Бебчо в корема се премята, СЕПТЕМВРИЙКА дни до термина отмята!

Ей че красива тема и дано все с хубави новини и емоции да я изпълваме

Ето я и нашата количка най накрая успях да я снимам
http://september2010.snimka.bg/baby/pokupki.515100.19849545

За забременяването, при на стана от първия път. Една вечер ходихме при кумовете ни(тогава не ни бяха още кумове), а те чакаха бебенце (и сега го чакаме всеки момент в 39 седмица е кумата). И кума започна да убеждава моя, че вече му е време, после ходихме на дискотека и те се понапиха разбира се. На изпращане кума се обърна към моя и вика: " Сега е момента, да не ме изложиш".Последва една голяма мъжка прегръдка  Като се прибрахме мъжо вече беше се решил и се пробва разбира се. На сутринта бях сигурна, че съм забременяла. После ме държа на сухо докато не си направих тест за бременност. Голяма гледка беше като го пратих да погледне резултата и се върна с две черти. След месец последва и сватба и така сега кумовете ще се женят другата година и бебенцата ще са набори

Щица  много добре те разбирам. И при нас планирано, доктори, изследвания, уж всичко ни е наред, а бебе няма... И накрая след три години мъки благоволи да се появи госпожицата и да ме отърве от лапарото  И ние бяхме го оставили за след празниците. Явно по коледа са се случили много чудеса

Danielkka,
темата е страхотна - както винаги!!!  

Фъстъчка,
добре дошла - от онзи ден те мисля - как си пътувала, как е минала срещата, дали се върна и т.н.
Радвам се, че всичко е наред.  

Здравейте!!!
 За бебетата - ами какво да ви кажа. С мъжо сме заедно от 2001 год., а от 2006 год. заживяхме заедно. Малко след това започнахме опитите за бебе, но все не се получаваше. *Величия* в медицината, по-точно в гинекологията, ми заявиха, че трябва да се примиря с мисълта, че никога няма да имам деца, без да ми е направено нито едно изследване. Тогава меко казано се побърках на тази тема, започна се ходене по доктори, изследвания, фоликуметрия, мерене на базална температура, спермограми. Всичко си ми беше наред, но бебето не идваше. През октомври 2008 год. дядо ми се разболя тежко, майка беше неотлъчно до него в болницата, аз я сменях след работа. Тогава трябваше и аз като Щица да правя цветна снимка, но я отложих за след нова година, защото не ми беше до това. Дядо ми почина, а малко след това на мен не ми дойде. Мислех, че е от напрежението, през което преминахме всички и така около 2 седмици не си направих тест, а чаках да ми дойде. Накрая си купих, ама понеже бях абсолютно убедена, че ще е отрицателен, си взех най-евтиния.Като видях двете черти, реших, че теста не е валиден. Купих си още няколко, направих ги през 2 часа/тук някой може да ме сметне за луда/ и всички бяха положителни. Тогава вече се обадих на мъжо, да дойде веднага, не му казах направо. Отидохме двамата на лекар, който потвърди бременността ми. Сега си имам един малък Мартин. Така, че когато януари тази година не ми дойде, а бебето беше едва на няколко месеца и теста ми се оказа положителен, аз в началото се уплаших, а думите на мъжа ми бяха - Първото го чакахме толкова време, а това си дойде само. Щом е станало сега, така е трябвало да стане. Всичко е божа работа!!!. Не ми трябваше нищо друго. Стана малко дълго, ама нали съм си обяснителна.
Иначе за свекърви няма да говоря. Благородно завиждам на тези от вас, които са случили на свекита. Моите, освен да дават никому ненужни съвети, друго не правят. За 11 месеца/на толкова е Мартин/, са го гледали една вечер, след като около седмица преди това бях ги помолила, защото на тях им трябвало време да свикнат с мисълта, че ще си гледат внучето и да се настроят. Да са живи и здрави моите родители, те много ми помагат с Марти и с това бебче ще е така.
Аз съм кръвна група 0 положителна, мъжът ми е АБ положителна, но Марти е взел моята кръвна група и изкара много лека жълтеница, дори не се наложи да пие глюкоза. Да видим този път как ще е.
Аз май много писах, имаше и още, но малкия се пробужда, така, че другия път.
Много   на всички!!!

при нас се следяха овулации, температури, секс под час, всеки ден и всичко това защото аз бях много нетърпелива. Стана бързо, но като разбра че е момиче ме обвини в пъклен план, в който се е подлъгал и че съм го изиграла защото той си искаше момче и се заканва още от сега, че второ той ще си го прави когато си поиска и когато му е кеф

При нас пък, първо дойде предложението - на 24 декември мъжът ми ми предложи и мислехме да се оженим може би това лято или догодина, общо взето не бързахме. Но през това време не се пазихме много. Аз много исках бебе, а той казваше,че ако всеки път не се пазим, ще е много нагласена работа, затова решихме да не се пазим понякога, а път то - Божа работа. Декември месец изобщо не ми дойде.Но понеже ми е неродевен цикълът, не отидох на лекар. Изчаках да стане Януари. Но и тогава не ми дойде и отидох на лекар с такова нетърпение и желание.Но ме разочароваха, че няма бебе.Е, за сметка на това ми казаха,че трябва да пия хормони, защото най-вероятно не ми идва поради липса на естроген...Аз започнах с хормоните, много ми беше тъжно, защото много исках бебче,а ми закъсняваше с много време и така се бях надявала...Та,след дългоочаквания от мен преглед с ехограф много си поплаках, още на излизане от болницата.Бебе не се видя и от тези хормони щях да стана 100 кила, ако не ми дойдеше скоро. Много ми беше гадно. И започнах аз да ги пия тия пусти хапчета (които се предписват,за да ти дойде,а на някои майки с рискови бременност за задържане на плода) и след като сварших първия курс, до 2 дни трябваше да ми дойде. Но не ми дойде. Имах си аз едно на ум, отидох и си взех тест за бременност. И тъкмо си помислих,че сега вече ще разбрера със сигурност - или съм бременна или не. Но, уви, не разбрах. Ако съществува термин "полубременна", то тогава смело мога да го употребя. Тестът ми беше с плътна първа черта за индикация, че работи и със супер бледа 2-ра черта, която се появи към края на 5-те минути за отчитане. И така, отново се оказах в неведение. Реших на своя глава, че повече хапчета няма да пия и ще изчакам 48 часа,за да направя нов тест. След 2 дни отидох и си взех нов. И вече нямаше накъде - или трябваше да съм бременна или не. Но, уви, пак се оказах "полубременна". Направих си аз втория тест и какво да видя, отново една плътна черта и една многооооо бледа 2-ра черта. След като за 2-ри път се оказах полубременна, вече мразех производителите на тестове за бременност. Реших да чакам. Чаках не 2, а 5 дни! След това една хубава събота сутрин си направих 3-тия тест ииииии това беше най-хубавият тест в живота ми - с две плътни червени черти!Е, резултатът е на лице, ще си имаме едно прекрасно момченце през септември! Така и не разбраха лекарите как е станало това бебе при липса на менструация. Но както се казва, по Коледа стават чудеса .А сватбата я минахме на бързо през май.Не че това ни прави повече семейство, но смятам,че така е редно.

Ехеее, колко ни е готина темичката! А бебчовците са такива сладурковци! Даниелка, страхотна си!   
Дамяни, дано все така добре се развиват двете ти борбени девойки!!!
Krass, и за мен отношението на доктора е водещо и затова предпочитам да ходя не при най-големите светила, а при доктори, които са преди всичко хора. Може би защото съм малко по-емоционална, отколкото е нужно. Затова много добре те разбирам. Дано да откриеш Твоя доктор! 
Фъстъчка, сигурно е било невероятно преживяване. А как мина самото пътуване?
Danna_2010, стана ми интересно защо предпочиташ бебчо да е зодия Дева, а не Лъв? Въпреки че никога не съм се влияела от зодиите, когато сме планирали децата си, още като разбрах че термина ми е на границата на Дева и Везни, много ми се иска да устискам до Везните. Самата аз като представител на Девите, изобщо не си представям пък какво чудо ще е мъж Дева.
И в тоя ред на мисли и двете бременностти са ми планирани. Наканихме се обаче чак след 11 год. съвместен живот. Не че не сме искали деца, напротив, особено той, но първо трябваше да завършим, после да се утвърдим в работата и всъщност основния проблем, който ни спъваше беше липсата на собствено жилище. И по-скоро фактът, че за да се сдобием с такова разчитахме на кредит, а такъв можех да изтегля само аз, защото до миналата година осигуровките му бяха направо смешни. От сегашната ни гледна точка  и двамата се чудим какво сме правили толкова години без дете, но затова пък сега мислим да наваксаме. Първият път бебка стана на 3-тия месец от опитите, като още 3 мес. преди това започнах да меря температури и да пия фолиева киселина. Планирахме малка разлика между децата, за да има време и за трето дете, а и все пак съм вече на христова възраст. Но тъй като бях решила да кърмя Ивана поне до 2 год, решихме да изчакаме до 2-рия й рожден ден и да започнем да работим по въпроса. Е, точно в навечерието на празника сме спретнали братчето. Та сега се шегувам, че на Нова година или раждам деца или правим такива. Този път освен температурния метод, си купих и тестове за овулация.

Честита темичка момичета да я пълним с хубави новинки  
При мен пак само проблеми -  пак ще оперират майка ми,което точно сега направо ме съсипа ед2ва се съвзехме с предния син от предишната в която едва оживя.Сега обаче лошото е че искат пари който така ни трябват и покрай мойто раждане и как ще обгрижвам вкъщи нея,малкия и бебето после незнам а къде забравих и ГОЛЯМОТО БЕБЕ-татито..... .Като капак на хубавия ден отивам за малкия в яслата и ми сервират че пак е болен и айде и с него при педката.Стопих се от нерви вече и от разходи от миналата седмица насам,край нямат .Снощи пак не спах нито час понеже малкия го замъчи последния кътник и много плака,но тати заяви гневно че той трябвало да се наспи понеже пътувал.С малкия ревящ и гушнат в мене на ръба на спалнята си посрещнах утрото и си поплаках за тежкия ден.Не стига че цял ден бях правела консерви,търчах да пазарувам и да готвя ами тати се прибира и недоволен че яденето няма мръвки,малкия чака за къпане и кой да го оправя,естествено че МАМА.Мда тати бил уморен и икал да погледа мача да сме чакали за помощ,как не .Сама си изкъпах пак детето с големия корем и си го преспах,много му се ядосах.
И дано не подразня някого с темата пак за кг-те но вчера се качих набързо и оу не само че не бях качила ами и дори смъквам надолу.Ще каже някой какво е лошото нали,ама се притеснявам дали поне качвам на бебето както трябва.Като му го съобщих на мъжо,коментара: Ами то при твоето търчане и шетане(не че искам да се хваля,извинете ме) как да вържеш кг-ми .Няма и помен от усещане дали имам нужда от малко помощ,нали аз не работя и не нося парите вкъщи не е май значимо успяла ли съм да хапна,да спя и да почивам.Не искам да съм несправедлива с него понеже съм наясно че само той работи и осигурява прехраната на всички ни ама и на мен ми идва в повече като няма кой да ми помага вкъщи за каквото и да е .
Ох,оплаках се надълго и нашироко а всяка от нас си има свойте дертове.
За темата с планирването да се отчета и аз .Първото дете макар по думи на "специалисти" че заради проблеми с маточните тръби и че били подпушени че няма да забременея стана факт.Бяхме приятели от известно време,прерастна в любов и хоп на първия ни път аз му казвам така и така са казали докторите отпреди (без да съм правила опити с друг мъж) и той ами като стане стане.И о чудо малко преди  Коледа от първия път сина ми се е заченал.Направо не можех да повярваме и двамата и после радост радост голяма.Аз си бях решила че не искам да имам само едно дете като мене да си няма ни братче ни сестриче и като поотмина първото раждане му заявих че искам да пробраме и за второ.Годинките текат и за двамата и айде миналото лято още юли месец спряхме да се пазим въпреки скорошното ми секцио и за късмет когато мислех че пак нещо ми има то стана факти  второто.най-голямата забава е пак в същия месец заченато и с термин за раждане малко след батито.Понякого стават чудеса дай боже повече всекиму от тях.

*Мирка*, ами термина ми е 5 Септември, почти средата на девата, значи на детето си му е писано да е Дева Не искам Лъв, защото означава да се роди доста по-рано. И без това няма да го оставим само да си избере дата на раждането - нали ще е планово секцио, ама и зодията да му сменя, малко прекалено ми се струва. И не на последно място, другите ми две деца са също Девички и идеята трите да са си една зодия много ме кефи   Иначе Лъв е супер зодия, мъжът ми е Лъв, готини хора са, но аз вече си имам специално отношение към Девичките и искам пак такава  

Melani34, съчувствам ти за тревогите, дано малкия оздравее бързичко, а при майка ти нещата да минат възможно най-леко  

Здравейте и от мен 
Темичката е страхотна както винаги... А и темата която сте подхванали е много заинтригуваща, вълнуваща и интересна! И аз да се отчета  Ние ходихме 3 години... запознахме се на летището в София на път за Щатите- апък иначе и двамата сме от Пловдив много близо живеем един до друг, в един колеж сме учили имаме мноооооого общи приятели апък никога дори не сме се виждали (много странно)...... Та така дойдохме в Щатите да поработим едно лято и заживяхме заедно.....Решихме да останем тук и да не се прибираме в България (и двамата сме големи авантюристи и приключенци) и да пробваме да се оправяме тук....С мъжа ми започнахме да оправяме документи да се легализираме и се оказа, че трябва да се оженим за да е по лесно.... и така както си стояхме едина събота вечер решихме, че в понеделник ще отидем да подпишем и на 8-ми декември се подписахме... За съжаление нямаше никаква романтика по предлагане и свадба при нас  а аз винаги съм си мечталааа... Ама нищо.... И така не искахме деца докато не неправим 24 за да може да го направим на 24 то да се роди ние като сме на 25 години и някакви такива глупости  ..... Празнувахме Нова година2010 в един ресторант и вечерта по някое време с мъжа ми си приказвахме разни работи и той по едно време изцепи: Много те обичам и искам да имам дете от теб!........ Ооооо толкова мило ми стана хора, пуснах една салзичка и викам ами ок  И не се пазихме същата вечер/сутрин и то чудото си стана! И двамата като разбрахме бяхме много щастливи а бабите и дядовците още повече! И така.... айде, че и моя пост стана много дълъг... сори 

Историите около желанието и очакването на бебенцата са винаги много вълнуващи, понякога изпълнени с тъга, болка, отчаяние, но когато финалът е щастлив всичко е прекрасно
Аз забременях за първи път преди 4 години, по-скоро случайно и от веднъж, но много се зарадвахме и двамата. Бяхме вече заедно от 3 години и искахме да имаме деца, но не не беше нещо планирано. И така до сега, когато съм за четвърти път бременна (нямаме деца), минах през какво ли не, не искам да ви натоварвам, а и себе си...важното е че сега всичко е наред и остава още малко до щасливото събитие, което очакваме от много години.

Страхотна темичка!        Danielkka, отново си се справила перфектно!
Ех...и вие една тема сте отворили...  . Ние с моя сме заедно от...близо 7 години. При нас нещата с мъжо не станаха от първия път (макар че аз бях 100 % сигурна, че ще се получи  ), правихме опити от близо 2 години. Минаваха си месеци, така и не ставаше...Имах и други проблеми тогава - например бях приемала противозачатъчни около 2 години и след спирането им нямах цикъл 3-4 месеца, при посещение на гинеколог ми се скара, че съм пила толкова много време хапчета, че нямало да забременея, ако цикълът не ми дойде...за мое щастие се нормализира, но бебето така и не се получаваше  . Но всъщност трябва да ви кажа, че след като забременяването спря да ми е фикс идея и се получи  .
А пък напоследък съм тооолкова изнервена, само ме избива на крещене. Но най-вече мъжа ми ме изнервя    (ми все пак той ми е под ръка и ще понася  ). Но и аз съм си права - по цял ден си стоя вкъщи, чистя, готвя или си почивам и нямам търпение да се върне пича от работа (което често става след 20 часа). Първата му приказка след като се видим е - Кво ще ядем  . Няма да ме пита аз как съм. Или пък като му звънна на работа все е зает и затова реших да не му звъння, но познайте дали ми се е обадил...
Да не ви казвам и комшиите отгоре как ме изнервят - музика, ремонт, музика, ремонт...и това вече 5-6 години непрекъснато, но и имат тъпо селяндурско поведение - например одеве си изтърсиха мръсотиите на моята тераса  и мен като ме прихвана, взех да креща и да ги псувам  ,ама ми олекна. Нека знаят, че няма да им се мълчи!
Пфууу, ама много пиша, извинявам се за което!
Лека вечер!

Цоп и аз в новата тема...


 

Пътуването до Каварна ми се стори доста дълго, особено към Търново пътя беше ужасен, накрая бях доста уморена, но толкова ентусиазирана, че някак си неприятното мина и замина.
Навръщане нали минахме през Бургас да си видя щерката, та пътувахме по магистралата до София и беше приятно и бързо.

Nekva_si, до колкото разбрах нашия доктор се връща на 15 или 16 Август. Аз си взех направление за хоспитализация за всеки случай, но се надявам да не ми потрябва. Колкото до това какво ще те посъветва за раждането, на мен поне ми каза Шейново и без избор на екип...ама аз съм си решила в Токуда.

Гледам, че обсъждате мъжете... аз от моя не се оплаквам. Работи много, но винаги много време отделя и за нас и за помощ в домакинството, понякога се чудя от къде събира толкова сили и енергия като се прибере, да се занимава с малката, да игарят заедно,да я къпе и приспива, а аз да си почивам... Пу-пу,нека все да ми е такъв помощник и отмяна!

Иначе днес татито дойде с мен на лекцията за раждането в Бейби Мола и много се забавлява. Мисля, че ще му е от полза, защото иска да присъства на раждането.  

Само да кажа за тези които се интересуват от съхраняване на стволови клетки, имаше презентация на  МЦ Афродита, те работят отскоро с нова банка Фючър Хелт (английска), и тази банка предлага освен съхраняване на стволови клетки, и съхраняване на част от пъпната връв, което също се използва за лечение ... Ние така или иначе ще пообиколим и прочетем договорите преди да решим за банка, но тези ми направиха добро впечатление и доста добри условия на пръв поглед.