През новата година здраве и усмивки за АПРИЛчето ще има :)

И аз тази година съм за срещата. И този път в пълен състав ще дойдем 

Ето и темата за  Третата ни трансгалактическа  среща  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=555800.0
 

Аз за срещата нищо няма да коментирам.Прекалено ми е рано за планове От опит зная,че понякога само желанието не е достатъчно.Вие организирайте всичко,дано списъка набъбне пък ЖиЗ се надявам да се видим (този път!)

За всички като мен,които днес сутринта са нямали възможност да гледат Галя в На кафе ,ето го предаването:  http://play.novatv.bg/program/nakafe

Момичета организирам една екскурзия с родата  до Париж  и Парижкия Дисниленд:) и искам да питам ако има ходили от вас да споделят ,че имам доста въпроси за задаване ,а в Парижката тема на форума  няма никаква активност  

Белисима, виж  тук, има много мнения
http://www.trivago.bg/marne-la-vallee-42692/%D1%83%D0%B2%D0%B5%D … D0%B8%D0%B6-13440

*Tea*  благодаря ти    ,а ти нямали да се присъединиш към срещата ни тази година  

п.с оо даже в този сайт пише на БГ супер аз досега се нервих с едни френски ,

Здравейте и от мен,надявам се,че не сте ме забравили.Напоследък все нямам време да се добера до компа,не знам как е при вас,но откакто таткото се прибра малкия съвсем подивя  Таткото не дава да му се скарам или да го накажа и малкия вече няма спирачки,а дребосъчка само се чуди как да му подражава в белите.Добре поне,че от вчера свърши ваканцията и пак е на градинка.
За срещата имам мъничка надежда,че тази година може и да се включим,силно се надявам.
Гале 

Сега гледах "На кафе" - Сис, мерси за линк-а. Най-радостното е, че видях един Сашко, който много се различава от последния път (може би го видях преди 3 месеца последно..). И това с играта на футбол много ме впечатли - просто дори и за секунди видях голяма разлика...както казва Галката- нещата са много, много бавни...а за нея са сигурно мъчително бавни. От сърце се надявам да е попаднала на правилните хора и да продължава да среща само такива хора по пътя си.  И много късмет й желая...

Айде ще ходя да си лягам, че стана утре : ) А, ВаняМ - мерси за инфо-то, много интересно...От всичко изброено се навих за шоколадовия пилинг. Някой навит да гледа ЕЛица през това време?- Галката Илиева да не се услушва, пилингът е точно до тях, ще взема да метна Елицата при Рада : )

Белисима, мила моя, за съжаление не мога да кажа от сега нищо, но най-вероятно е да не можем да дойде, понеже работата на мъжа ми е такава, че не може да отсъства и ден от града. Аз не се наемам да тръгна сама, заради дъртата кола и наистина пътя до Априлци е много дълъг от Добрич.

Е много се надявах да се видим отново с теб   

Хелоу   . Радвам се че тръгна мълвата за среща, дано стане и тази година, че е много весело. И дано дойдат много, много майки с деца. Моля ви, направете всичко възможно по силите си да дойдете и не се колебайте, заслужава си  
 Аз...какво да ви споделя???? Цяла седмица се упражнявам да правя йонофорези, ултразвуци и пилинЗи-вече ми се повръща като видя човешка кожа. А едва сега започвам. Но пък е интересно. И аз бая намазах-ошлайфаха ми лицето, като 15-годишна съм вече, чак не се познавам в огледалото  (това последното е голяяяма шега  ). Дори се менкаме из различните групи и вчера бях модел за грим-леле, как променят лицето тия мазила....тц, тц. Ще вземат да  ме накарат да почна да се гримирам. Това беше леко лирично отклонение, за да размия малко обичайните теми  .

Привет, мацки!

Някоя от Софийските мами да има инфо за Галиво и резултатите от изследванията на Сашко??? Много ги мисля откакто мина предаването дали са им добри рез-те?!? Дано са такива 

Ето, по молба на Сиска се вясвам 
Не писах дълго време, не ми беше до това, честно казано, пишех по други теми.
Сега вече ми е по-спокойно и мога да си пиша и тук 
Както написах и в другата тема, развеждам се.
Много дълга тема, не мога да обяснявам подробности, инициативата е моя, нещата не вървят отпреди да стана априска мама, така че...След като лятото бях вече супер зле по темата, си събрах силиците, и всичко, което мога да понеса по темата и го реших.
Беше преди 3 месеца.
Беше тежко.
Нямах подкрепата нито на майка ми, нито на приятелите ни.
Изля се само пумия върху мен, аз стаха изрода, лошата, безотговорната...и така, де....ама не от страна на мъжа ми, а от страна на майка ми най-вече...Получих и малко подкрепа, от някои приятели и най-вече от брат ми  Благодарение на него така успях да продължа напред.
Сега вече месец и половина живеем сами, мъжа ми идва, опитваме се да сме в някакви добри отношения, макар че е почти невъзможно. Минах през ада, но се надявам лееекичко да се успокоят  Големият му беше странно в началото, но му казах истината, нищо не крих от него, малкият не искаше изобщо баща си в началото, след като се изнесе...абе, преживяха го, мисля.
Но ще видим
Има и много подробности, но както и да е.
Сега съм самотен родител, но съм много по-спокойна, засега се справяме, ще видим.

Ще отделя време да прочета на кой какво се случва   

Здравейте,
Калии, имаш моята виртуална подкрепа, човек най-добре знае какво е добре за него.
Момичета, аз съм влязла в няква гадна серия..Първо се влача с една зверска кашлица от 1 януари...по едно време беше толкова зле, че се дерях по цяла нощ, така една сутрин се събудих с някакви болки в кръста..Вчера реших да мина пак през личната да ме чуе, и да ми даде нещо за тези болки. Докато чаках се закашлях и се сецнах на същото място, на което ме болеше, но вече болката е несравнима.. Прост нещо се заклещи, сякаш ми прищрака нещо..ужас. Днес се нагледах на страхотии и най-вече на лошо отношение в спешното в окръжна:( ужасно е, ужасно...Поне на снимката излезе, че нямам пневмония, ок съм си..то аз вече малко кашлям, но и когато ми се кашля, много ме е страх от болката в кръста и е ужас, страх ме е и да не се сецна и на др място, та съвсем да не мога да мръдна...Така съм сега.., а преди два дни, носейки дари към тоалетната, се спънах на прага и така яко се пребихме и двете..Слава Богу, че й нямаше нищо, мислех, че си е разбила главата.Такъв ужас изпитах, докато я видя в лицето, представях си кървища и какво ли не... Въобще, не знам какво става, но само да минава..защото, здравето е най-най-важното, а не го ценим..докато го имаме. Аз, например, все за нещо се тревожа, и като си направя една равносметка, все за супер незначителни неща, в крайна сметка...хайде, сдухах ви едно хубаво..без да искам.

Здравейте милички   Как сте?

Кали душичке, кой знае какво ти е минало през главата   Само мога да си представям... Какво да ти кажа... Съжалявам, че не си получила подкрепа и най-вече от страна на майка ти... понякога родителите реагират страшно неадекватно... Надявам се всичко през което си минала да е за добро, децата да не страдат, ти да се успокоиш и да успееш да започнеш наново.
Желая ти много здраве, душевно спокойствие, сили да устоиш на всички изпитания, които живота ще ти поднесе и подкрепа за в бъдеще от страна поне на най-близките ти хора. Ако имаш нужда да споделиш или да си поплачеш на нечие рамо, знаеш че ние винаги сме насреща  

Момичета, благодаря ви за подкрепата  
Ние сме добре, Сашко също. Прегледите и гастроскопиите минаха перфектно. Лекарите бяха невероятни - мили, сърдечни, внимателни. Детето не разбра нищо, нямаше нито стрес, нито болка, спа през цялото време, вкл. след самата процедура, спа цял ден. Част от резултатите вече са готови, другите ще станат ясни в близките седмици. Засега е ясно, че Сашето има общо казано гастро проблеми, типични за повечето деца с аутизъм, няма да навлизам в подробности, да не ви обременявам с излишна информация. Ще ги лекуваме с лекарства, продължаваме си и с досегашните методики на хранене, хранителни добавки, специализирана обучителна работа и тн. Тази седмица му пуснах фандък, но от другата пак си тръгва в центъра, няма хън мън  

Напредваме, бааааавно, но славно. Онзи ден за първи път видя гарга да прелита от едно дърво на друго, грачейки и той седя, седя погледна я пак и каза гаааааа, направо се размазах....   За първи път подражава и имитира звук на животно.

Има напредък и по отношение на контактността. Като видя някой на улицата и му кажа здравей и нашия отива, хваща му ръката и се ръкува с него, без въобще да съм му казвала нещо. Много е смешен.

Все повече и непрекъснато ме гледа в очите, когато им говоря със сестра му, като им пея песнички и др. Започна да става музикален, въртим тук едно, две ДВД-та с деца и родители, които пеят и танцуват и двамата с Ели се надпреварват да ги имитират как танцуват, то се галят по главите, то клякат, скачат, мият ръце, чудо голямо...

Все повече се заиграват двамата, търсят се, гонят се, той й дава бибата, дава й да пие вода... е разбира се започнаха и да се посдърпват и посбиват за играчки, но това са си нормалните неща от живота...

Започна да става много спонтанен и сърдечен в реакциите си. Днес майка ми се разплака. За пръв път като я видя на вратата да влиза у нас, се хвърли да я посрещне и я прегърна, без да му казвам нищо. Друг път я виждаше, усмихваше й се и започваше да цвили и да се върти наляво-надясно превъзбудено, толкоз... Същото направи преди дни и с един наш приятел с, който се виждаме много рядко, но пък ни е много близък и много го обича. Много по-контактен е с непознати - гледа ги в очите, усмихва им се, засрамва се... Днес в парка, много се изкефих, отиде при една групичка от деца, застана до тях, гледаше ги в очите, опита се да влезе в контакт с тях, наблюдаваше ги как си играят, сочеше им нещо и им бърбореше на неговия си език...

Сочи вече непрекъснато, всеки ден открива нови и нови обекти на интерес при разходките навън. Днес му показах едни кокичета, то беше радост, то беше чудо... добре, че го измъкнах навреме от градинката, че нямаше да остане нито едно здраво цвете.

С речта сме най-назад, поне със смислената реч, но пък започна непрекъснато да си бърбори нещо на негов си език. Ходи, сочи, обяснява нещо с мимики на лицето, жестикулира с ръце, сменя интонацията на гласа си, всичко това придружено със звуци от типа на  тутутутуту, тътътътъ... Все едно говори и ни обяснява нещо, само че от устата му не излизат смислени думи, а отделни срички...

Общо взето все малки стъпчици, но много ценни за мен  

Това е засега от нас.
Благодаря още веднъж за подкрепата, за това, че ни мислите! Благодаря и на всички момичета, които ми писаха и ми звъняха! Страхотни приятелки сте, радвам се и съм благодарна, че ви има!  

Ще се радвам, като се запролети малко времето и да се видим, много ми е домъчняло за вас... За срещата не мога да кажа от сега, ще следя темата и ако имаме възможност с огромно удоволствие ще дойда да се видим, да пийнем и да се повеселим заедно!

До скоро