Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

Транси, а как са условията в Шейново?В смисъл прилични ли са, имат ли добра неонатология?
Да взема и аз де се запиша при Диков

Мери, лошото в Шейново е, че децата са отелно и ги носят на 3 часа. Иначе има много добри лекари и можеш да избираш акушерка.

Както zozima е писала, бебетата не са при майката и ги обличат с едни безумно неудобни дрешки. Другият негатив, който мога да изтъкна е, че се опитват да насърчават кърменето, но не разполагат с обучен персонал, който да показва как се случват нещата. Акушерките са с меко казано огромно самочувствие, но определено без покритие. Аз, много страдах от факта, че зърната ми са плоски, не успявах да накарам бебето да суче и въпреки че потърсих помощ и от неонатолози, и от акушерки, никой не ми помогна. Единственото, което направиха бе да ме изпратят да си купя силиконови зърна и да ме насърчат да се цедя с помпата. Едва когато се прибрах и потърсих помощ от консултант по кърмене, който дойде вкъщи, се оказа, че нямам никакъв проблем да кърмя и адът с изцеждането спря.
Иначе, като база, аз се бях настроила за гадни условия, но на мен приоритета ми беше не лукса, а подходящия за моя случай лекар. Не се възползвах умишлено от ВИП стая, защото ми се щеше да контактувам с повече родилки, от които можех да извлека полза за кърменето ( не съм кърмила първото си дете и сега бях ужасно амбицирана да го правя). Останах само три дни и не се оплаквам. Имаше 3 бани с тоалетни и никога не съм чакала пред някоя да се освободи. Храната беше прилична. Ако те интересува нещо друго с радост ще ти отговоря

Да оспамя и аз темата, ако може  Транси, на кой етаж беше?

Здравейте момичета,
Ние се върнахме от една почивка и се каним на село...
Първо благодаря за разказите на Фло и Транзи  
Зозима а не планирате ли някаква срещичка и в София? много ви завиждам за тази във Варна.
Пъртина, точно тук е мястото да споделиш. Виждам че бебето ти е още малко, тепърва ще премислиш нещата. След моето секцио не знам дали съм била в депресия, но беше някакъв ужас за мене - това че имаше нужда да доказвам че е мой - още като почнем от родилното с тези нафукани акушерки според които само те можеха да се грижат за бебетата ни, ние майките не можехме като тях, и после продлъжвението в къщи със свекърва ми (също акушерка) върха на което беше че искаше да го вземе тя и всячески настояваше да го храним с адапте (защото съм нямала кърма - така се "виждало" слаб бил 4кг бебе, за сведение го кърмих 2г като 5м и половина беше само на кърма)... няма да се разпростирам тука но ми беше много трудно и мъжа ми в началото не ме подкрепяше, чак по-късно стигнахме до едно мнение по въпроса. Та така. Мисълта ми е че когато си за първи път майка и тогава ти се падне едно провалено раждане и секцио може да се окаже доста трудно. Нека сега дойдат да ми кажат че не мога да се грижа за детето си!

Мунка, срещичка ще направим в София, колко му е. Само трябва да се приберем с малкия от морето. Планираме да се завърнем след средата на октомври, но може и през септември да имам ходене. Ще пиша пак кога ще мога.

Леле след средата на октомври ще трябва да раждам  Добре ако се върнете по-рано свиркайте непременно. Приятно моренце!

На първия етаж

Здравейте!
Благодарение на Нощни очи   , която оформя темичките на януарките за 2011 г., попаднах на тази тема и бързам да се запиша, а после ще чета 19-те изписани страници
Терминът ми е на 5 януари 2011 и също се надявам второто ми раждане да бъде по естествен път. Първото беше планово секцио в Токуда, защото през последните два месеца от бременността ми бебето винаги беше в една и съща поза - напречно и лекарят каза, че може да се е оплело в пъпната връв и затова да не сменя позата. Може би подходих малко лекомислено и уплашено, защото доста бързо се съгласих, че здравето на бебето е най-важно и приех варианта секцио. Не беше драма, възстановяването ми беше бързо и леко, но все ме гложди мисълта дали бебето нямаше все пак да се обърне, ако бях изчакала, и ме гризе гузната съвест за това, че все пак са го "измъкнали" от корема ми съвсем неподготвено за излизането. Сегашната ми лекарка ме увери, че при напречно разположено бебе никой лекар не би рискувал с естествено раждане, но тя също е оптимист и вярва, че този път нещата ще бъдат различни, което доста ме успокоява.
Както и да е, да ми е живо и здраво детето, сега имаме втори шанс и се надявам нещата да протекат по естествен път. След няколко дни имам среща с акушерка от болницата, в която ще раждам, и ще ви разкажа как е тук - в брошурата им пише, че насърчават движението преди раждане, имат топка, на която да се търкаляш, вана за раждане и т.н. Принципно всички са "за" естественото раждане и кърменето и ми е много любопитно да го сравня с родната практика.
Поздрави и леко бременеене на всички ви, дано всичко бъде наред и този път се справим така, както природата го е измислила! 

Зравей, Деси! Добре дошла! 
Съветвам те като приключиш тази тема да прегледаш ресурсите на първа страница. Не са никак малко, така че имаш домашно за 5 месеца напред  Ако имаш въпроси, питай. Ако искаш да се оплачеш или да помрънкаш - давай смело! Изобщо - чувствай се сред приятели тук.
Ще ми е много интересно да чета впечатленията ти от родилната помощ в Люксембург.

Благодаря за топлото посрещане, zozima! 
Определено има какво да се чете в тази темичка, само време да има човек
С удоволствие ще ви разказвам как е тук, още повече, че мога да сравня с БГ. Вече нямам търпение да дойде януари
Хубав ден на всички!   

Деси, много се радвам, че те виждам тук! Събрахме се отбор януарки! 
Искрено и от сърце ти желая успех в начинанието! С теб сме! 

Деси, добре дошла!
При кой доктор ражда първят път в Токуда?Питам защото и аз натам съм се ориентирала.

Zozima, хиляди благодарности за прекрасната тема! Толкова много материали си поместила, че ще има да си ги чета чак до термина (февруари месец)  И макар да ми е първо раждане, информацията която намерих тук бе достатъчна да ме убеди окончателно, че не желая в никакъв случай да се подложа на секцио, освен ако не дай си Боже не се наложи по медицински показатели.

Щастлива съм и че моята лекарка, не само не ми предложи секциото като вариант, ами даже твърдо ми заяви, да се готвя за естествено раждане. И дори малко се изненада като й казах, че не само, че не желая, ами съм й твърдо против секциото 

Дано все повече жени в България да осъзнаят ползите и нуждата от естествено раждане, независимо след секцио или не.

Дано и лекарската практика у нас се промени и лекарите да престанат да предлагат операцията по избор. Сестра ми например роди в Австралия и ми сподели, че за цялата й бременност лекарят й дори веднъж не е споменал думата секцио.

и аз съм с вас 

mari:), раждах при д-р Бойко Димитров, а заедно с него ме оперира д-р Илиев. Димитров е много мил и любезен, макар че има слава на леко клонящ към секциото. Само че аз познавам едно момиче, което ражда при него, при 2 см. разкритие се беше уплашила и започнала да плаче и да моли за секцио, докато той я молел и разубеждавал да си роди естествено. Накрая все пак се е стигнало до секцио по нейно желание, но мисълта ми е, че явно не винаги се разхожда със скалпел в ръка

Lily_G, и аз бях като теб - много положително настроена към бременността и раждането, с мисълта за една градивна болка, която ще изтърпя в името на най-прекрасното нещо - раждането на нов живот, и т.н. и т.н. Не бях чувала думата секцио до 7-ми месец, когато лекарят ми каза, че му се струва странно бебето да е все още напречно и почти винаги в една и съща поза, но оставихме решението за по-нататък. След това бях на една късна ФМ в 36 г.с. при Димитрова във Фемина и тя каза, че било леко по диагонал, но далеч не в подходящата позиция. Според нея трябвало да изчакаме. Обадих се на лекаря, той ме прегледа и каза: "Я си елате утре, както сме го планирали, да не стане късно". Разказа ми, че синът му също бил роден със секцио, при условие че изчаквали до последно да видят дали бебето няма да се обърне, но уви - и жена му минала под ножа. А после снаха ми, която е лекар, ми разказа колко рисковано може да бъде едно спешно секцио, и аз може би се уплаших и се примирих.

Както виждаш, опитвам се всячески да си втълпя, че предвид ситуацията решението ми (и това на лекаря) да легна под ножа е било правилно (но гузната съвест не спира да ме гризе). Не съжалявам чак толкова, защото всичко мина бързо и леко, вкл. възстановяването - след една седмица се качвах и слизах пеша по стълбите до 6-ия етаж, но при операцията не ме хвана спиналната упойка и ме приспаха, така че пропуснах самата поява на сина си, за което ми е много, много мъчно. Затова се надявам силно този път да не пропусна нищо, ама нищичко

С това не искам да кажа, че при теб няма да се получи, напротив - пожелавам ти от сърце всичко да е наред и да не се налага да те оперират, но понякога това не зависи от нас. Важното е, че всички тук сме с нагласата, че ако не от първия, то поне от втория или третия опит ще успеем, а разказите на вече справилите се мами ни помагат да се настроим още по-оптимистично. Благодаря ви още веднъж за страхотната темичка! 

ПС zozima, май трябва да отбележиш на първа страничка, че transi1 вече е ветеранка