Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

Оххх, мила, ами предполагам трябва да са наясно във всяка болница за многопрофилно лечение. Бог да се смили над горките хорица... Охх, днес разбрах, че и Иван Арнаутски е изгубил битката със страшната болест. Чудя се защо деца страдат така несправедливо ! 
Просто животът е изключително ужасяващ на моменти. Все още има какво да ме учуди и не мога да се примиря с неизбежното. Стискам палци на тези майка и дъщеря да понесат възможно най-леко всяко препядствие. Много ми стана мъчно.
А ти Ивка, бъди здрава и все така състрадателна. Светът има нужда от хора, на които им пука и се молят въпреки всичко 

Теичка, женицата почина неделя сутринта, но преди това бяхме успяли да й уредим престой в болница с помощта на Регионалната здравна инспекция. На всички искам да кажа, борете се за правата си!! Терминално болните имат право на 20 дни палиативни грижи в болница в рамките на 6 месеца, нищо че болниците не искат и да чуят и не предлагат този вариант, та роднините се виждат в чудо какво да правят. Ако имате проблеми или са нарушени правата ви, пишете на
http://oncobg.info/cat_46/scat_51/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA … 0%9B%D0%91%D0%98/
и
http://www.nchi.government.bg/contacts.html

  Моите най-искрени съболезнования. Благодаря за инфото, дано никога не ни се налага, но знае ли човек... Няма нищо сигурно в този живот. Горката майка, дано Бог й даде сили да продължи да живее.

Здравейте! Баща ми почина миналата година от рак на белия дроб!:( всичко стана много бързо... От ноември до януари ходи 4 пъти на лекар и му казваха дробовете са ти чисти... Февруари ходи на скенер и разбрахме за рака ,приеха го в болницата взреха му изследване от лимфен възел и казаха че много сме закъснели.... Март месец той почина, аз бях бременна в 6 месец..                                                                    Искам друго да споделя с вас, моя мъж има хашимото и постоянно много чете притеснява се , не спира да чете английска литература, та сме открили как хора се лекуват от рак и още мнохо трудно лечкми болести с натриев хлорид- сайта го има преведен на бг от едно момче от варна, не го познавам това не е реклама, моля ви кажете на вашите близки да опитат сайта е mmsbulgaria.com

От поне 2 години не съм писала в темата защото нямам какво различно да споделя. Сега обаче имам нужда от съвет за косопад в следствие на химиотерапия.

Ако мога да бъда полезна с опита, който имам след три пълни курса химии, питай.

Хули, благодаря ти! Това ми е питането, за косопада. Ясно, че не можем да го спрем, но нещо ефикасно за ограничаване?

Момичета, много съм притеснена.
Току-що напипах мъничка бучица на 2-3 мм. над зърното на дъщеря ми, която е само на 10 години.
Днес я е усетила и тя, и ми я показа. Като грахово зърно е, а самото зърно е много леко подуто и леко зачервено. Направо съм в шок и ужас.
Утре ще ходим при джипито, после къде?
Кажете какво може да е? Има ли там лимфни възли, примерно да е възпалено нещо?
Ще се побъркам...

1во се успокой и вижте какво ще каже педиатъра.
Най-вероятно е нещо свързано с развитието на жлезите. Пожелавам всичко да е наред.

Аз бях по-голяма когато ми излезе мастно образование и ме болеше зверски. Аз естествено си подписах билета за оня свят. Мина ми.

Моята дъщеря също е на 10, сега ѝ се развива бюста и от време на време казва, че я болят зърната.
Сега ми подпали фитилите, ще взема да я заведа и аз до педиатърката.

Хули, моята щерка води ли се рискова група? По бабина линия?

Boten Mary, дано да е нещо такова (жлезите), че се побърках...

Здравейте, признавам, че не съм изчела цялата тема. Зная, че е изпълнена с много мъка, болка, страдание, но и с подкрепата, която си давате една на друга 
Моята майчица също е болна от рак,Никога не е имала никакви болежки или неразположения, които да подскажат за съществуването му. Появи се един запек  март месец, който тя отдаде на 90 дневната диета, която беше приключила малко преди това. Най-странно ми беше, когато  опериращият я лекар ме попита, как е живяла с тези болки, не ми повярва, че не е имала  Откриха го в средата на юни, след преглед при Д-р. Големанов в ИСУЛ и колоноскопия,  при Доц. Кацаров.  За съжаление Доц. Кацаров не успя да завърши изследването, поради големината на тумора не можа да премине покрай него... установиха само, че е злокачествен. Рак на сигмата, операцията беше на 30.06 в Токуда.
Оказа се в 4-ти стадий, с метастази в черен дроб, диафрагмата и булото на червата. Проф. Гайдарски ме увери, че състоянието й не било толкова тежко/предполагам, че им е рутинна практика/, но в епикризата чета, че черният дроб е  78,8% метастазиран /или нещо подобно, не помня точният термин/ бил изрязан на 50%, като било прекъснато захранването на метастазите /което ми е много странно, дали изобщо е възможно, ще съм благодарна, ако някоя от вас е по-наясно и ми обясни/, булото било изчистено, но за диафрагмата нищо. Категоризирали са го като T4N2M1, бил бавноразвиващ се /това на думи/    Назначиха й химиотерапия, 4 вливания, като 5-то е под въпрос. Първото вливане беше на 29.07, оказа се, че липсва калциев фолинат... замениха го, но не това ме притеснява толкова, колкото броя на вливанията. Досега не съм се сблъсквала толкова от близо с този проблем, но съм чувала да назначават по 15-20 вливания 
Исках да споделя, защото няма с кого  Когато си тръгвахме от Пирогов, след прегледа при Доц. Кацаров, една жена от екипа му ме догони за да ме попита  - на колко години е майка ви?, казвам на 50, - Бооожеее, молете се за чудо  Какво да й отговоря, едва се сдържах докато останах сама. Тази жена ме срина още в началото 
Всички я оплакват, като на умряло, само аз се държа пред нея и си плача тайничко от мъжът ми и детето в нас. Много искам да й помогна, но освен с подкрепа и надежда, не виждам, с какво друго мога да съм й полезна. Благодаря на тези, които ме изчетоха    зная, че на всички вас не ви е по-леко. Аз все още имам вярата, че можем и, че ще спечелим борбата с коварната болест. Желая ви успех и здраве 

Лy, знаещите в тази тема ще ти кажат повече, но аз ще споделя моя опит с този вид рак.

Баща ми беше опериран от рак на дебелото черво през 2009г. Много мъки, признавам ти го честно.
Тогава изрязаха всичко, но година по-късно се появи нов тумор.
Химиотерапиите му бяха 4 или 5 курса по 3 и уж имаше ефект, но в момента пак не е добре и от тази седмица е пак по изследвания. Чакаме туморните маркери...
Въпреки всичко обаче мисля (надявам се), че химиотерапиите са помогнали, тъй като до скоро нямаше нови метестази. Тогава бяха само на близки възли, които отстраниха.
Затова се моли да помогне и при майка ти химиотерапията.


Като прочетох края на поста ти се сещам как по същия начин се чувствах и аз, когато оперираха майка. Тя почина също от рак.  Лекарят още излизайки от операционната ме "зашлеви" с думите, че положението е безнадеждно и й остават не повече от 8 мес. живот. Така и стана.
Пред майка обаче се правех на шут, а иначе ревях като магарица във всеки момент в който оставах без мъжа ми и децата, за да не ги стресирам.
Най-важното е да не показвате пред нея притесненията си. Въпреки, че и да таиш в себе си не е добре.

Стискам ти палци, дано химиотерапиите да помогнат. Независимо колко са, пак ще имат някакъв ефект.


Момичета, стискайте ми палци, ще ходим сега сутринта при докторката с малката.
Не съм спала от притеснение.

Лек, усмихнат и успешен ден ви пожелавам!

Здравейте  момичета  и баща  ми е болен сега е химиотерапия леля   ми само дава  съвети и сега ме кара да  купя  трансферфактор  някой  пил ли го е 

 

Благодаря ти rainbow
Моля се, надявам се, не само при майка, но и при всички болни да действа лечението, което прилагат 

Стискам палци, пиши. Сигурна съм, че всичко ще е наред 

Да влея още малко позитивизъм 
Майка ми беше диагностицирана с Неходжкинов лимфом през октомври. Мина си курса химиотерапия (8 вливания), заедно с Мабтера (едно лекарство, което действа при лимфомите само, за съжаление..) и скоро мина и през ПЕТ скана - няма и следа от ракови клетки    .

Вярно е, че го хванахме рано (втори стадий), и че изкарахме късмет, че е точно този вид рак, че има и друго лекарство освен химиото, че... не знам.. Но надежда винаги има.. Пожелавам такива резултати на всички вас      

Все пак страхът, че ще се върне си го има.. И не знам, честно казано, как точно ще се справим и с него, но трябва да успеем!