Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Ирина, а каккво ти помогна чисто психологически???

Изолацията е нормален начин човек да се опита да се справи и да си запази достойнството. Татко също не искаше никого да вижда, само нас, защото не желаеше да го запомнят слаб и безпомощен.

Пробвай тези консултанти: http://www.oncobg.info/bg/zelena_linija

Аз се свързах с тях по скайп. Не са професионалисти, бивши пациенти са, но могат да помогнат за психологическото справяне с паниката и страха. Доброжелателни са, макар да не вършат чудеса.
Ние лично се опитвахме да се държим с татко нормално, все едно е здрав. Говорехме си за политика, гледахме телевизия. Тъй като и той не можеше да се храни нормално, а беше на Фрезубин и каши, избягвахме да ядем пред него, за да не го дразним. Показвах му снимки, внуците му носеха разни неща, изработени от тях. Въобще - максимален комфорт за болния и изтърпяване на всичките му капризи.
Нормално е да има разни пристъпи на гняв, че вие сте здрави, а той - не. И това не бива да ви дразни.
За съжаление психологическа помощ за болните и семействата в България липсва. Всеки се оправя както може и доколкото му стигат силите.

Да, заради достойнството е. Точно така! Ние за всичко си говорим, но забелязвам, че с различни хора той говори за различно и някакси с моя мъж си говореше за абстрактни неща и се успокояваше, а с мен за болестта. Той наистина най-добре се чувства да говори за абстрактни неща.

Баща ми пък искаше да говори с всеки за рака, така се успокояваше и превъзмогва страха уж...

Скапан живот. Източихме водата-около 2л, обаче около 60% от белите дробове са с метастази. Сега има възпаление по здравата тъкан, което трябва да се оправи поне нея да ползва. Трябва да купя кислород за вкъщи за по-нататък...

Камалия, 
Дано поне като я няма водата, да му е по-леко... Авастинът не помогна ли? Или спряхте вливките след онези проблеми?

Камалия,   аз съм като твоя баща. Споделям наляво и надясно. Особено на непознати като ми докривее и почвам да изливам На близки и познати не смея толкова, за д ане натоварвам. На мен ми помага да не се страхувам. Сестра ми и тя е каот мен, майка ми и баща ми не споделят с други хора и ни се дразнят. Днес се заговорих с една жена и нейният мъж и той е бил с рак на панкреаса. Това е  мнго коварен рак, защото не се хваща в началото, баща ми е извадил сравнителен късмет.
На децата си бил заръчал никакви цигари и профилактика.

Тя ми каза, че не е тежка химиотерапията за това заболяване. Имало модерни медикаменти. На мъжа й не му е ставало лошо, не е повръщал. Моля се на Господ да е ефикасна.  
Жената ми вика прогнозите са 2 години, ако се направи операция. Но аз много съм си навила на пръста  татко да оздравее. То нищо не зависи от нас, но така съм си го навила в ума.

Аз съм атеист, но много ходя на църква и ми помага да си мисля, че някой ще се застъпи за баща ми и ще помогне да бием статистиките скапани.

Камалия,.............не зная какво да кажа... На моя мъж му откриха нови метастази в слабините отляво. Смениха му хапчетата за месец, след което или стартира нова химиотерапия или не зная какво уролога ще реши. Междувременно ПСА показателите му са "скочили" пак. Аз това не го ли бях споделила в по-преден пост?! Вече и аз блуждая в мислите си....

Анонимен, аз съм се затваряла в себе си! На никому не съм казвала за рак, защото хората със своята реакция от самата дума „рак“ са ми всявали паника! Аз веднага съм се замисляла щом с такова състрадание хората реагират на болестта ми, значи е страшно! Спряла съм да ги допускам до себе си с въпросите за здравето ми и контактувала съм с болни жени като мен, с които сме лежали по болници, били сме на прегледи - говорила съм с тях по скайпа, по тел. Но после съм настройвала себе си, че никой не знае, кога ще умре, че здравите хора умират в катастрофи, при атентати и така съм си го навивала на пръст, че никой нищо не знае за бъдещето си! Започнала съм много да чета, че ракът не е смъртна присъда, че вече е като хронично заболяване....и съм започнала да имам кураж.....

Благодаря.
Анонимен, индивидуално е. Моето мнение е че жените се държат повече, мъжете се оплакват повече. И от лекарствата зависи. Имаше периоди, в който баща ми сам ходеше и се връщаше с колата, а след това беше в кондиция да пише за блога си.
Зиги, метастазите са множество и в двата лоба от 3,5г. Сега ми казаха само, че заемат към 60%, но не е сравнявано преди  колко са били- примерно преди половин година може да са били 50% и това влошаване да не е толкова страшно...
Вчера източихме водата, дишаше ту сам ту с кислород, от тази сутрин диша самостоятелно, започна да се храни по-добре и да се движи малко по-добре...

Здравейте! Ще се опитам накратко да опиша случая на баща ми и да поискам съвет...ако може.

Ноември 2015г. го оперираха по спешност от тумор на пикочния мехур.Поради ниския хемоглобин и сраствания мехура заедно с тумора не са извадени, а за да се спре кървенето уретерите на двата бъбрека са изведени на корема с цистостоми -торбички, в които се събира урината. Единия бъбрек е увреден -хидронефроза 3степен. Песледва лъчетерапия, с цел спиране на кървенето от мехура и намаляне на размера му.
 Имахме многократни притеснения и затруднения с торбичките-запушване, вадене на тръбичката и т.н., за които няма да пиша. След това последва период на затишие. И така до началото на м.юни. След двустранно запушване на тръбичките и неотделяне на урина няколко часа - докато отидем да ги сменят, започнаха болките в кръста. От тогава до сега те са едни и същи - в седнало положение няма болка. Когато легне започва опъване в кръста към слабините и поява на силна болка.Поради тази причина спането в легнало положение е невъзможно.
Последва възпаление на бъбрека-увредения, който лекуваха с антибиотици 1 седмица и казаха, че положението ще е така. Почти не отделяше урина.
 Потърсихме друг уролог, който отново проведе лечение и смени тръбичките с нови . Бъбрека се пооправи - пак отделя малко урина, но повече от преди. Но болките, които се надявах да са от него си останаха.
 Преди 2 дни направихме сцинтиграфия, която показва множество зони с метастази. Свързахме се веднага с онколожката и тя поиска незабавно да се започне лечение. Да ...обаче днес като направихме пълна кръвна картина креатинина е 233, алкална фосфатаза 592, урея 19,1 и хемоглобин 91 иии докторката каза, че при тези показатели не може да се направят вливки. Изписаха само обезболяващи, много течности и течна храна. След празниците да отидем отново.
Въпросите ми са много...вече ми се губят от много четене и ....
Изписаха му таргин, който не помага.По добре се чуства от нормалните обезболяващи, които го отпускат към 3-4часа през нощта и поспива до сутринта или докато започнат болките или  не се отлепи торбичката и се наложи да се смени с нова.
Поради тези болки не можа да направи ЯМР, а сцинтиграфията я изтърпя по чудо.
Не знам дали всичко което правим е правилно - в момента пие зеолит и хапчета за хемоглобина. Преди пиеше гъби, които вече отказва, както и водорасли.
Дайте ми съвет ...с какво да го подсилим, с какво да го обезболим , ...защо при висок креатинин не може да се правят вливки с бифосфонати...имам чувството, че сме в един омагьосан кръг от който излизане няма Оправим едно, появи се друго.
Извинете за дългия пост...просто не мога  да опиша ситуацията с две изречения. Хубав ден на всички
!

Здравей! Попитайте за Sevrodol като обезболяващо лекарство...

За ниския хемоглобин се прелива кръв.При баща ми се получиха оттоци по краката,корема,задържа течности и е подут.Уроложката му направи ехограф,има пясъци в бъбреците и му изписа добавки за оттичане на водата и лекарства за разбиване на камъните,но все още е подут,и задържа вода,а онколога бил още в отпуски.

Хемоглобинът и другите кръвни показатели ги държим с Маоло. Чувала съм и за ползване на кръвен здравец, бирена мая. Съвет за другите неща не мога да дам. 

Момичета, какво мислите за експериментите с нови лекарства?