Детето ми полудя

  • 13 409
  • 156
# 90
Чух се с майка ми 3 седмици след като заминах, но синът ми спеше по това време, и инфото му беше само от майка ми.С него по стечение на обстоятелствата не можахме да се чуем почти два месеца - или звънях и той е бил на детска градина,или токущо е заспал,или е в банята...

Стигнах до това изречение в поста ти и изобщо не продължих нататък, защото само по себе си то е достатъчно красноречиво. Живеем в 2010 година, драга авторке, в която година няма такова стечение и такива обстоятелства, които да принудят една майка да не чуе и види с месеци детето си. В затвора да си влязла, пак можеш да намериш начин. Ако искаш. Какви зли духове, какво полудяване, за какво говориш изобщо... Изоставила си го класически /в момент, в който е имало огромна, неописуема нужда от теб/, объркала си целия му свят и сега се чудиш и маеш. Вземи се в ръце и си гледай детето, че трябва да си му и баща, и майка, вместо да го хвърляш на баба му и да си вееш гъза. Без извинение. Разпечатай си поста на BirdsFlu и си го закачи на стената, а също и имай предвид, че не заслужаваш нито грам съчувствие.
И аз така. Стигнах до това изречение и повече не четох. Ако ще и на края на света да си отишъл пак ще намериш начин да се чуеш с детето си... Какви са тия тъпи извинения? От прочетените отговори картинката ми стана още по-грозна.Затръшвала си му вратата, ходело по улиците само...Боже, боже...
Ох, не ми се пише вече - разкритията са скандални. Продължават ли да съществуват толкова болни хора? Не ги ли освидетелстват вече?
Виж целия пост
# 91
Мисля, че няма какво да съжаляваш, след като твоят беше единственият човешки и компетентен пост.
Нещо напоследък много се преиграва с параноята, търсенето на пързалки и катерушки, сравняването на акаунти, ваденето на предишни постове от други теми.
Поискал съвет човек - получил. От някои мнения направо лъха странна злоба, абсолютно нееквивалентна на ситуацията.
Виж целия пост
# 92
Извинявай, но злоба лъха и от постинга на авторката към детето й. И то не лъха, ами направо вее...
Виж целия пост
# 93
Призовавам ви или да помогнете или да не пишете, защото както е тръгнала темата ще свърши в коша, а това няма да помогне на детето!
Виж целия пост
# 94
Извинявай, но злоба лъха и от постинга на авторката към детето й. И то не лъха, ами направо вее...

Мене ми лъха по скоро на паника...
Модераторката го е казала по добре.
Виж целия пост
# 95
Най-добронамерено към авторката на темата:
Компетентна помощ би следвало да получат и тя и детето.
Bloodywhite, струва ми се, че наистина имаш проблем и то сериозен.
И той е най-вече в липсата на възможност да преценяваш реалните опасности.
Наблягам на факта, че все пак оставяш толкова малко дете да се разхожда с часове само по улиците. То няма как да се пази адекватно от минаващите автомобили например.
Прави ми впечатление, че изключително изчерпателно описваш ситуациите, и даже - може би неосъзнато - сама даваш отговорите.
Но не можеш да схванеш логически цялата картина.
Давам си сметка, че е ужасно трудно за сам човек да отглежда дете и да се справя с житейските трудности; ясно е, че сериозните стъпки към решаване на проблема биха изисквали и финансови ресурси.
Надявам се да се включи някой, който да даде координати на добри психолози, които да работят към неправителствени организации (нямам идея дали здравната каса поема подобни неща).
Дано някак да вземеш правилното решение.
Виж целия пост
# 96
Отказвам да повярвам, че написаното от авторката отговаря на истината. Най-малкото, за мен е абсурдно дете на 4,5 години да бяга от къщи - да бяга от къщи би могло дете на 12 години например, което вече има по-различна свобода на придвижване, ако мога така да се изразя. Дете на 4,5 години, което липсва вкъщи, е изгубено от родителите си и е немислимо това да става системно по така описания начин.

Също така отказва да повярвам, че майка на дете, което е изгубило баща си, просто така ще си замине за 4-5 месеца и после 2 месеца няма да успее да се чуе с него, защото все било някъде другаде, примерно на градина  Shocked

Пълен абсурд, само не разбирам кой и защо се забавлява с подобна тема?!?
Виж целия пост
# 97
Дано авторката осъзнае, че трябва да е по-дълго време с детето си и да му обръща внимание.
Приятеля и лаптопа са за когато детето заспи. И да не го наказва с гонене от дома. Така само ще го озлоби. По описаното в темата, мисля че имат къща с двор в околностите на града. Виждала съм деца на 4-5 год. в Симеоново да се мотат по улиците. Но в случая това не е добре. Нека детето вижда, че мама е винаги до него, да играят заедно. Хубаво е да пробва да се сприятели и с приятелите му. Ако види, че някой не е подходящ - може постепенно да вземе мерки да ограничи контактите.
Дано авторката не се включва, защото се е осъзнала и  сега е заедно с детето си.
Виж целия пост
# 98
Четох и си мисля,че трябва да помислиш сериозно върху отношенията със и към сина си!Проблема идва от теб.Не те упреквам,казвам ти истината,а тя понякога е жестока.Трябва да си отвориш очите и да осъзнаеш от къде си започнала да бъркаш.Грешка №1:след смъртта на съпруга ти,любимият човек на сина ти,неговият пример на подражание вече го няма и ти си заминала далеч от детето си  Naughty,въпреки че се е чувствало добре,все пак е било мъничко и е имало най-голяма нужда от МАМА,а нея я е мямало.БАБА не е като МАМА! smile3518 Прегръдката на баба не е като тази на мама.Трябвало е да останеш вкъщи с детето си,а не с месеци да те няма.Връзката е започнала да се прекъсва между майка и дете.Това са биле най-сладките моменти с детето ти,които си изпуснала.Никакви подаръци няма да изкупят отцъствието ти.Самата ти пишеш,че детето ти е станало материалист човек.Грешка №2:заминала си втори път  Naughty Да изброявам ли още.....Дете на 4 годинки защо остава на вън само да играе без надзор на възрастен?!Не бива!Имало е късмет,че не е попаднало детето в лоши ръце.....а за тръшването на вратата и прескачането на оградата....и заплахата за пошляпване....Мисля че то въпреки БУНТА СИ срещу теб иска да бъде до мама!Отново отхвърлено-поне то така се е почувствало.Детето не се побърква,просто се БУНТУВА!Нещо куца във взаимоотношенията ви и бавно и трудно ще се възстанови връзката.Трябва много любов,разбиране,разговори,внимание,грижи!Потърсете професионална помощ,защото ако сега не се оправят нещата,всичко ще излезе извън контрол за винаги.Успех! Peace
Виж целия пост
# 99
Наистина има ситуации, в които родителят губи почва под краката си и не знае как да реагира адекватно. Хубавото в случая е, че решаваш да поискаш помощ и търсиш друг начин за справяне със ситуацията, защото този очевидно не върви.

Аз също бих те посъветвала да се обърнеш към психолог. Първо отиди сама, сподели проблема и виж какво ще е неговото обяснение и какви ще са идеите му. Може после да ходите и заедно. Но първо отиди и ти се консултирай сама.

И друго - пропуснала си времето около двете годинки, когато децата са по-инати и трудно се контролират. Това е време, в което и родителят се учи да се справя. В този смисъл си пропуснала уроците, които сега щяха да ти помогнат с реакциите. Няма нещо, което да не може да се навакса. Просто ще тепърва ще се учите и двамата - ти как да контролираш, той как да те слуша.

Гледай напред и се консултирай със специалист, който ще ти подскаже конкретен модел на поведение, който да следваш.
Виж целия пост
# 100
Съвети не мога да дам на авторката, но искам да й пожелая успех по пътя към сърцето на детенцето й!
Дано скоро се уталожат нещата.
Виж целия пост
# 101
Моите са на 5 години ,а едва сега успявам да си наложа да не вися до тях на пързалката ,за да ги пазя.Ум не ми го побира това с дългото отсъствие без придружител ShockedРазбирам затруднението на майката и искрено ми се иска да мога да помогна.Струва ми се ,че няма търпение детето и да порасне и преждевременно в себе си го е приела за вече голямо.Вменява му отговорности,с които то далеч не е готово да се сблъска,камоли да се справи.Дай шанс на детето си да се чувства обичано,да се поглези ,да е обгрижвано.Изобщо да изживее детството си.Та то е бебе още за Бога
Виж целия пост
# 102
Излишни са определения от този род.Терапия не може да и предложим.Но понякога в такива стресови ситуации,когато човек губи почва под краката си, е по-добре болезнената истина.Кроткото успокоение едва ли би помогнало и на двамата.Нещата ще продължат в същата посока,а това е пагубно и за майката и за детето.За едно сме единодушни-спешна професионална помощ,много любов и внимание.Приятеля е важен за майката,но е заплаха за детето/в съзнанието му/.
Виж целия пост
# 103
Първо заминаваш,дори не се  сбогуваш,детето ти не го чуваш месеци.Казваш ,че ще се върнеш но не го правиш,пак минават месеци.
Наказания с изхвърляния от вратата или лишаване от храна?
Всичко това е ненормално,не  мислиш ли?
Грешката е в твоя телевизор и не детето ти е ''полудяло''както се изразяваш.
Разбирам,че си минала трудни моменти но не мисля,че отношението ти към детето е правилно.
Имам чувството ,че не комуникирате.Елементарно не  можеш да вникнеш,да разбереш собственното ти дете .
Държиш се като че ли е едно необходимо зло,което трябва да го изтърпиш някак.Твърде малко е за да понесе толкова наранявания.
Вникни в душичката му,в чувствата му.Станете едно,майка и нейното дете.
То има крещяща нужда да се сгуши някъде и да се почувства сигурно и ТИ  трябва да му го дадеш това.
Силно се надявам да промениш нещата.
Не мисля ,че е късно.
Виж целия пост
# 104
Сгрешила е, добре!
Дайте да не  я разкъсваме, предполагам тя достатъчно се разкъсва от вина!
Действай, не се бави!
Отдай се на детето си с цялата си любов!
Извади всички други от живота си, знам че няма да го направиш, младите жени си мислят че любовта им с мъж е най-важна, не, не е!
Любовта към детето е номер 1 !!!!
Желая ти успех!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия