Е, единия може да го ползва да забърше прозорците, ако прецени че са й много. 
) времето се съкращаваше - дори имах надеждата за вечерта да ме сложат в пред-родилна, но нищо като разкритие и ми казаха да спя ... нощта даже май писах във форума, 4-5 часа мисля беше, като се събудих и към 6 бяха на 2 минути контракциите и разкритие - НЕ мръднало от 1-ня см, както си беше от една седмица връчиха ми една престилчица, с връзки отзад и по голо дупе - щрапа-щрапа към залите зад специалните врати. Влизам аз и понеже си знам къде е пред-родилна - завивам на ляво, е да , ама не - казаха ми - ааа, ей там си е вашата родилна зала приготвена, еее, ми аз искам при ваничката да си полежа - ааа, няма вече искам туй-онуй, няма време за вани, нито водно раждане. Добреее, влизам аз в "моята" зала - ми тя страшна бе! Едни апарати, едни чудесии...обаче и радио - добрее, наместих се аз и като ме навързаха - тонове на бебето, контракции, на мен кръвно - това от едната страна, а от другата - една система, ама с 3 тръбички - окситоцин, някакъв разствор да ме храни и нещо трето, но забравих какво И започнахме с дозирането - на всеки 30 мин повичавахме дозата, защото беше поносимо, даже до 00 ходих със системите 
Траях до към 11 и казах "перидурал, моля", няма да се правя на герой, явно бая сили ще ми трябват, по-добре да не ги губя за сражение с болката, а да си пазя за напъните. Изгониха мъжа ми докато слагат упойката. И вече няма мърдане. А аз си пея с радиото от сутринта - едно чудно - само стари популярни, дето ги знаем от първите звуци. Мног се хили екипа с мен заради това пеене и махане с ръце, както и с инфото за някои песни - коя година, кой албум, ей с такива неща ги занимавах. Към 11:30 нямах и 2 см още разкритие и ми спукаха водите, на мъжа ми му ме видели чисти, но после в "рапорта" за раждането пишеше "леко обагрени" (втората степен след чисти, после е мекониумни, последната е "други"). Ей, закучи се работата, а и както ми преливаха и хранителния разствор - акушерката вика "сега ще ви изпразня мехура", ...ааа, ми на мен не ми се прави нищо, какво ще ми изпразва таз жена - "ааа, ама вие нямате усещания сега заради упойката" хохохо и верно се оказа, да. Ами то няма кой да мисли по това време. Да знаете, добре че мъжа ми беше до мен и помага - не зная как бих се справила без него! Защото след като видяхме, че не върви така, ме сложиха седнала, а мъжа ми подава сигнал "сега" (като гледа монитора с контракциите) и аз правя едно дишащо упражнение - та да напреднем с разкритието, иначе не знам После 12:30 - 3 см, леле каква радост ние продължаваме и то контракциите яки ви казвам, крещя аз "защо ме боли с упоиката оооо", идва акушерката "ами защото е на малки дози за по около час" - и аз викам "хайде слагайте още, че ще изпуснем момента да дишам с тия болки", а по радиото Елтън Джон, онази песен със свещите и вятъра за принцеса Даяна... "сестра, бързо да не ми палите свещи после" , а тя вика "ама няма такива глупости да говориш, ей", а на мен ми смешно Идва след 1 час за нова упойка и гледа разкритието - 8 сантиметра моля! Ей, как се зарадва таз жена, все едно тя ражда! И вика една друга акушерка и една стажантка (аз бях разписала да идват да гледат, че нали тръбва да се учат ), обясни им какво правя с дишането, защото ме гледаха малко оцъклено в началото - омотана в кабели , седнала и като някой дракон пуфтях Аз така я сънувах наистина Обаче не излиза, с напъните мръдне навън, после се върне.... и к'во сега, нали тръабва да е пълна програма - идва до мен (до главата ми) акушерката и казва "ами тя се обърна с лицето нагоре, вместо надолу, аз ще опитам да я обърна, но може и да не мога, и да знаете, че ще се роди с една цицина , която после ще изчезне". "добре, казвам, ама няма ли за излиза това дете?", "ами ей сега .... и така 2 часа, егати мързела, накрая ми идеше да вия, но по-добре беше с песните, страшно настроение...излезе стажантката, топло и било и малко лошо а на мен какво ми е, да не ми е хладно , ама пък ми е хубаво и дойде докторката...ай, закучила се е работата, разбрах. Жената поседна до мен - ние си напъваме с акушерката и мъжа ми, а докторката ми обясни, че трябва да помогне на бебето да излезе, защото е късно за операция...добре, казвам, ама какво още моще да и направим на беба - шпатули се оказа варианта , не форцепс, защото няма как да я захванат - седи много нависоко и се връща, вместо да излиза...РАК ви казвам, от класа ... 8 часа преди зодиака да мине в ЛЪВ (0:22 м на 23 юли 2010 беше за Марсилия). А по радиото - Фреди - we are the champions 
Идва акушерката с едни пакети, разопакова и като изпусна едното желязо връз другото - мъжа ми пребледня, а аз не ги виждам, само чувам защо ли - защото си стиснах очите, така де, нЕма нужда да се плаша, да става каквото ще, ще се роди, никой не си е останал вътре и храс - храс , напъване, второ - и главата излезе, мъжа ми реве, на мен ми казаха "ето можете да я пипнете главичката" ...няма такова чувство, просто неописуемо..........още един напън и за раменете и после излезе и направо аз си я взех върху гърдите - ей, тогава ги видях какви железа са наръгали да вадят бебето, ъъъ НО всъщност беше страхооооотно....мале какъв кеф, като оргазъм! После бебето връща разни течности върху мен, изплака и този първи звук наистина се запечатва в главата на майката и тя завинаги ще знае и познава гласа на детето си. После и таткото я нацелува нея, после и мен, така де , и аз да намажа той през цълото време ме прегръщаше и целуваше, дето се казва - и той напъва с мен. След известно време таткото и една акушерка отидоха да я облекат и измерят, а ние зачакахме плацентата, която не щя да излезе доброволно...междувременно си ми дадоха бебка облечена и я сложихме на гърда веднага...след 30-мин изгониха таткото с бебето и започнаха само с плацентата да се занимават - голямо търсене и удариха, накрая я намериха и извадиха 
ръчно, ама нЕма страшно, забравя се. Бърборихме си с докторката за музика, естествено много готин екип ми се падна хванаха ме, че доста френски песни не ги зная и с дъщеря певица като Леа ще ги науча Да видим! 
Препоръчани теми
