4-та тема на чакащите

  • 117 285
  • 1 485
# 150
Извинете, но наистина ли някои от вас смятат, че няма значение, дали детето е стояло 3, 4 или 5 години в институция? Особено като имаме предвид, че след 3 години децата преминават от един дом в друг? И нужна ли е наистина тази заблуда? На кого ще помогне? На вас или на хората, които тепърва ще тръгнат да осиновяват, без ясна представа, какво им предстои?
Аз лично съм много уморена да обяснявам, виждам, че е безсмислено, дано чисто логически кандидат-осиновителите си представят, каква би могла да е разликата.
И нали ви е ясно, че на 3 децата не ходят на предучилищна, докато на 5 отиват точно там... и не са подготвени, понеже повечето от тях не могат да говорят, няма да говоря за останалите дефицити, които едно дете за 2 години може да навакса...
Успех на всички кандидати  Peace

За съжаление всичко това остава встрани от вниманието, вкл. и на социални работници.Често казвам, къде на шега, но и къде на истина- тези, които са осиновили дете до 1 година ,"хич да не ми се драскат за осиновители", те все едно са родилки, казвам това с най-добри чувства! След година, година и шест месеца като възраст на първоначално осиновеното дете  осезаемо личи социалното изоставане, хайде, да не е изоставане, но да речем различие с общата адаптивност.А да осиновиш дете на пет и повече години си е направо смелост и възхитително решение! Така че наред с романтичните пориви е добре да си рисуваме ясна картина за това, което ни очаква.То във всички случаи носи името "щастие", но ние си знаем, че има лесно и не така лесно щастие Hug
Виж целия пост
# 151
Дзвер и Светкавица, прави сте и двете. Децата имат спомени след годинката, колкото и невероятно да звучи на психолозите. Аз самата помня много неща от дома като картини, цветове, страхове и болка/ все още неустановена от какво за мен/, а съм била само на 1г. и 6 м., когато са ме осиновили. Предполагам, че и при другите деца е така и затова трябва да се осиновяват още преди тази възраст всички деца. Сами разбирате, че е трудно и невъзможно това начинание в нашия свят, затова е чудесно да има и хора, които вземат по-големи дечица. Наречете ги както искате - романтици, ентусиасти или незнаещи с какво се нагърбват, защото те имат от всичкото по малко в себе си, но аз ги подкрепям и им се възхищавам на смелостта да го направят Hug Аз не зная дали бих се справила с 4, 5 г. дете, дали бих успяла да му дам всичко. Според някои психолози говорът се развива до 7 -8 г. възраст, затова е хубаво да го знаят кандидат-осиновителите на по-големи деца, но щом държат на други неща, ще трябва да направят компромис с възрастта. Успех на всички!  bouquet
Виж целия пост
# 152
Още веднъж благодаря за откровените думи.   bouquet
Съвсем ясно съзнавам, че в акта на осиновяването няма само "цветя и рози". Давам си ясна сметка и за сериозният дефицит, който ще се е натрупал в по-големичко дете. А и в норматива няма предвиден продължителен отпуск за "адаптиране" на осиновени по-големи дечица. Работя и за съжаление не мога да си позволя да изляза в неплатен отпуск повече от два месеца, а това време ми се струва крайно недостатъчно детето да свикне, че средата му е променена.
Факторите са страшно много и още обмисляме какво да правим.
Виж целия пост
# 153
Въпросът е: Можете ли да  чакате с години само и само детето да е на 1 година, и да има  български произход . Ако не можете  просто се отказвате от едно от двете ви условия./ ако искате все пак да не замръзнат документите ви  3, 4 години  в папките/  Все пак трябва да се съобразяваме с действителността . Повечето деца са на 4 или 5 години  . Изборът е  на всеки  самостоятелен.  Не искам да споря с никого само казвам , това което знам  и виждам . Успех на всички . Слушайте  сърцето и вътрешния си глас . Ние тук  даваме странични мнения , които не са задължителни.
Виж целия пост
# 154
Въпросът е: Можете ли да  чакате с години само и само детето да е на 1 година, и да има  български произход . Ако не можете  просто се отказвате от едно от двете ви условия.


Абсолютно съм съгласна, но въпросът има и друга страна - всички разбираме неглижирането, което може да се получи в следствие на компромис с произхода на детето, но дали някой се е замислил, че неглижиране и неприемане на детето може да се получи и в следствие на възрастта и хмммм да кажем странностите на детето, получени в следствие на дългия живот в институция? Просто ми се ще кандидат-осиновителите да огледат проблема от всичките му страни и тогава да взимат решение  Peace

Виж целия пост
# 155
Има и съвсем трета страна.
Колкото и да си мислил и мътил решението си - винаги си неподготвен за това, което те чака.
Само мога да подозирам, че ме чакат взрив от емоции на родители, дете, раднини, сблъсък на навици и какво ли още не.

Ние искаме да сме пълноценни родители, с оглед на това предварително търсим максимума от нужната информация. Там където трябва да я има (в институциите) я няма.
И слава Богу, че мога да разчитам на Вас.   Simple Smile
Виж целия пост
# 156
Оххх, мила, и идея си нямаш, какво те чака, ама пък е хубаво, наистина   bouquet
Виж целия пост
# 157
Аз пък си мисля, че в определени случаи незнанието дава необходимата смелост, което хич не е лошо.

А това пък е не сто, ами 1000 процента вярно
Цитат
Колкото и да си мислил и мътил решението си - винаги си неподготвен за това, което те чака.
Виж целия пост
# 158

Абсолютно съм съгласна, но въпросът има и друга страна - всички разбираме неглижирането, което може да се получи в следствие на компромис с произхода на детето, но дали някой се е замислил, че неглижиране и неприемане на детето може да се получи и в следствие на възрастта и хмммм да кажем странностите на детето, получени в следствие на дългия живот в институция? Просто ми се ще кандидат-осиновителите да огледат проблема от всичките му страни и тогава да взимат решение  Peace

Така мисля и аз. Възрастта е изкл. важен фактор и е наивно да бъде пренебрегван. За мен осиновяването на бебе е неизмеримо по-лесна задача.

Червеят на съмнението обаче ме гризе в една посока ... застраховка от взаимно неглижиране и неприемане няма вкл. и при биологични деца родители. Свидетел съм отблизо на такива семейства, в които изобщо няма осиновяване. Родители и дете са много много различни хора ... ами няма разбирателство от най- най - ранна детска възраст. Родителите изискват едно, детето може да даде съвсем друго ... единия казва копче, другия чува капаче, той е такъв, те не ме разбират ... трудно им е ужасно, само те си знаят какво им е...

Та във връзка с това почвам да си мисля, че е и въпрос на съдба, късмет или де да знам какво, характерите, нагласите, очакванията да съвпаднат и в двете посоки
Виж целия пост
# 159
Та във връзка с това почвам да си мисля, че е и въпрос на съдба, късмет или де да знам какво, характерите, нагласите, очакванията да съвпаднат и в двете посоки
А може би е и въпрос на мотивация  Thinking
Виж целия пост
# 160
ми ... не ми се вярва някой родител да не е мотивиран да се разбира с детето си. Най-яркия пример за подобна невъзможност бяха мама и баба...

ама пълна невъзможност за среща по между им ... абе представи си сляп човек се опитва да обясни на глух човек как да стигне от НДК до университета ...  просто не става и няма виновни ... с течение на времето някак си и двете страни се научават да живеят приемливо един с друг

аз имам и други срахове ... да не би аз да живея в илюзия, че се разбираме прекрасно, а детето да се чувства неразбрано
Виж целия пост
# 161
Страховете на майката ще ни съпътстват цял живот. Днес те е страх от това, утре да не си счупи главата с някой мотор и така докато си отидеш от тоя свят.
В това и смисъла на родителството - има същество, което е много по-важно от самият теб и винаги е на първо място.
Виж целия пост
# 162
аз имам и други срахове ... да не би аз да живея в илюзия, че се разбираме прекрасно, а детето да се чувства неразбрано
Това е един и от моите страхове. Дъщеря ми е изключително старателна, особено когато аз изисквам нещо от нея. Страхувам се, че върши неща против волята си, само за да остана доволна. С годините все повече се опитвам да я следвам, но понякога се страхувам, че нямам точна обратна връзка.
Трудна работа е да уцелиш мярката.
Виж целия пост
# 163
аз имам и други срахове ... да не би аз да живея в илюзия, че се разбираме прекрасно, а детето да се чувства неразбрано
Това е един и от моите страхове. Дъщеря ми е изключително старателна, особено когато аз изисквам нещо от нея. Страхувам се, че върши неща против волята си, само за да остана доволна. С годините все повече се опитвам да я следвам, но понякога се страхувам, че нямам точна обратна връзка.
Трудна работа е да уцелиш мярката.
+1 Sad
Виж целия пост
# 164
Skrejkoo, най-после ми дадоха дата пфууууу, голям зор. На 15 октомври, първи състав. Дано са свестни! Стискайте палци и успех на всички!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия