През новата година здраве и усмивки за АПРИЛчето ще има :)

Пете, дано и при нас да има ефект. Боби има час за понеделник, нали първия път се ходи като е здраво детето. Лекарката ми обясни, че не всички хора се повлияват добре от хомеопатията, но обикновено децата са добър терен  Дано се получи и при нас. Здравето на децата ми е най-свидно от всичко 

Не се повлияват, ако не им е определена добре конституцията (състоянието най-общо казано) . Аз съм жив пример 

Tea-Fea, какво имаш в предвид? Първоначално си пробвала при не толкова добър хомеопат и след като си го сменила са потръгнали нещата ли?

Ваня, извини ме за забавянето, но ме нямаше. Точно както си преположила бях ходила при една хомеопатичка, която е най-голямото име в града ни, освен това и педиатър. ЕМи явно се е ояла жената и хич не и се занимава или поне в моя случай не си е свършила работата. После поразпитах и намерих моята лекарка, всичко се оправи !

Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!



П.П. Държа да отбележа, че това не е писано от мен!!!
Попаднах на него в интернет и го споделям с вас,
защото е прекрасно!!!

Кокетка,благодаря ти,че го сподели с нас,наистина е страхотно 
Насълзиха ми се очите,сега се опитвам да си спомня какъв смисъл е имал живота ми преди да стана майка и сякаш е празно,бяло петно.

Прекрасен ден на всички   

Koketke,наревах се едно хубаво прочитайки го за пореден път...Толкова истина има в него...

Здравейте, банда 

Кокетка, хич и не искам да чета това дето си го пост-нала. И без това все на рев ме избива  Реших да си спестя малко емоция

Как сте, бе мами? Изчезнахте като червения пипер по татово време. Даже и Хелън я няма сама да си говори в темата

При нас нищо ново - децата (големите) тръгнаха на училище, а Косьо на ясла. Той много плаче Не само сутрин, по цял ден плаче. Направо не знам какво да го правя вече. Ни да го водя, ни да го спирам По цял ден сърцето ми се къса, по цял ден го мисля как плаче. А и лелките, мамка им, имам чувство, че нарочно са толкова красноречиви, когато ми обясняват как по цял ден плачел за мама. Само като ядял и спял само тогава не плачел един вид на далавера съм

Иначе поне спря да заеква.

Айде сега сте вие - 'фащайте микрофона 

Ако не почнете да пишете, ще взема и аз да спра :
заведох Боби на хомеопат - при тази докторка дето ви казах - педиатър и класически хомеопат. Интервюто ни беше около малко повече от час, постарах се да съм изчерпателна, дано да е успяла да му определи положението, както трябва. Сега горкия през 30 мин го преследвам с лъжицата да пие по нещо, като си е вкъщи де Все още обаче не съм сигурна в себе си, стане ли му нещо, дали няма да ме хване шубето и да изтичам при нашата си педиатърка Ще ви държа в течение, ако някой чете де

ВаняМ, радвам се, че се разписа. Желая от сърце на Коското да свикне час по-скоро. И Боби много плаче , но само сутрин - днес докато затворят врата на групата и спря. Аз по-скоро се тревожа не за адаптацията от психическо ниво, а от болестите.
Тия дни се поразрових в малко темички и косата ми настръхана - спирам да чета за болести...
Да се похваля, че вече се справям сама с двете деца, пу-пу, най-накрая се подобри положението. Мислех си, че за веки веков съм обречена да търпя свеки, а пък тя да се мисли за много велика, айде дано не ми се налага вече да ми помага Имот иконите не ми работят, за това го карам само на обикновените усмивки

целувки

И аз съм тук 
Vanyivan стискам ви палци лечението да помогне 
ВаняМ дано Косьо се адаптира бързичко
При нас нищо ново,освен,че ни тръсна едно земетресение преди малко.Откакто малкия тръгна на градина започна много да се заиграва с малката като се прибере.Бърборят си на някакъв техен език,пускат си музика и танцуват,постоянно и мъкне храна и сокове в кошарата,като близнаци са.

Лека нощ на всички   

Добро утро!!!!!
Да ви кажа ли днес към сутришното кафенце какво ми сервира Бобката - сополи  Ей сега ще я пробваме тая хомеопатия да я видим как стоят нещата и ще ви държа в течение...

МарияП, какво е това земетресение - дано всичко да е ок 

Ценителке, какво става с адаптацията на Стефи?

Привет и от нас

ВаняМ, дано се оправи положението и да свикне Коско, че много гадно така като плаче. Мисля, че съм го споменавала и преди, че май на всички го казвам това, но преди години бях чела някаква статия, че децата по-лесно свикват с раздялата и се адаптират, когато бащата ги води на ясла/ДГ - ако естествено е възможно. Поли не е имала сериозни проблеми със свикването, но имаше един период, в който още като видише яслата и започваше да реве, а вътре се вкопчваше в мен. Тогава започна да я води баща й, в началото пак мрънкаше, но за няколко дни отмина и започна да си ходи без проблем.

Ванче, ще ти пиша на ЛС С времето ще става все по-лесно. Има естествено и по-тежки периоди, но колкото по-големи стават, толкова повече се заиграват заедно, както е написала Мария п

При нас няма кой знае какво ново. Във вторник ги оставихме на баба им и ходихме с Ицо до Истанбул, направих си една разходка малко да се разнообразя
Иначе Поли и тя е болна вкъщи. Започна в събота първо с повръщане и р-во, после премина на темп и сополи, а в последствие и кашлица. Днес като че ли има подобрение някакво, притеснява ме само една такава никаква температура по веднъж на ден ок 37 до 37,2 максимум А дребния вършее навред, вече пролази като нормален човек, изправя се навсякъде и просто няма спирачки

Добро утро и от мен !

Ванче   сутрин докато влезе в стаята реве страшноооо ,а после млъква .Дано свикне бързо ,че искам работа да си търся (ако някоя от вас предлага или знае нещо да каже)
Ванче ,след като му даде лекарството ли тръгнаха хремата? звъня ли на лекарката ?
Муси ....пак болести   много гадно
На всички болнички пожелавам бързо да се оправят  
Аз няма с какво да се похваля освен ,че Тате се прибра вчера   сега чакаме и Мама декември месец Ж и З като се роди племенника (споменах ли ,че ще ставам леля?)
Ваня М , не знам какво да ти кажа   дано бързо да отминат ревовете и при вас ,че е много гадно  
Мария П ,браво на вас ,че нямате проблеми с градината  дано и ние скоро се похвалим
Целувки на децата и лек ден  

Ванче, ей това баш ме отказа от хомеопатията мене - постоянно дебна кога е ял, кога е пил, минали ли са 30 мин, не са ли, па като му дам лекарството 30 мин да не близва нищо... оказа се мисия невъзможна
А за болестите - и аз спрях да чета, че и на мен ми прилошаваше само от мисълта

За памперса да ви кажа - както го махнахме отведнъж лятото, таман бях купила цял Джъмбо пак Памперс, та се чудех какво да го правя, така взе пак да се напикава - първо нощем, после поо време на следобедния сън.

Мария, не ми говори за земетресения...изпитвам ужас от тях. При нас все така се получава - тръгне ли мъжът ми командировка (демек оставам сама с децата) и земята почва да се тресе. А аз съм такава луда паника, че направо имам нужда от лекарска помощ

Момичета, нали знаете, че всеки момент чакаме ново бебче в групата . На Лурдес й идва времето Лурдес, леко раждане  Чакаме те да се похвалиш с голям и здрав юнак  И аз лично нямам търпение да разбера как ще го кръстите ...нали всички си казахме мнението в съответната тема
Да врътнем едно залагане, а? Аз залагам на Калоян 

Здравейте и от нас!!! 

Не съм писала доста отдавна, но не съм ви изпускала от очи.  Просто нямах никакво желание за писане - предния месец беше един от най-тежките в живота ни, надявам се всичко вече да е зад гърба ни, дай боже, и само хубави неща да ни се случват от тук нататък... направо на моменти имам чувството че съдбата се "гаври" с нас, но... такъв е живота.

Малвина и тя влачи сополи цял месец с влажна и къртеща кашлица. След капане на сумати видове капки и пиене на най-различни хомеопатични сега спрях всичко. Пръскам стеримар само и доколкото успея давам Имунокинд. Сто пъти я водих на преглед, преди 2 дни също - нищо й няма, напълно спокойно гърло и чисти гърди. Кашля от секретите. Личната искаше да ни пусне направление за изследване, УНГ или алерголог, но понеже ни даде преди десет дни за педиатър-кардиолог не може да ни даде нищо докато не минат 45 дни  Това за мен е пълна глупост, как може и за малки деца,  които буквално могат да се сринат за минути да има такъв период, направо съм бясна... А за кардиолог ни даде понеже чу някакъв много лек спастичен шум на сърцето  , каза че не е нищо тревожно и да не се шашкам, но нали знаете, че няма как да стане... При първичния преглед при кардиоложката каза  че не било нищо тревожно, шума бил много лек, срещало си при много деца. Даже не била за ехограф, но за наше успокоение на 5 октомври ще я види, най-много да ставало въпрос за "фалшива хорда", което нищо не ми говори , дано всичко е ОК, че ако недай си боже има нещо съвсем ще ме довърши.

Бързо оздравяване на всички болни дечица и по-бърза адаптация на новите ясленчета. 
Лурдес, леко раждане, чакаме хубави новини в най-скоро време       Пусни някоя снимка да видим каката, колко е порастнала