Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Сега съжалявам, че разкарах бившия, какъвто и да беше щеше да ми е опора в този ужасен момент. 

Толкова ми е тъжно, че има раздвижване в тази тема.
Съболезнование на тези, които претърпяха загуба на любими хора!

След няма и месец ще станат 3 години от загубата на мъжът ми. Не съм забравила колко много ни помогнаха момичетата от форума. Следя темата и чета.  Съжалявам за всички вас момичета, които трябва да преминете ада ведно с близките си, които нямат вината, че ги е покосила болестта.
Моите съболезнования за изгубилите  и много сила за борещите се.
Наистина не знам друго какво да напиша.

Здравейте, диагностицираха баща ми с рак на панкреаса. Оперираха го веднага. За съжаление, още не сме си стъпили на краката емоционално и много тежко го преживяваме.

Не знам как ще се справим, той има всички шансове да се оправи, тъй като ракът е хванат на време, операцията мина успешно, сега трябва химио. Но е много трудна психическата част. Баща ми спори с лекарите, не искал бил химио, да сме го оставели намира. Също така много се мъчи физически, защото операцията е много тежка. От това на сестра ми й прилошава ежедневно и се стига до припадъци,  аз не знам за кого по напред да се тревожа.

Аз съм блокирала всички емоции и изобщо не се чувствам човек. Само чета разни статии от хора, които са се преборили с този рак и се вманиачавам на тема успех и преборване. За съжаление, само майка ми ме разбира. С баща ми и сестра ми почти не смея да общувам, да не би да ги разстроя. обменяме по 20тина минути някакви фрази и това е. Не смея да им говоря повече.

Анонимен, нормално е всички да сте в шок и особено той. Всички сме минали през фазата,  в която си като безчувствен робот. Това е защитна реакция на психиката. Не се отчайвайте, проучете всички възможности за най-доброто лечение и му ги осигурете. Прегръщам те!

Здраве, Анонимен!
Едва намирам сили да пиша, но прочетох рак на панкреаса и настръхнах.
Днес погребахме моята мила майчица.
Имаше същата диагноза като на баща ти, но при нея беше 4стадий.
Разбирам шока ви и ви съчуствам, но бързо влизайте в релси,ти, сестра ти и майката  ти чака ви много ама много тежка борба.
Баща ти има шанс.
Борете се за да не стане късно.
Веднага му запиши час за психолог трябва да си излее мъката, злобата и всичко каквото е натрупал.
А щом е премахнат тумора и няма разсейки е идеално.
Извинявай ако съм остра, но положението е критично , това е реалността.
Излезте от шока по бързо и се борете.
Подсилвайте имунната система с имунномодулатори.
Да пие глухарче.
Ако искаш ми звънни когато пожелаеш.
0894502664 това е номера ми.
Името ми е Златомира.
Ще се радвам да помогна с каквото мога.

Подкрепям момичетата, само че не психолог, а  психиатър.
Не правете глупости като да му давате примерно жълт кантарион, защото е опасна комбинация с химията.
Татко се възстановява, иска на скенер и на следваща вливка. Вика ми "Ама ако и следващата вливка е такъв ад няма да издържа...." Казах му, че първо да се възстанови напълно, после ще го мислим...
 

Камалия, браво за хубавите новини!
Не знам дали ще помогне да му дадеш пример с моята майка, която издържа всичките 12 вливки и то без порт! Приемаше лежането в болницата като почивка, запознаваше се с много хора, споделяха си теглилата и тн. През другото време не се спираше, гледа градина, сади домати и тн. (въпреки моите протести, че трябва да се укроти) На всеки две седмици пътува 150 км. с автобус до София и веднага след вливката се прибира в къщи. Казва, че ще се бори, защото иска да види внуците си пораснали. А аз най-много се страхувах, че тя ще се предаде като разбере, че е рак, защото ние крихме от нея диагнозата докато разбрахме за разсейките, т.е. повече от месец. Колкото и да звучи абсурдно - нейният дух се повдигна от стоенето в болница, защото видя много хора, които са били диагностицирани преди 5-10-15г. и все още са живи.
 

момичета, много ми е тежко. много ви благодаря на всички за милите думи. Ще предложа психолог или психиатър, но той все още е в болницата. Сега се възстановява. Щяха да го изписват на 1ви но още не е сигурно, тъй като самата операция е много сложна и трябва да му тръгне храносмилателният трактТой още не пие и не яде, само му вливат течноти. по нататък ще се консултираме с лекари какво може какво е хбаво. Имунната система наистина е хубаво да се стимулира, че химиото ще я отслаби. Но за всичко ще се консултирам с лекаря. Нашият лекар е много виден специалист, обаче ужасно зает, и ние почти нямаме достъп до него.


Миличка Доника, ужасно ти благодаря за думите и приеми моите искрени съболезнования! Мир на душата на твоята майчица. Аз още не мога да повярвам, че татко е болен, не ми се мисли как се чувства човек, загубил родител. 4та фаза е когато обикновено го откриват този рак. За съжаление дори при операция и без разсейки често има рецидиви. Много ще се борим, и много ще се молим, друго не знам какво. Мен ме ужасява мисълта баща ми да се мъчи пред очите ни. За глухарчето ще попитам, но засега не мога нищо на своя глава без да е позволено от лекар.

Това с криенето на диагнозата според мен е ужас. татко кри от нас какво му е, и това увеличи шока след операцията многократно. Аз получих паник атака, после се стегнах, но това ме направи недоверчива, че каквото и да ми казват могат да ме лъжат и дори на позитивните новини не можах да хвана вяра в началото.

ЗигиЗаги,според мен майка ти има правилния подход, че не се спира! най-важното е човек да има жажда за живот и да е зает, да не се депресира. Много се надявам татко ми, когато се възстанови, да съумее и той да бъде активен. За себе си и другите двечки знам, че само работата и спорта ни спасяват от черномислие.

Момичета, а химиото много ли боли и много ли е мъчително? Ние още не знаем какво ще му изпишат, биопсията не е готова, а и той трябва да се оправи от операцията. Като чета в интернет, при този тип рак се изписва

Ох, много мъка има, направо не знам как ще го преживеем това. Дано се оправи татко, че просто не знам. Голямо мъчение иначе. Много ме е страх да не го боли.

Скъпа, не се предавай!
Болка ще има и то голяма.
На майка и правиха вливка Гемзар+платина.
Беше много тежко.
Бъдете покрай него постоянно,обичайте го и обгрижвайте.
Така покрай вас ще добива сила за борба.
Химиото ще бъде мнаго мъчително важното е да се храни и имуномодулатори да приема.
Глезете го,каквото му се хапва да яде.
Всеки ден си го прегръщайте, подкрепата е най важна в тези трудни моменти.
Прегращам силно теб и цялото ти семейство.
Ако имаш нужда за нещо насреща съм.
Кураж.
Вие  имате шанс за излекуване.
P.S.
Да допълня само посетете и вие психолог или психиатър.
Това ще ви помогне много вярвай ми!

Не бих казала, че химията боли. По-точно е като тежък махмурлук-гадене, повръщане, залитане. Всичко е индивидуално. Някои работят и я карат. При нас винаги първата беше най-тежка, всяка следваща я понасяше по-добре. По едно  време сам отиваше и се връщаше с колата...

Аз като преживяла много и различни химии ще кажа - не боли, но е гадно. Толкова.
Преживява се, ако го поискаш.

Момичета, много ми е тежко тези дни. Мъжа ми е на лъчетерапия до 02.08 и после ще има онкокомисия. Дано стане без много чакане. Той никак не е добре. Толкова отслабна, все едно не е моя мъж. Като го погледна и очите ми се пълнят със сълзи, трудно успявам да ги скрия вече. Опитвам се да се владея пред него, но той ме познава и не мисля, че успявам. Надяваме се да решат да го оперират вече. Това ми е надеждата, той не иска заради това, че ще бъде с постоянна колостома, но по-добре така и да е жив. Много ми е мъчно...

Колостомата е бял кахър, живота с нея продължава както преди. Другото да се оправи. И се работи, и се почива, и секс се прави. Няколко жени понавам с колостома от над 10г. Скоро даже имаше една мацка във фейсбук( на 30г), с постоянна колостома и 2 малки деца. Много вдъхновяваща снимка.  
https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1 … le+with+colostomy

Мислех да не се намесвам но ще го направя. Смятам, че когато на някой му предстои битка и този някой е доста уплашен е меко казано нетактично да се подготвя с думите: Беше много тежко, Болка ще има и то голяма, Химиото ще бъде много мъчително важното е да се храни и имуномодулатори да приема .Пациента и близките му нямат нужда от това, защото има хора, които не спират да работят по време на химия, а да не забравяме, че има и пациенти, които са години на такова лечение! Химиотерапията е неприятна, но се преживява. Това кой как се чувства е строго индивидуално, въпреки, че аз няма да я  забравя Целта обаче, оправдава средствата! Дали да пие имуностимулатори, модулатори и всякакви "латори" е въпрос с повишена трудност. Във всеки случай бирената мая и цвеклото са задължителни. Дали боли? Ами не боли! Ако имате предвид иглите, то аз имам 23 вливки венозни и по мое време порта почти не беше известен в Бг. Не броя всякакви дупчения и вливания от друго естество при изследвания.
Обичта и подкрепата са задължителни . Прекаленото глезене, обаче, кара пациента да не се чувства добре и да си мисли, че само, защото е пътник близките му се държат така с него. Във всяко нещо трябва да има мяра. Колкото по малко неща се променят около пациента толкова по - лесно се приемат нещата. Говоря като пациент! Желая кураж и здраве на всички