През новата година здраве и усмивки за АПРИЛчето ще има :)

Здравейте пак и благодаря за отговорите на всички
Ами отчитам някои грешки..ама тва е-например доста време беше с едни скапани пантофи, хлабави, подпетващи се и с цип..Ама сега е с хубави.
Дойде ми една забавна (поне така мисля) идея: да си цитираме бисерите на хлапетата  ето някои на Дари:
Когато порастна ще стана батко, тогава ще тичам балзо!
Загубих си сопола!
Слънцето ме каца.
Колко много коли пълзят!
Болна съм от муха (от куче и пр., но най-често от мухи)
Има и други, но ги забравих, не знам за вас, ама на мен ми е най-забавната възраст до сега, толкова се смеем с нея, хем не млъква, хем много неща не ги разбира и бръщолеви невероятни неща

nikitto страшни бисери  прекрасна идея,но за съжаление моичкия още не е проговорил  ,едва от десетина дни изведнъж започна да повтаря като папагалче де що чуе,но вече хич нямам търпение да събирам и аз бисери 
С обувките не правя никакви компромиси.И нашата педиатърка ни препоръча босички в къщи,зимата и аз слагам дълги хавлиени чорапки,гумирани да не се пързалят по плочките.
Май повечето им обувки са на Геокс,Пума и Крокодилино.

...аз пък към едни други бисери ще ви обърна вниманието - как се развива пубертетът при вашите 2-3 годишни зверчета? При нас от няколко дни е непоносимо - то и аз не издържам и се нервя яко...от най-малкото почва да се дразни и да се тръшка...и така каскадно изпада в истерия! Но е ужас голям - влизаме отвън и тя почва да се тръшка че иска навън. Иска да хвърля разни неща, да ме блъска...Не мога а я съблека - иска да спи със зимното яке. А аз наистина физичски не мога да я съблека, камо и да я облека...Оставям я да се тръшка и от инат се напика пред вратата, както си беше облечна със зимното яке...големи истерии без никаква причина. Вече се чудя аз ли нещо не я възпитвам, дали да я оставям да си пищи (то др начин няма - не става с отвличане на внимание вече - почва да ме удря по устата и да ми вика да спра да говоря). Все още не може да излиза от кошарата си и я оставих там наказана. 40 минути се тръшка и най-накрая спря...идва в стаята, аз се храня, тя почва да ме дърпа и да ми крещи, че не СЪМ (аз не съм) гладна, да изплюя това, което е в устата ми и ми изсипа чинията с лещата...та така. Уж книги съм чела, ама всичко ми е доста неприложимо...как да я остав да реве напикана, облечена като за навън, като е с кашлица и сополи...та така. Я споделете - или да се успокоя или да тръгна на някакви курсове за родители...А да оставим че вече и грам свободно време не ми остава с тез тръшканици...

Мерси и приятен уикенд!

Хелънче, е не знам кога ще мине този пубертет, но и на мен вече ми писва. При нас редовно има драми като сядаме да се храним, не иска, вика ни, хвърля вилици, направо е ужас понякога.  Или пък вече сме приключили с яденето, и тогава се сеща, че е гладна и започва да търси да яде.  Като тръгнем да се излизаме на разходка, по 30 минути се обличаме, уговаряме, обясняваме, и в един момент казва "не" и не иска навън. Айде почваме да се събличаме, ревне че иска навънка.
И това е така преди бебето да се появи, изобщо не го приписвам като екстра след появата му, а нейния овенски характер по-скоро.
Това, което правим, е че не позволяваме тръшканици на масата, докато се храним, т.е. първо опитваме с думи, спокойни обяснения, и ако не действа - тогава я наказваме, или я плашим, че ще я изкараме на балкона и тръгваме да отваряме балконската врата и тогава почва да реве и се кротва. Може да не е правилно, но в крайна сметка няма друг начин понякога, като не разбира с добро и нормално обяснение, почваме с тия неща.
А как вика напоследък, лелееее, направо без уши сме вкъщи, и ни се кара: "Не мама вика" и гледа страшно.

Да ви кажа, аз си мислех, че това нещо "бебешки пубертет" е плод на форумския гений (барабар с разните му "кърмачески стачки", "предно мляко" и т.н). Честно си признавам, че открито се подигравах на тези класификации...докато не ми дойде до главата тоя пубертет  

От известно време доброто ми дете е като сменено направо.

И той се напикава от рев и тръшкане. Хвърля всичко де що види. Направо си е опасно да стоиш в обсега му.
Всички са "лоши", "гадни", "тъпи" и "много тъпи" (вкл. и ние с баща му).
И ние (като Хелън) не сме гладни, не сме жадни, не ни се спи и т.н, и т.н.

Не мога да го разбера какво иска направо. Всеки ден си мени мнението. Както не искаше да ходи на градина, сега не иска да си тръгва. Като отида да го взема е едно тръшкане...Изнасям го като чувал с картофи.

Като се срещне с деца, веднага започва: "Махай се, отивай си вкъщи, марш! Няма да ти дам нищо, всичко си е мое". Умирам от срам навън с него.

А как ми пада пердето в такива моменти, не е истина просто Срам, не срам, и шамари раздавам

Заплахи при нас почти не работят. Преди го беше страх от Меца, Торбалан, Вълка. Едно потропване по вратата вършеше чудеса. Ами явно видял е, че нищо не се случва и сега само ме гледа с насмешка като спомена някой от тия герои.
Последното, което и до момента работи по малко е  Дядо Коледа - Водя го в Мол-а, хареса си някоя играчка. Почва да се тръшка да я купим, а аз го извличам с думите "Дядо Коледа ще ти я донесе ако слушаш". И като почне да истерясва казвам : "Ела, Дядо Коледа да видиш Косьо колко е лош, няма нужда да му носиш подарък"...И това по стотина пъти на ден  

И пак ми се оплакаха, че е започнал да хапе в яслата

Такива ми ти работи...

Ами тъпо е да го кажа, но наистина се успокоявам като ви чета...ега ти и стила на живот, който имаме ви казвам..истерия! Де да знам, Ванче, форумски потайности ли са или не, ама са си реалност..не знам и дали едно време и е имало тези неща, или откакто бг.мамма съществува (и някои по-новаторски психологични течения  )...но точно това с хвърлянето просто ме побърква...и или иска да седи гола, или с дрехите за навън...не мога да я оставя голя, тя не забравя след 5 минути, че да кажеш след малко да я облека - по 1 час истерясва - ами как да я оставя 1 час гола по теракота, като цяла нощ е със сумтящ нос и с кашлица.

И иначе, мами, да ви споделя, май и аз се оказах със слаба психика, защото се отказах от детската ясла...поне за дълъг период от време. Не виждам смисъл. Адаптацията, демек реването дори и да свърши, там просто нищо не правят и не виждам смисъл да чакам да спре да реве, за да я оставя някъде, където не ми харесва. Миналата седмица поне ми разказваше - че нищо не правят. Но тази седмица е толкова променена, че аз просто не издържам - жив човек съм, на работа ходя и т.н. По цяла вечер нищо не говри и само повтяра една и съща фраза като латерна - напр. "Искам баба Ани" (детегледачката, която  взема от там наобед) или "Не искам ДГ"...ами то това не е нормално, разбирате ли...то спря да говори детето. И всичко бих понесла, но се появиха пак тези нейните нощни будения с писъци и истерии (които са се появявали досега само като е с висока Т). По 2-3 епизода на нощ, продължават около час, аз не мога да ходя на работа и да го издържам това... та няма как, просто чашата преля и спирам засега с държавната ясла...имам си др вариант, дано стане. Мисля, оправдавам се, че между реване и реване има ралзика - Иван каза, че дригите плачат, а тя изпада в истерия. Др година ще пробваме пак на градината.

Аде хубав уикенд а всички!!! Целуууууууууууувки!

Хелън, и моя Косьо изпадаше в истерия и си ревеше по цял ден. Другите деца реват, да, но лелите успяват да ги забаламосат лесно, докато при Косьо нищо не работело (сега пу-пу да не казвам голяма дума, ама вече не реве). И той се събуждаше с думите "Аз няма да ходя на градина", но поне нощем не го е преживявал.

Но щом имаш варианта с баба Ани, по-добре го ползвай него. Особено при наличие на тия нощни изпълнения.
Бтв, форумската психоложка е точно на това мнение - детето НЕ трабва да ходи на ясла. Направо от 3 год. на детска градина. Макар че да не разправям Деница какви истерии правеше и то точно в градината, и то при положение, че преди това беше ходила на ясла...Един ден почти ме настигна на спирката на трамвая - успяла да избяга от групата (беше на 3 год.)

Ами айде в така приятния октомврийски ден и аз да се натреса  . И не мога да пропусна тая приятна тема за "пубертета" или както там е модерно да го наричат. Самуил е абсолютно същия, с малки изключения. Значи такъв бяс и такива нерви го блъскат, че....по-скоро е заприличл на някоя 47-годишна кондукторка от градския транспорт от колкото на 2-годишно дете. Удря ни шамари (за сега леки), хвърля каквото му е под ръка, ляга по земята на секундата ако желанието му не бъде изпълнено на момента, крещи, пище, реве, посинява....най-голям зор виждам с обличането-хубаво вижте колко градуса е на вън-днес излиза по пуловер! Обличам го с по 3 блузи една в/у друга+пуловер отгоре, защото тва дете не иска и да види яке, също и всякакъв вид връхно облекло с цип. Шапките също са табу. Просто ме докарва до бяс и мен. Лурдес, не се притеснявай- и ние сме по наказанията(лоша майка, лоша майка!!!), но ние го караме да ходи в другата стая и да седи сам, да се нареве и като му мине-да заповяда при нас. Да не говорим, че нищо не иска да прави сам, ама нищо! От яслата на няколко пъти ни натъртиха, че трябва да го учим вече сам да се облича, сам да се храни.....ами как да се облича сам, като той въобще не иска да се облича? По същия начин седят нещата и с ученето да се храни сам-ами той като не яде манджа.....как да яде сам? Виж бисквитите и солетите сам си ги държи.Ох, много сме назад, наистина, ама просто не иска и не иска, как да го накарам?С часове може да седи и да реве и пак няма да направи това което се иска от него. Не иска да пие от чаша, а сега дето го карат всичките лекари на които бяхме да пие повече сокове, течности.....какво да ви говоря-пием сок със спринцовката от нурофена!!!! Представяте ли си? един сок от 200мл със спринцовка от 5мл....сами сметнете колко пъти трябва да я напълня и да я изпразня. И не иска да говори! Ама думичка (човешка) не иска да каже. ужас!

Аз днеска съм като ехото -  на всеки пост се обаждам, само дето няма да повтарям

На Косьо не му е и хрумвало, че може да се облича или обува сам. Събува си сам само чорапите и чат-пат панталона (ако е на ластик). Но никога не е проявил желание да се облече сам.
Гледам сутрин в яслата няколко момиченца сами си обуват пантофите...Ние сме мнооого далеч от това. Виж, за ядене от много отдавна все плаче "Коко там" Коко сам или вече "Икам аз сам", ама вкъщи няма кой да му позволи 

Признавам си,че нямам идея какво се прави в яслата   Тук всеки път като отивам да взема Панайоти от детсата градинка и ги заварвам да пеят песнички,да танцуват,да оцветяват,играят с пластелин или ако е хубаво времето са в двора,който е вътрешен и с много играчки.Само първата седмица виждах подсмърчащи деца,но всички свикнаха бързо.Моичкия от време на време изпада в някакви истерии и го оставям да се натръшка в неговата стая,като нищо друго не помага.Лошото при мен е,че вече и малката започна да приявява характер и като се засекат двамата   ми иде да се гръмна.
Емма малкия едва от десетина дни се опитва да повтаря думички като папагал,много е далеч от самостоятелно обличане,за храненето може,но му е по-забавно да цапа,пиенето е същата работа и затова засега все още пие предимно от чаша с накрайник

Отдавна не съм се включвала, но гледам нищите интересни теми, та да разкажа как е при нас.
Ходене на ясла за сега е ОК, в началото за около седмица плачеше като влезем в сградата, но в момента, в който влезе вътре при децата и млъква. Сега ходи с огромно удоволствие и е много тъжна когато е болна и не я водя.
Истерии обаче също не липсват, но като ви чета, явно нея я кара по-лек пубертет. Или може би аз съм толкова изнервена, че започвам да се карам още като започне да се тръшка. Като се стигне до безпричинно реване и тръшне, просто я гоня в коридора да се наплаче и след това да заповяда. Пробвала съм и с наказване "в ъгъла". Не винаги има ефект с второто, но първото за сега помага. И аз съм от лошите майки и понякога й яде дупето по някой шамар, но трябва вече съвсем да съм кипнала.
За самостоятелността Мимето е в другата крайност - иска всичко сама да прави. Бърше си дупето /след това дозабърсвам де/, обува си сама гащите, панталоните, чорапите, т.е. всичко от кръста надолу - блузи, потници и прочие не проявява желание за сега. Същото е с храненето. Вече не помня от кога не съм пъхала лъжица с ядене в устата й. Омазва, но пък поне яде.
Бяхме говорили с една психоложка и жената каза, че възрастта е такава /не е от зодията  /, но примерно за някои неща каза, че са повлияни от появата на Мишо. Примерно каза в никакъв случай да не казваме нещо от рода на "Хайде да се прибираме, че Мишо трябва да яде" докато си играе на детската площадка. Това го спазваме още откакто се е родил. И колкото и да го обича, да го гушка и да иска да му бърше сополите с лигавника му, така започвам да забелязвам и лека ревност /примерно в момента, в който пусна Мишо да ходи, тя веднага се настанява в мен/. Опс, аз май забравих да го похваля младежът, че преди почти 3 седмици проходи 
Та така, трудно е, ама няма начин. 

ООО, мили мои сестри по неволя
И аз като лешояд да налетя на темата - ама пусто злободневна е

Вие помните, че аз отдавна се вайкам по тоз въпрос - при нас е на приливи и отливи. Тамън се поукроти и аз помисля, че се е приключило - и ай на нова сметка  Отскоро има нов номер - ляга на земята и удря с ръце по нея крещейки. Туй досега не ни се беше случвало, минавахме само с крясъците.  Номерата с хвърляне и удряне още не са ни дошли до главата, дано ни подминат, че и това, дето го получаваме е предостатъчно Миналата седмица напр истеряса, защото искала цяла бисквитка, пък всички в пакета бяха счупени наполовина. И като зацикли - 1 час  истерясва. Ако не спре след 3 призива от моя страна, я пъхам в мястото за размисъл - да мисли върху поведението си. Въпросното място е банята - казвам, че ако ще крещи - ще стои там. Ако иска да дойде при нас - трябва да спре да крещи. Е, не действа естествено. Спира, за да се примъкне и като ни види муцуните - пак врясва. Ей, честно ви казвам - бърка ми в мозъка
Имам и една есктра обаче - отскоро, Макса като я чуе да пищи, се включва и той. Плаши се милия от канския звук и надува гайдата. Та такива ми ти работи у нас...
Един познат психолог каза, че това било показател, че детето се развива нормално психически. И трябвало да се тревожа ако не изпада в истерии.
Викам - айде холан, мерси съм от такава радост
Ама друго си е като видиш, че и другите семейства на такъв огън се пекат

Е значи и вие сте на тоя хал
Тъкмо се чудих какво се случва с моя то няколко дни насам?Мислех,че е адски разлигавен и трябва повече да му се сопваме.Той нашия е егати лайното ви казвам!Държи се безобразно.Не знае какво иска...искал супа,сипем му супа почва да пощи,че не искал супа,а кус кус (например) решиш да отсервираш някоя чиния от масата,пищи,защото съм му развалила подредбата от чинии...измисля си всякакви тъпотии да се тръшне.Блъска се,удря се по главата,замеря ни с предмети,бие ни...
На яслата не се държи така.Нормално и на нас не ни издържат нервичките и му шамарим гъзеца.Няма как.Не искам да имам разлигавено и супер глезено дете.Трябва да има капка респект от нас,не може то така!Наказание си нямаме още,просто го оставяме да се тръшка колкото иска и да млъкне.
Викате и при вас положението  е същото Като много му се ядосам и го гледам лошо...идва при мен и ми вика "Мамо,много сладка си!" и посяга да ме целуне,аз пък се правя на много ядосана и не давам.Забелязала съм,че като го гледаме по -отделно...(като е в нас само с баща си,или сам с мен,а също и с някой друг) не се държи така.Като сме си всички  у дома,вечер се превъзбужда  и тогава се почва.

Блонди и аз бих се доверила до известна степен на думите на детето,че не му се ходи.Бих взела и под внимание "кошмарите" й.Добре си направила като си я спряла,а и щом имаш баба Ани,какво толкова го муслиш.

Ооо, по тази тема и аз ще се изкажа 
Ади ми беше много трудна точно между 2 и 3 годишна, дълго време не исках да имам второ поради таз причина. Хубавото е, че минава и децата на 4,5,6 години са разкошни . Беше един от най- добрите ми периоди. Засега Самуиля кара добре този пубертет, е, да, тръшка се и той, обаче е значително по-разбран. Той обаче си има друго - продължава доста да ни тормози с нощния си сън, не че е стресиран, просто се буди, разиграва ни, резултатът е че ни се натрупва доста безсъние. Трудно е да ходиш на работа така и изобщо един много омагьосан кръг се получава. Ама да е жив и здрав де, поне адаптацията в детската мина безпроблемно, не е и бил сериозно болен, което засега е най - важното.
При мен хубавата новина е, че ще прекараме коледно - новогодишните празници в Индия, без деца  и много се вълнувам за това пътуване. Не само защото ще е на интересно място, а защото ще прекараме 12 дни сами, абе голяма ергенска работа ще е. Иначе там ще ходим на сватба.
Дано наистина да го осъществим, че още не сме си взели билети и малко съм под пара, но си струва де. 

Целувки както казва Хелън.

Ехмея аз заради това бързах да направим и второто преди да се осъзная какво ме чака  Сега съм на друг акъл и за следващото мисля да поизчакам