Помощ за едно стихче

Искам да попитам дали знаете други стихчета?
За майки, за бащи за братя сестри и прочие.
Чакам с нетърпение  

-----------
Аз се сещам за това (цитирам друга съфорумка)
 Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...
Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.
Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

-----------------
И още нещо интересно (цитирам друга съфорумка)
ЖИВОТ СЛЕД РАЖДАНЕТО
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, А ТИ?

и аз искам пък 
много е хубаво! 

Специално за мъжките майки    
На сина ми


Сине, седя и гледам как съня удобно се е настанил на клепачите ти.
По устните ти играе усмивка, какво ли сънуваш?
Прекрасен си, толкова идеални са чертите на лицето ти.
Чувам как бие сърцето ти, толкова е мъничко а вече може да обича.

Сине, аз не съм идеална и правя грешки понякога.
Прости ми, за сълзите които по моя вина ще пролееш.
Прости ми, когато се карам за глупости.
Прости ми, аз съм просто човек.

Сине, знам че със забрани не се кове характер.
Ще те възпитам да познаваш доброто .
Ще ти покажа как се обича.
Ще те науча да се учиш от грешките си.

Сине, докато галя косата ти и бдя над съня ти.
Обещавам да бъда до теб когато любовта те обземе.
Обещавам да споделям твоите успехи.
Обещавам да бърша сълзите ти .

Сине, ще се опитам да те направя човек .
Обичам те,така както само майка обича,
с тревога и свито сърце.

 Авторско е 

стихчето за бащите и дьщерите наистина е страхотно 

Съвсем на майтап и много грубо нахвърляно, но не е честно да няма, нали 

Майката със най-голямото сърце
за дар небесен получава синове,
да вижда слънцето във техните очички,
да я прегръщат мънички ръчички,
да карат колело и кули да строят
и бавно от детето мъж да съградят.
И вечер във притихналия мрак
когато всички други спят,
тя чака да се хлопне пак вратата,
че нейното момче й води дъщерята,
с която да запълни най-голямото сърце,
в което място има и за чуждото дете.

ееееее Safo страхотно е          

ina_maria , Safo
просълзихте ме    и браво за таланта! 

Много красиво и нежно .
Сафо , благодаря !   
Преписах го в дневника на сина си. Дано го прочете с трепет някой ден 

Сафо, страхотно стихче. И аз съм мъжка майка  Аз също си го преписах.

Копирах си и аз стихчетата....Благодаря!  Ще ги използвам!!!!!!!

Safo настърхнах докато го четях , благодаря ти , страхотно е    

Има цяла тема:
Най-хубавите стихове за мама

Браво, Сафо!   

Сафо - много хубаво стихче, аз съм женска майка, но написаното от теб много ме развълнува! Радвам се, че има и добри бъдещи свекърви 

Страхотно стихче,прочетохме го на тати.