започна месец преди Борис да се роди. Лекарят, при когото ходех на консултация реши, че имам тесен таз и бебето е голямо. Коремът ми бил остър, бебето не било ангажирано... дрън-дрън. Каза да отида в болницата на 5-ти пък да видим какво ще правим.  Казах му да върви по дяволите. Отидох при доц. Томова и тя потвърди, че бебето си е съвсем ОК, че дори главата му е малка без това да е повод за тревога. Разказах ѝ случилото се с лекаря ми - за протокола д-р Угрински от Втора градска (когато се записах при него все още нищичко не знаех за системата, лекарите, секциото) и тя предложи да говоря с Ковачева от ТК.  Оставаше ми месец и си мислех, че с тъпотиите, които онзи задник беше написал в обменната ми карта - ПФД, подчертано с червено, е по-добре да имам уговорка с лекар, който познава случая. Оказа се, че Ковачева не иска да се занимава с активни раждания, които могат да ѝ отнемат цял ден и ме препрати към Гогова. Колко ненавиждам тази жена!Всичко беше наред, но малчо реши да се забави малко. Започнаха уговаряния за индукция. Отказах. Отидох на ехограф, за да видим как е малчо и се оказа, че предполагаемото тегло е 4000 г. "О, идвай да режем!"Това бяха думите ѝ. Казах, че не съм съгласна. Отново поиска индукция. Отново отказах. Зачакахме. Мина една седмица и трябваше да вляза в болницата за наблюдение. Всеки ден ми отлепваха мехура. Имах два дни да родя. "След това се намесваме", каза Панова. Съгласих се, но ако се беше забавил още, пак щях да откажа намеса. Всеки ден по различни поводи ми предлагаха секцио - лекар след лекар. Аз бях "онази, дето иска естествено раждане". И накрая раждането тръгна с изтекли води. Бях чувала за пролапс на пъпна връв, пък и бяха ми каза, че бебето е високо, така че макар и малка, вероятност имаше. Затова се обадих на акушерките. Бръснене. Клизма. Моята лекарка тъкмо свършва смяна. Решаваме, че ще държим връзка по телефона и ако до 7 см не е слязал - секцио. Знаех, че ще слезе. Запис на тоновете и бях свободна да се разхождам. Минах осем часа. Напредвах бавно и сигурно. На час по сантиметър - раждане по учебник. И бебето слезе! Позиция -1! Ликувах! Знаех си! Извикаха я да дойде.
И светът ми се срина. Ковачева също беше там. Започнаха да ме плашат. Аз вече бях в онова състояние на транс, в което исках просто да ме оставят намира. Стенех тихичко, така контракциите боляха по-малко. "Жалко за хубавото дете". "Знаеш ли какво е да гледаш инвалид?!" "Вече отдавна водите ти изтекоха, ако продължаваш да се инатиш, неонатолозите ще го сложат на АБ и скоро няма да го видиш". Може би това последното ме убеди. Не мога да обясня защо. Предадох се. Казах им да правят каквото ще правят. Система. Катетър. Мазане на корема Упойка. Шегички. Вътрешно крещях. Извадиха го. Видях дупе и крачета и го отнесоха. Останах сама. Лекарите бяха там и не бяха. Мразех ги. Исках всико да свърши. Донесоха ми го да го видя. Омотан. Сърдит. Докоснах най-прелестната бузка на света. Разплаках се. Скараха ми се и млъкнах. Нататък не помня.

Леле майко!   Тези хора не си поплюват.
Накрая в епикризата ПФД ли ти писаха? И той колко кила беше?

При мене плашиха мъжа ми, главно Григорова - с форцепс, но вече работата беше омазана от индукцията на другата ми лекарка, та може и да е била права... донякъде.

И аз предния път изобщо не бях се интересувала. Сега се сещам че имах една майка в отчетните която пробва точно VBAC но тогава нито знаех какво е, нито съм я питала разни неща.
На мене ми го предизвикаха защото бил голям пък и плацентата била калцирана. Сега чувам че не е нормално да се калцира, случвало се при пушачки, не помня какви още. Аз наистина съм голяма пушачка, но не пуша от 3 месеца преди да забременея с Валентин. Надявам се наистина тези съмнения да не се повторят сега - вече не пуша от 3 години (е тука е разликата с майка ми и наследствеността). Това да ти дават срок до кога трябва да родиш е много изнервящо.


Зозима съжалявам, че те накарах да го разкажеш ако ти е станало тъжно  (но сигурно, щом на мене ми стана) прегръщам те 

Май не отговорих на втората част - смятам, че това как се чувствах след раждането на моето (първо в шок, после много зле, после все едно беше чуждо дете и все с някакво чувство за вина и безсилие или и аз не знам какво точно...) беше главно заради това че го отделиха от мене, все си мисля, че ако ми го бяха държали, дори да реве, до мене нямаше да е така.

Нощни очи, аз съм родена нормално, седалищно, първо раждане, майка ми го описва като доста по-леко от второто, при което сестра ми е била главично. Но за мен са имали готовност да направят операция, ако се наложи. Тогава акушерката й обяснила, че седалищното раждане е лесно, защото дупето на бебето е по-меко от главата и по-лесно излиза. Напоследък разпитвам за раждания от старо време, тогава е било голяма рядкост да се прави секцио или да се индуцира раждане. Май и системи не са слагали, въобще жените са си раждали почти естествено, само дето е трябвало да са легнали.
В моя род жените винаги са раждали вагинално, затова ми се иска и аз да успея, ако ми е писано. Май за разлика от повечето от вас аз смятам, че моето секцио беше необходимо и не мисля че можеше да се избегне, но пък се надявам този път да не се налага.
Зозима, и аз почти се разплаках от историята ти. Но след като я прочетох някак си съм сигурна, че ще имаш прекрасно следващо раждане:)