4-та тема на чакащите

  • 117 288
  • 1 485
# 1 290
geoma, никой няма да ти даде информация предварително, камо ли по телефона.

За писмото -  Hug, дано да е вашата рожбица.


 Вихронрав,благодаря за пожеланието,дано!  Praynig
Виж целия пост
# 1 291
geoma Hug не се шашкай/макар,че и аз бях като теб преди половин година/, успокой сърцето си и дано това е вашето детенце,пожелавам ти го от сърце!
Виж целия пост
# 1 292
  eraniaHug Честитоооооооо  ти Юначеееееее stork-boy newsm07!!!!!!!
        Събирай документи и Силиииииии Joy   и Не спирай да се Радваш на Шестицата от ТОТОТО си !!! newsm44 newsm10!!!Бързо минаване на делото и скоро да се Гушкате с малкия бонбон в къщи Hug
       geoma - Хайде  ДАНО да е Твоя Късмет сега!!! Praynig Hug  и да се похвалиш скоро  newsm10 -  само се настрой оптимистично - а то ще е-   Каквото Трябва да е !!!! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 293
Ето, заваляха хубавите новини...

geoma , поздравления, дано е вашето детенце   Hug .
Виж целия пост
# 1 294
Получих писмото в петък,срещата беше за понеделник-обадих се и по тел.ми казаха каквото ме интересуваше за детето.
Дано е твоето детенце,утре звънни,нищо не губиш.
Виж целия пост
# 1 295
Страхотна новина, geoma Simple Smile Стискам ти палци много, много силно - дано да сте се открили!
И още много хубави новини да има  Hug

Аз по телефона попитах само дали е здравичко детенце и дали документите му са ОК - и те ми казаха, казаха и други работи - ама явно си зависи от града и от служителя.

Хехе, весела случка от преди няколко дни - отидох да си подновявам бележката от тубдиспансера и се засякох в чакалнята с едно много симпатично момиче, разговорихме се за деца, планини и т.н - явно на една вълна сме. Влиза тя преди мен и чувам сестрата как и чете супер разпалена лекция на тема деца, ама съвсем същата, каквато и на мен я чете преди 6 месеца ("ама как,  ама защо, ама недей така, бре, момиче") - добронамерено и много забавно, де.  Голям образ е тая сестра  hahaha Смяла съм се и съм я цитирала с месеци. Не се сдържах, разхилих се, та хората са ме помислили за много откачена сигурно Joy. На излизане пожелах успех на момичето и му рекох, че и мене същото ме чака  hahaha

Споделям, щото ако случайно пише тук може да разменим координати и като се обеби да водим заедно мъниците на Витоша (и не само). 
Виж целия пост
# 1 296
Нашата среща с детето мина. Е, този път мъжа ми поне не избяга и постоя с нас. Хм....в нашият случай се чудя дали не си избираме хладилник???? Аз харесах  и двете деца, които ни предложиха. Той, все нещо намира, което да не хареса. Започвам да се чудя дали някога ще хареса дете????  Как да обясня, че не избираме хладилник, печка, телефон....детето било тъмно и се различавало прекалено много от нас. Е, като е рус и синеок да не очаква да намери такова дете...освен да го пребоядиса...Извинявам се за сарказма, но съм разочарована отново.  Не от детето, разбира се.
Някой да е имал подобни проблеми? 
Виж целия пост
# 1 297
Marise, с него говорихте ли?
Нас и да ни питаш за опит, едва ли би могъл да ти е много от полза.
Мъжа ми имаше усещането, че ще "купува" дете още като подавахме документите и посочвахме изисквания (много грешно подбрана дума, по-скоро трябва да е "очаквания").
И на него му трябваше много време да узрее, да приеме мисълта, че детето няма да се роди от нас и няма да носи наши биологични белези. Има хора, които никога не узряват за това. Съвсем честно и откровено си поговорете. Сега само причинявате и на себе си и на децата неприятни емоции, да не говорим, че по-голямата част от вас таят и надежда.
Виж целия пост
# 1 298
Marise, с него говорихте ли?
Говорили сме много пъти. Дори не мога да си спомня колко на брой пъти сме го обсъждали.  Заедно сме разглеждали снимки на деца от дом , за да добие представа. И накрая НИЩО...Като каже.."Нали ще ми предложат и други деца" Все едно стока ще се купува. Понякога ми се иска да има ограничение до 3 пъти да можеш да откажеш дете и толкова.
Вие как преборихте това усещане?
Виж целия пост
# 1 299
Говорили сме много пъти. Дори не мога да си спомня колко на брой пъти сме го обсъждали.  Заедно сме разглеждали снимки на деца от дом , за да добие представа. И накрая НИЩО...Като каже.."Нали ще ми предложат и други деца" Все едно стока ще се купува. Понякога ми се иска да има ограничение до 3 пъти да можеш да откажеш дете и толкова.
Вие как преборихте това усещане?
Не сме имали такова. Още като се събрахме си мечтаехме едно от децата ни да е осиновено. Това е Simple Smile
Ще ти е трудно, но трябва да говориш с него изобщо иска ли го и да си преразгледате изискванията, че да удовлетворяват неговите представи. Иначе това си е супер тормоз за теб и детето. Както разбирам и сега ще пишете отказ...поне го направете навреме, че детенцето да не чака цял месец. Желая ти успех с половинката Hug
Виж целия пост
# 1 300
Като каже.."Нали ще ми предложат и други деца" Все едно стока ще се купува. Понякога ми се иска да има ограничение до 3 пъти да можеш да откажеш дете и толкова.

Вероятно, съвсем скоро ще спрат да ви предлагат деца. Работещите в системата много ясно могат да различат нежеланието на съпруга ти да осинови дете - неаргументирания отказ на деца, които отговарят на "изискванията" ви посочени в заявлението е ясен знак за това.
По отношението като към "стока" до голяма степен, може да бъде прогнозирано как ще се развият отношенията след това - когато стоката започне да дава дефекти.
Проблемите ви няма да спрат с решението да осиновите конкретно дете, тогава тепърва ще започнат.
Виж целия пост
# 1 301

Вие как преборихте това усещане?

Сигурно ти е трудно. Hug
Но това е твоето семейство, твоят партньор и е трябвало досега да си уточните очакванията.
Още в хода на проучването е добре да си уточните критериите- какво можете да приемете и какво не.Това е моментът, а не последващо.С мъжа ми имахме почти еднакви виждания, единствено аз се бях фиксирала на тема"момче" по ред лични причини/ в най-ранните публикации съм споделяла, мисля/
Стараех се да нямам визуални очаквания, но съзнанието ми рисуваше момченце, което да прилича на мен.По ирония на съдбата, детето е почти копие на мъжа ми. Joy

Детето, което ни предложиха беше според формалните ни посочени очаквания, но на мен първо не ми хареса, второ се уплаших, писала съм го в най-ранните публикации.Както си ми беше чантичката отдясно, ми идеше да я взема и да изляза без никакви обяснения.Но имахме принципна уговорка с мъжа ми, каквото и решение да вземем, да го съобщим най-рано на другия ден, за да няма подтикване и манипулиране, да сме наясно, че решението ще е и за двамата "от сърце".Седнахме на бира/ ако се направи една статистика, май бирата има твърде определяща роля в намирането на дете Simple Smile/,поговорихме, аз отидох на работа ,толкова ми беше и работата и докато размислях, мъжът ми извикал един приятел да го черпи, че има син.Но е факт, че ми даде възможност да се успокоя и помисля.


Затова е добре да се поговори за очакванията, ако трябва да се сменят и пренагласят.
Моят принцип е по-добре по-тесни граници на предпочитанията, но разумно тесни, по-дълго чакане- ако ще и над две години, тук имаше примери и за 4г. чакане, отколкото игра на тото ,колебания и т.н.

Освен това, трябва да сте наясно дали наистина искате да дойде детенце в дома ви, това е основното.Нищо лошо и срамно няма ,ако някой просто не желае, не може да приеме този начин на сдобиване с дете.
Виж целия пост
# 1 302
Вие как преборихте това усещане?

Трудно беше, не крия. Но мъжа ми е откровен до болка, като мен, и не крие емоциите си. Това е много важно. Съвсем честно призна, че е мислил едно, но после е премислил и е решил, че ще му е трудно, да не каже невъзможно да приеме чуждо дете за свое.
И въпреки това успя. Обича сина ни. По всичко си личи. Детето не може без него и час, а това е много показателно.
Marise, това е нашият опит, в нашето семейство, с нашите си кривини. Как ще бъде при вас не зная, но без честни отговори на прями въпроси нещата няма да се решат.
 Hug
Виж целия пост
# 1 303
Освен това, трябва да сте наясно дали наистина искате да дойде детенце в дома ви, това е основното.Нищо лошо и срамно няма ,ако някой просто не желае, не може да приеме този начин на сдобиване с дете.

Марисе, мисля че много сериозно трябва да си поговорите със съпруга си по този въпрос. Знам, че е труден и деликатен, но... Сигурно си чела в съседния подфорум изповеди на осиновени деца. След всичко, което са преживели при изоставянето и раздялата с биологичните родители много жестоко е да попаднат на осиновители, които борят преди всичко своите си проблеми и нямат нито време, нито желание да се слеят с болката на децата си и да я направят поне по-лесно приемлива.

Относно приликата - ние никога не сме търсили външна прилика с нас, но в изискванията бяхме писали, че трудно бихме приели дете, което външно очевидно се отличава по етнически белези от нас. Не зашото имаме предразсъдъци към който и да било етнос или раса, а защото не вярхахме че самото дете ще се чувства добре.

Външната прилика е случайно стечение дори при биологичните деца. Аз например не приличам на никого от семейството си. Майка ми, баща ми и сестра ми са с тъмни чупливи коси, аз като малка бях русолява с права като клечки и рядка коса. Сега след хормоналните лечения ми се посгъсти малко и започнах да си я харесвам. Като ни видят двете със сестра ми никой не може и да предположи, че сме сестри, ако не знае.

Нашите деца започват да приличат на нас по много белези вследствие на общуването, което имаме помежду си. Виждам го в много пораснали осиновени деца, които познавам, вече го виждам и при моите. Синът ми си гризе ноктите точно по начина, по който аз си ги гриза и точно по повод, по който аз. Наскоро наш познат каза мъж ми: "Ама той синът ти е заапочнал да ти одира кожата." "Е, знаеш, че няма как да е така." - беше отговорът. "Не, не по външни белези, а по жестове, стойка, ми той си влачи краката също като теб."

Marise, знам че е много болезнена темата, но ми се иска да споделя за наша позната, която преди доста години попаднала в подобно положение. В един момент просто й се наложило да избира кое повече желае - мъжа до себе си, с когото се разбирали много добре, с изключение на въпроса за осиновяването, или копнежът да стане майка, който в нейния случай в онези времена можел да се осъществи само чрез осиновяване. Избрала майчинството. Сега има много пораснали както тя казва две деца и се чувства прекрасно в нетърпеливо очакване на момента да я направят баба.

 Hug
Виж целия пост
# 1 304
Мисля,че е време и аз да се включа по казуса на Марисе.Ще разкажа как беше вкъщи.След няколко неуспешни опита ин витро аз казах на мъжа ми,че повече не мога да продължавам така и най-накрая е дошло времето да поговорим сериозно за осиновяване.В началото той категорично отказа,дума не даваше да се отвори.Така минаха няколко месеца и един ден по телефона през деня пак зачекнах темата и той изведнъж се съгласи.Не можех да повярвам...Изстрелях се в РДСП-то и веднага почнах подготовка на документите.Мъжа ми участва също активно,но някак по задължение.Влязохме в регистрите и зачакахме.Два месеца по-късно направих още един опит ин-витро заради мъжа ми,който отново беше неуспешен.След още два се оказах бременна спонтанно,без доктори.Само че извънматочно ....За мен това беше края на надеждите ми за биологично дете,а на мъжа ми му пораснаха криле- ето ,че все пак ставало.И осиновяването се забрави като дума вкъщи от негова страна.Мина още година и половина така.Март месец правихме нов опит,в нова клиника ,където бяхме убедени ,че ще се случат нещата на 100%.Да ,ама не....Тогава аз наистина рухнах психически,не исках и да чувам за лекари,бебета и т.н. На Гергьовден получихме известие по пощата,за което аз бях убедена откъде е.Мъжа ми не ми говори 3 дни,тъй като аз настоявах да видим детето.В крайна сметка го убедих,но само аз си знам колко сълзи и нерви ми трябваха една седмица.
 И така-отидохме,прочетоха ни доклада,където имаше известни неясноти и спънки,имаше и снимка на нашето слънце.Ами нито той,нито аз успяхме да отлепим очи от нея....Срещнахме детето,нито аз,нито той сме били ударени от гръм от любов,наистина и време ни трябваше за решението ,но в крайна сметка оставих мъжа ми да реши.То при мен беше ясно,че го искам.След запознанството той вече разбра с какво наистина се сблъскваме,дори беше оценил ситуацията и бъдещето ни с детето доста по-ясно от мен.Към днешна дата той е най-щастливия татко на "неговото" момче и сам отвори дума за ново подаване на документи за още едно детенце.
След дългите ми писанки в общи линии искам да кажа,че ако мъжа иска отгледате заедно дете,биологично или осиновено,ще го направи,няма да търси от сто кладенеца вода до безкрай.Аз мисля,че той не е узрял още ...Но както казва една моя колежка ,която също има осиновено дете- детето ще го промени.Просто той трябва да се остави да го почувства Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия