Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

malachika, тя мацката разказваше как я оставил около 20часа да ражда и само идвал да проверява, но това май излиза извън стандартите за продължителност на раждането, и явно не им се занимава и рискува....При мен бебчето е с главата надолу, само, че гръбчето е отдясно, вместо отляво. До последната консултация доктора казваше, че ако няма предпоставки за секцио(каквито до последно нямаше) няма причина да не пробваме нормално.НО на последната консултация взе малко да се дърпа и да ми разказва страхотии.Дано да е било само за да ме пробва. На 15-ти съм на преглед и тогава трябва окончателно да ми потвърди. Ако се откаже съм решила да изчакам максимално в къщи и да отида в болницата в последния момент и най-вероятно без избор на екип.....
mamamilla успех!!!

mama_tery, успех
Скоро разбрах от една мацка  раждала така , че и френските доктори са малко така, уж няма проблем за вагинално раждане след секцио, и после може да се обърнат нещата!
Нали сме с международни здравни осигуровки да ходим да раждаме в Холандия

dix6, mama_tery, добре дошли!Може ли термини, моля, за първа страничка.
Дикс, да, чувала съм за въртене на бебето и по принцип в този случай се прави. Напипват се ръбовете на двете фонтанели и по тях се върти. Техниката е описана в Heart and Hands на Елизабет Дейвис. Не съм останала с впечатлението, че е опасна, но е болезнена процедура. Но все пак, колко болезнена ще да е в сравнение с болката и разочарованието след секциото. 
Тери, при мен Бори също беше с гръбче на дясно, но раждането си беше като по учебник. Явно си е заел правилна позиция в началото на раждането. На първа страница има един линк за постериорното бебе, прочети поста, много е добър.

mari имам приятелка там,която роди в края на юли. Та с нея мислехме да се разменим. Аз да раждам там, тя тук, че си предпочита болниците.
Zozima, моят термин  е 30.10. Това си е по мои сметки, защото съм с дълъг цикъл и съм на 100% сигурна. Иначе по ПРМ е на 23.10.  Този път на лекарите съм обърнала специално внимание(за да не ме водят преносила както първия път)
Ще прочета още веднъж за постериорно бебе, сигурно не съм разбрала-аз мислех, че е постериорно ако е с гръб към гърба на майката...така ли е?

Правилно си разбрала, но като цяло ще ти е полезна публикацията, за естественото завъртане, което бебето осъществява при раждането и т.н.

Много хубаво, че си убедила лекарите, аз бях при един твърдоглавец, който не щеше и да чуе за по-дългия ми цикъл, двете единствени дати в месеца, на които бяхме правили секс с мъжа ми и първите снимки от ехограф, които бяха повече от красноречиви  Желая ти успех! Много ме е яд, защо трябва лекарят да тръгне да разправя страхотии и да плаши бременната, само и само да бъде добро дете и да слушка за секцио/индукция/каквото там му е по-удобно да я направи.

Мари, стискам ти палци! По някаква случайност те помня още от бременните теми (аз съм от отчетната юли'08), колко терзания имаше за разминаването във френските и българските изчисления на термина. Много се надявам това бебче да се обърне с главата надолу и да имаш желаното спокойно естествено раждане! 

Хе...хе julie., радвам се , че ме помниш Вярно,че доста умувах и се чудих защо така с тези термини
Много късмет и на теб

При мене този път много лесно се напипва бебето и аз го напипвам, че гърбът му е в ляво, но не можех да определя дали е седалищно, но не ми пукаше особено.
Та като ме прегледаха сега първото възклицание беше - Ама как е застанало това бебе! То е напречно!
Викам, ми може, то се мятка, аз спах надясно допреди малко, може да се е изсипало.
Е не можаха да ме уплашат по този начин този път, да не повярваш  
После с ехографа се оказа, че главата му е центрирана точно ниско долу в корема ми - явно не било напречно  
Обаче се оказа много дребно и въпреки че съм 37 то си се мятка накъдето си иска.
Имаше някаква възрастна АГ дето се мотаеше там, та тя каза така съвсем небрежно - айде успех и дано не му се усука много пъпната връв като се върти толкова!
Ама това им е като за добър ден бе, в университета ли ги учат как постоянно да психират бременните!

Mama tery, добре дошла, не ги разбирам тези доктори, какво ще пробват дрехи ли?
Това за пробване на израждане не бях чувала, ама защото ги е страх повече от нас, половината на практиките в медицинския са изпоприпадали на 100%, ах много ме дразнят вече. А да плашат знаят най-добре, 
 Да ви кажа една добра новина първата семейна акушерка е завършила във Варна, дано скоро започне практика.   

Зозима, на един от линковете които си пуснала има интересен материал за витамин Ц, зачетох се понеже бяхме говорили за храненето и болестите ( рак, диабет, високо кръвно), а съвсем на скоро ми разказаха за една жена с рак на стомаха и панкреаса, променила хранителните си навици и за 3 години е стопила туморите, била страшно "на ти" със обмяната на веществата. Извинявам се че се отклоних.
http://www.gentlebirth.org/archives/promvitc.html

Стискам палци на всички, които са на финала всичко да протече както трябва и да се радвате на прекрасни раждания и прекрасни бебета! 

Момичета, цялата нощ не легнах, но изчетох темата, преди да пиша. Грабна ме още от първия ред.. Ако ви бях открила по-навреме, третото ми раждане сигурна съм, щеше да протече по друг начин.
И трите си деца носих седалищно почти през цялата бременност. С първия си син постъпих в болница със силни контракции на 3мин и напречно разположен. След няколко часа позицията се промени към седалищна, а контракциите почти престанаха. След система с окситоцин раждането продължи по естествен път, но след като телцето излезе на половина, главичката се завъртя в неправилна посока, плацентата беше вече притисната в родовия канал и бебето започна да се задушава. Наложи се много бързо и с груба сила да избутат главичката навън. Аспирираха, изплака, показаха ми го /2950г, 51см -тъмносин хубавец/ и всичко изглеждаше наред,....
... докато не направи серия гърчове още в първия ден след раждането, някои от тях бяха придружени с неестествен крясък. Всеки път моченцето ми посиняваше, извръщаше главица в страни, изпъваше телце назад и сякаш умираше за около минута. Бях сама в стаята този ден и изтичах обезумяла с детето на ръце по коридора да търся помощ, но докато стигна до дежурните пристъпът беше преминал. Не ми повярваха. Лекарят заяви,че съм преуморена и си въобразявам и нареди да вземат детето в общата стая. През нощта чух този вик отново и вече знаех, че детенцето ми може би умира. Хукнах натам. За щастие една от дежурните акушерки го бе видяла. Поставиха го на системи и в кувьоз и след солидна доза изследвания го приведоха в неонатологията на МА, а мен изписаха. Няма да описвам трите му седмици в неонатологията, нито последвалата година. Беше със "съмнения" за мозъчен кръвоизлив и се налагаше постоянен прием на медикаменти с проследяване от невролог и ЕЕГ-та през цялото това време.
За щастие физическите пследици от травмата постепенно отшумяха. Момченцето ми вече се развиваше нормално "средностатистически". След година бях бременна отново, бебето пак беше седалищно, не знаех от какъв пол. Предвид преживените премеждия ми назначиха секцио, планирано, 10дни преди термина. Оказа се момиченце, прояви характер и сама избра деня на раждането си. Влязох в родилното /този път във Варна/ няколко дни преди датата за операция с изтекли води и активна родова дейност. Скараха ми се, че отивам късно и ме срязаха "по спешност" спорд плана. Едва осем часа по-късно разбрах, че имам дъшеричка /2500гр 49см/. Като гвоздй се забиха в съзнанието ми думите на акушерката, докато преповиваше бебка "Заради това мъничко момиченце ли те срязаха? Милата!  Жалко! И що не пожела да си го родиш нормално? Щеше да изскочи преди да разбереш."
С тази предистория пристъпих към третата си бременност. Бебчо отново се придържаше към седалищното положение, както предшествениците, обитавали корема ми  , но аз вече бях по-подготвена. Изчаках до времето, когато обичайно бебетата окончателно се обръщат с главичката и тъй като това не стана, му помогнах с упражнения /при нас индийски мост се оказа най ефикасен/. Усетих обръщането, но за всеки случай го проверих два пъти на ехо. Позицията беше стабилна, връщане назад нямаше. Вярвах, че този път ще имам нормално естествено раждане. Уви, оказа се , че 38г/на колкото бях тогава/ е преклонна възраст не само за първораждаща, но и за раждала вече жена. След преговори и консултации, лекарката ми се съгласи да води естествено раждане, ако то започне спонтанно до датата за секцио. Записа ми час за секцио 5дни преди термина, в последния си работен ден /след това заминавала на конферензия в чужбина/. Според нея на термин бебето щеше да е вече твърде голямо за да го родя "на тази възраст" без риск и усложнения...!
Вярвах, че момченцето ми ще тръгне по-рано, както се случи с предишните две. Не се безпокоях за раждането. Направих си план за подготовка за естествено раждане и от средата на бременността си неотклонно го следвах; ходене- по 2часа всеки ден, йога за бременни, масаж на перинеума, дихателни упражнения. Когато до термина останаха 2седмици, зачестихме със секса до ежедневно /четох, че спомага за умекването на маточната шийка / и прибавих обръщане на цветните лехи с права лопата... уви не се получи.
 Съжалявам, че не ви познавах тогава момичета . Никой от близките ми не ме окуражи. Всички се страхуваха далеч повече от мен. Огънах се! и съм съкрушена!
Но причината, да се реша да пиша тук е, че планирам нова бременност в близките месеци, а прочетеното тази нощ в темата, ми вдъхна надежда и ... може би ... мъничко кураж.  Благодаря
На всички, които очакват вече щастливия ден, пожелавам късмет и много кураж. Бъдете силни!  

Лили, добре дошла!
Разказът ти много ме развълнува и за първото ти детенце, и понататък.
Много обичат да не ни вярват на нас по-нисшите така да се каже. По време на секциото ми казаха, че не можело да се задушавам, била съм си въобразявала, после все пак решиха да ми сипят "нещо" в системата и ми казаха - и сега смей да кажеш, че се задушаваш!
Пожелавам ти успех, лека бременност и леко раждане на четвъртото!

Е снощи и моето се обърна така.
Мама Тери, гледам май и термините ни са по едно и също време?
Само дето на мене ми казаха че плацентата ми имала калцификати - ПАК! миналият път заради това го предизвикаха една седмица преди термин. Този път обаче нещо не съм навита.

Зозима ти преди време пусна едни витамини - употребявам ги  обаче дали не ти се намира още нещо за калцификатите - например колко може да се разчита на такива твърдения от ехографа? Защото предния път като ми извадиха плацентата, без да съм специалист, мисля че можеха да я "поразгледат малко" да се види дали това което са си мислели е верно, ама да не мисли някой че са я гледали - само дали е цяла и айде в боклука, кой го интересуват такива досадни подробности!

mamamilla ти къде мислиш да раждаш, в коя болница?

Лили, следващия път ще успееш
Прекрасно е , че имаш три дечица и планувате още едно

Мари гледам че си тук, та исках да ти кажа - нас всички май ни шашкат с предишните ни причини за секцио - мене първо бяха с ПФД-то и макрозомията, сега с калцификатите... тебе със седалищното. Ама много ти е рано още да се притесняваш с това седалищно според мене 
А тесен таз все още не може да е причина за седалищно положение, защото то ти е малко още бебчето, че да му е тесен таза ти; околоплодни води могат да ти ги видят на ехо и да те успокоят... стига го мисли, както му е най-добре така ще се разположи  , много се шашкаме понякога (от личен опит  ).

Мунка, това за тесния таз, го дават като причина за  заставането на бебето с ред куп други като аномалии на матката, малко или много околоплодни води , посто някакви отклонения и изменения от нормалното!Иначе и аз смятам, че бебетата излизат и през тесния таз, вярно , че има съвсем малко изключения , когато наистина не може до това е голяма рядкост!
Да преди няколко дни се шашках много, но благодарение на Нощни очи, която ми помага с Тесането, много се успокоих и вярвам, че всичко ще е наред!Сега тесам едни други проблеми , но скоро започвам да работя и по обръщането на бебето, страховете около раждането Наистина действа Знам , че бебчето ми е добро и ще заеме най-добрата позиция за да помогне на мама