
Тоя път притурката я взимам без да се замислям!
И ще мачкам, ще мачкам... 
Моят мъж като си хареса някоя сезонна манджа и само нея ме кара да готвя. А иначе му е все едно какво готвя, така че разнообразието пак е на мой гръб.
Стискам и аз палци днес. 
Много ясно, че празника е за майката и бебето! 
!
Добро утро 
Пускам дълги постове, защото не може все по два реда, за запис
Такава бойна мацка като теб няма как да вземе лошо решение
Сигурно си супер яката мама 
Миото ти да знае, че си има съкровище вкъщи
Аз съм зла и не минава с мрънкане, но нежната ми лъвска душа също отстъпва пред сладоледа
Всеки път ви се получават и ми е много хубаво да си ги гледам,защото сте ми много хубави и хармонични 
Плановете са да заминем догодина, но ако изскочи работа за мъжа ми,която да му е ок - тръгваме. Той ще почне да гледа след морето, а аз искрено се надявам да излезе нещо, защото така ще си гледам повече Дамянчо
Със сигурност ще сме в/около Лондон, поне на първо време - мъж ми там си е вирял 6 години и не иска да рискува на непознато място, а и той е лесен с работата, но за мен може би ще е малко по-трудно да си намеря. Абе, има време - ще видим
Така че днес кротко и напоително ще си почивам, а Дамян ще се гледа с баща си и дядо си 
Аз пак не съм фукнала да си го зарязвам по баби& дядовци&подобни мили хора, но е чудесно, че човек има алтернатива,когато му се наложи, а и без да му се нагала - само да се поглези например
. 

!
!
!
Ама ся като си закусих с двете кифли и баничката, като изслушах колко сме го закършили отсекъде
, малко ми просветна и ще драсна 2-3 реда, докато Люска спи, което може да приключи any time now.
Озова се в наЩа скромна компания (маман, Халята, Люсил и моя милост), баш усреди едно калинкино магарене по повод на туй, че не се съгласих да я возя в количката на Люс. Та, оня ми ти бабиерос, както се яви от нищото, ни в клин, ни в ръкав, като рече, обръщайки се към Калината: „Аз ще те взема сега, щом не слушаш, ще те взема, дааа!!“ -- и клати глава и размахва пръст, наЩа девойка както кротко си хленчеше, изведнъж взе да се дави, да храчи, да посинява, да гъгне, аха да се разповръща, а аз си глътнах езика и вместо да я гушна, седя и пет минути зяпам с невярващи очи 
Да можеше тати да ми подари една екскурзийка по повод абсолвентството, да видя реалиите, които са ни набивани в тиквите 5 години. 







Ей такива много ме дразнят...
Дават съвети, натрапват присъствието си и закани пускат.
Препоръчани теми