Детето ми полудя

  • 13 409
  • 156
# 120
.....следобяд, защото аз уж да го наглеждам ама съм заспала, приятеля ми дошъл и го заварил да си играе нещо малкия. Хванали двамата да оправят някаква брава,а когато аз се събудих приятеля ми ми предаде "Ми той офейка навънка и каза да ти кажа, че си играе на двора". До вечерта(до около 21часа)въобще не се появи - за мен е достатъчно да погледна през вратата и го виждам,но е факт,че той просто офейква и не се прибира,ни вест ни кост от него Confused
Дали пък, на този човек му пука за детето? От този цитат, аз мисля, че му е все едно. Ако наистина го беше грижа за детето, то нямаше да го остави да "офейка".
Може още да не е родител и да няма изострените сетива на такъв. Thinking
Виж целия пост
# 121
Не знаем всички обстоятелства, да, но в масовия случай децата се стресират от новият "татко", а той в комбинация с останалите им премеждия си е изпитание за детската психика и майчините нерви
Виж целия пост
# 122
Абе, мила, как на 4 години не можеш да го контролираш.То е ясно, че е бяс от класа, ама като избяга - ключа се врътва, без телевизии, компютри и т.н.Знаеш ли колко ги боли?
Като започне да ти крещи - в стаята!Аз така ги оправих моите....като си сменят тона да заповядат...истерии не понасям.
А за приятеля....хм...сега ти е най-лесно да го игнорираш.Няма да играеш с моето дете, ти също с него и точка.Ако сега виждаш зор по-нататък като порасте знаеш ли какво е чудо.
И никаква игра сам навън.Той трябва да знае, че има контрол и кой кара влака.....иначе...тежко ти и горко...че и бой може да ядеш след някоя годинка.. Rolling Eyes.
Виж целия пост
# 123
Не знам с какво физическо време разполагаш, но моето мнение е, че най-добрият вариант да не офейква от вкъщи е да излизате заедно на разходки на по-далечно разстояние (така той няма да посмее да се отдалечи, а и ще си поговорите по пътя). Явно той е щастлив като играете заедно, но децата имат нужда от игра и с връстници.Намери му нова среда и контролирай отношенията на детето с другите деца. Само ако намери други приятели проблемът с другото дете ще се реши. Децата имат нужда от ясни и точни правила. Ако веднъж си го пуснала навън сам, то трябва де си си направила сметката, че може и утре да го пуснеш.. 
Да, децата страдат, когато ни няма край тях. Той не може да осъзнае защо отиваш да работиш в чужбина. Подаръците го радват и не мисля, че е подкупен. Повечето деца наблягат на материалното, защото то е осезаемо. Ако му разкажеш за успехите си в службата на достъпен за него език, вероятно би се годял с тебе, но подаръкът е доказателството, което му е нужно. Приятелите него могат да пипнат и запомнят.
Знам, че "на чужд гръб и сто тояги са малко", но да си кажа докрай... Мисля, че искаш нещата да се случват доста по-бързо отколкото това би могло да стане. Търпение ти е нужно в тази ситуация. Успех!
Виж целия пост
# 124
Здравейте,
Това ,което ме провокира да пиша , а аз го правя супер рядко в този форум, е ужасното отношение към авторката на темата. Не знам дали е "пързалка"," люлка" или т.н. както с кодови имена ги наричате, но ако е една лична драма ,което не е изключено, съм изумена, не- втрещена от отношението на жените,които атакуват майката -автор на темата. Майки ,използват такива отвратителни епитети,  на такава еснавщина и тесногръдие не съм била свидетел никога. Долно злорадстване и злъч,присъщо само на "отчаяни съпруги".Разбира се има и адекватни коментари ,което  не ме отчайва да си мисля ,че всички са тотално обладани от злоба и жлъч.
По темата - допускам , че  истина -ужасно съжалявам за личната драма, тя е катализатора на цялата история с детето според мен . Там трябва да се гледа , а не как майката избягала и дрън дрън глупостите ,които прочетох. Жена има нужда от помощ, за съжаление я е потърсила на неподходящо място- Моят съвет е професионален психолог за нея и детето, много любов и нежност към детето, много внимание и диалози с него.И според мен- не пускай теми повече тук.Обществото е пълно с хора с ужасен манталитет.
Здраве и успех.
Виж целия пост
# 125
Здравейте,
Това ,което ме провокира да пиша , а аз го правя супер рядко в този форум, е ужасното отношение към авторката на темата. Не знам дали е "пързалка"," люлка" или т.н. както с кодови имена ги наричате, но ако е една лична драма ,което не е изключено, съм изумена, не- втрещена от отношението на жените,които атакуват майката -автор на темата. Майки ,използват такива отвратителни епитети,  на такава еснавщина и тесногръдие не съм била свидетел никога. Долно злорадстване и злъч,присъщо само на "отчаяни съпруги".Разбира се има и адекватни коментари ,което  не ме отчайва да си мисля ,че всички са тотално обладани от злоба и жлъч.
По темата - допускам , че  истина -ужасно съжалявам за личната драма, тя е катализатора на цялата история с детето според мен . Там трябва да се гледа , а не как майката избягала и дрън дрън глупостите ,които прочетох. Жена има нужда от помощ, за съжаление я е потърсила на неподходящо място- Моят съвет е професионален психолог за нея и детето, много любов и нежност към детето, много внимание и диалози с него.И според мен- не пускай теми повече тук.Обществото е пълно с хора с ужасен манталитет.
Здраве и успех.
[/quote

Ако правилно разбирам, живеете в Атланта и това обяснява недоумението ви. Простете им, те не знаят какво вършат...Това е Булгаристан-озлоблението, отчаянието, негативизма и тесногръдието тук са преобладаващи.. ..Здраве и успех и на вас, и поздравления за хубавия, точен и откровен пост! Simple Smile
Виж целия пост
# 126
bloodywhite  Hug \не искам да те наричам Проблемка, името си носи вибрациите, няма нужда и то да е допълнителна тежест върху товара ти\

Спомням си много добре времето, когато се случи голямата трагедия в твоето семейство, спомням си и трудностите и проблемите, които ти се бяха стоварили,
освен безвъзвратната ти загуба.
Намирам коренна разлика в стила и начина ти на изразяване сега, имам странното усещане, че си като притисната в ъгъла от много, много сериозни проблеми.
Въпреки, че тогава беше много страшно, имам чувството, че звучеше много по-спокойно, някак, не знам как да се изразя - много по-адекватно, от сега.
Най-вероятно, това което се случва с малкото човече е свързано с това,
и наистина, ако имаш нужда, и има как да ти помогне някой от нас, не се притеснявай.
Прочетох и въпроса ти при форумската психоложка, и ще спестя мнението си относно реакцията й.
Виж целия пост
# 127
А аз няма да спестя мнението си относно форумната психоложка. До този момент не бях обръщала внимание на подфорума с въпроси към нея. Предният пост ме провокира да прочета отговора на въпроса на Проблемка, а оттам и отговори отправени към други питащи.
Смешни, елементарни,непрофесионални и нищо неказващи отговори. И  тази жена има диплома за психолог и още не я скъсала?!
Милата, успяла да прочете въпроса, ако беше успяла и да отговори извън обичайната си стилистика на дванайсет годишно девойче, щеше да е истинско чудо. Че и кабинет има в Лозенец, ама иначе се решила на малко бартерче, консултации слещу реклама на кабинета й. Хитро..ама да вземе да се стегне и да не се излага така.
Виж целия пост
# 128
Мисля, че форумната психоложка, всъщност, е дала съвсем точен съвет. И майката, и детето имат нужда от консултация с психолог в живия свят, не във форума - проблемът е дълбок и сложен, с две приказки по интернет няма да се реши. От това по-ясно...  Thinking

Аз няма да задълбавам в коментари, за да не обидя някого, но от поста на майката и описанието на нейното поведение и това на детето, усещам главно пълна паника. И от двете страни. Мисля, че наистина трябва да отидат при психолог моментално. Майката има нужда от успокояване и подкрепа, защото така като гледам съвсем е изпуснала юздите на собственото си поведение. Не може да си изхвърлиш четиригодишното дете на улицата и да заключиш вратата зад гърба му. Не можеш просто. Каквото и да е направило. Няма как да очакваш детето от това ти поведение да се успокои. Истеричната му реакция си е съвсем в реда на нещата, бих казала, и аз, дето съм с 30 години по-възрастна от него, и аз така бих реагирала.  Close Айде спирам се. Накратко, вземи се в ръце, намери психолог и отивайте да градите взаимоотношения наново. Детето е още кажи-речи бебе, рано е да му се лепят етикети, каквото и да му е поведението.  Peace
Виж целия пост
# 129
Не, аз по-скоро имам предвид нещо в реакцията и отношението й. Съветът, да кажем, се припокрива с мнението на повечето хора, опитали се да вникнат в това, което е написала bloodywhite.
Виж целия пост
# 130
И аз прочетох "съветите " на психоложката ами то и тя нещо и се кара като голяма част от писалите тук.
Не съм ходила на психолог ама не ми се струва адекватен такъв отговор.
Виж целия пост
# 131
Мисля, че форумната психоложка, всъщност, е дала съвсем точен съвет. И майката, и детето имат нужда от консултация с психолог в живия свят, не във форума - проблемът е дълбок и сложен, с две приказки по интернет няма да се реши. От това по-ясно...  Thinking

Аз няма да задълбавам в коментари, за да не обидя някого, но от поста на майката и описанието на нейното поведение и това на детето, усещам главно пълна паника. И от двете страни. Мисля, че наистина трябва да отидат при психолог моментално. Майката има нужда от успокояване и подкрепа, защото така като гледам съвсем е изпуснала юздите на собственото си поведение. Не може да си изхвърлиш четиригодишното дете на улицата и да заключиш вратата зад гърба му. Не можеш просто. Каквото и да е направило. Няма как да очакваш детето от това ти поведение да се успокои. Истеричната му реакция си е съвсем в реда на нещата, бих казала, и аз, дето съм с 30 години по-възрастна от него, и аз така бих реагирала.  Close Айде спирам се. Накратко, вземи се в ръце, намери психолог и отивайте да градите взаимоотношения наново. Детето е още кажи-речи бебе, рано е да му се лепят етикети, каквото и да му е поведението.  Peace
Напълно подкрепям. Психоложката по интернет нищо не може да направи. Дала е адекватен съвет. А за тона й - ами разбирам го.
Виж целия пост
# 132
Психоложката е казала същото както и доста от писалите в тази тема - че майката трябва да поеме отговорност като родител.
Виж целия пост
# 133
Аз поясних, кое не ми хареса в психоложката.
Не мисля, че груб тон към човек, който явно е в беда е допустим от специалист.
Може да се каже, че на нея не й е ясно, че е в беда,
но преди да си наясно какъв случай седи пред теб,
реакциите и подходите трябва да бъдат по-умерени.  

Не отричам, че детето страда в случая, но както и всички други смятам, че за момента то и майката са скачени съдове.
Виж целия пост
# 134
Не мисля че, тонът е груб, по скоро би следвало да дойде като разтърсване:"Хей, осъзнай се!".
Често това действа повече, отколкото милите думи и благата усмивка.
В случай като този, човек има нужда да се отрезви и именно по-острите думи, казани от специалист трябва да подействат в тази посока.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия