Болестите

Вярвам. Твърдо. И не само за болестите, а за всички други изпитания, с които ни среща животът. От всяка болка, телесна или емоционална,  всъщност следва един много хубав урок. И от опит знам, че тази болка няма да изчезне, докато не си научим урока. С други думи, болестите и всички други проблеми идват да ни зададат три прости въпроса: "Защо това се случва? Защо на мен? Защо сега?". Само че не с елемент на ропот срещу несправедливата съдба ("Аууу, с какво заслужих това"), а с истински, спокоен отговор на тези въпроси, можем да открием истината. И да живеем по-добре.

Ох, и тука ли го избихте на енергии, чакри, макри, религии и пр. щуротии..
Всичко е психика и психология, и малко генетика, все земни и обясними нещица. 

Не,не,тука не сме от магьосничките 

Мисля, че повечето болести са резултат на психическа автоагресия. Сами си ги причиняваме.

Изобщо не твърдя, че това е "въпросът". Опитах се да дам пример,  подкрепа на мнението си, че за мен част от болестите се дължат на неправилно отношение към живота и самите нас, част - не. Разбира се, че ако психиката и чувствата са болни те разболяват и тялото. Но не смятам, че всяка болест се дължи само и единствено на това.
Аз смятам, че има истински харесващи живота си и щастливи, усмихнати хора - и това, че са усмихнати и положителни, изобщо не значи, че нещо не им е наред. Добротата, културното и внимателно отношение, топлотата, здравата мисъл, когато се налага, сериозното отношение към сериозните неща, слънчевото и детското, всичко това омесено ми е цел. Те бяха такива. Нямаше неудовлетвореност. Човешки колебания, кофти моменти, отричане на едно, приемане на друго - да. Но не и неудовлетвореност. Да дишаш с пълни гърди, да вървиш през света със слънце в очите си, да направиш от себе си възможно най-доброто не е неудовлетвореност. А стремеж към себеусъвършенстване. Не просто съм се замисляла, а знаех какво е отвътре. Щото аз бях "вътре" за тях, като и те за мен. Ако ме разбирате.
Пак да обясня, сори за многословието, за мен щастливите, но напуснали ни заради болест свободни, диви, готини хора са имали своите добри и лоши моменти, но са си отишли просто заради болестта на физическо ниво, не защото нещо психически и в отношенията си със света не са били наред.
Shantal-che, за мен доброта не е равно на наивност и неспособност да отказваш. Напротив, защитаваха си своето и си знаеха интереса. Имам предвид добро като ... добро бе, като хора, с които бихте споделили една гледка от Еверест примерно, или каквото там би ви бръкнало в сърцето, щото ще го почувстват.  

Интересна ми е тази тема и на мен. Като личен пример мога да кажа, че месеци наред ме боля ниско долу в ляво (как само го описах), мъкнах се на поне 5 вида лекари, докато накрая не се установи, че било дразнимо дебело черво, което се провокирало от стрес, и действително онзи период ми беше по-стресов...естествено още повече се стресирах в търсене на диагноза някаква. Абе доста глупава история, с две думи. И това играе роля кръга да се затвори, човек тук няма сигурност в здравеопазването и няма вяра в лекарите, почва да си слага сам какви ли не диагнози, от това се стресира повече и т.н. т.н. .....

О, да, дразнимостта на дебелото черво възниква обикновено на стресова основа( стига да не прекаляваш със зелените салати ). Като бях студентка, преди един много труден и важен изпит  получих такава криза  посред нощ, че се наложи да викам Бърза помощ. Много се притесних да не правя перитонит, а се оказа, чи имам колит на нервна почва, възпалява се винаги в стресова ситуация. Най-интересното при мен е , че когато съм под напрежение не ме заболява глава или сърце, както при повечето хора, а гръб и корем ...което пак доказва тезата, че всичко е на психична основа.

И как тази теория ще обясни болестите предавани по наследство, или вродените малоформации.  Няма нищо общо с позитивното и ума. Или ако позитивен и непозитивен човек ядят месо заразено с трихенелоза, дали позитивният ще се отърве.

Не ви изчетох. Аз лично вярвам на холистичния подход в медицината. За мен е правилно при едно заболяване да се търси причина и малко по-надълбоко от "видимата" му част. 

Казват, че нашите мисли определят нашите действия и привличат определени събития в живота ни. Може би една положителна нагласа би предпазила човек от среща със заразено месо?!

Безусловно!

Хубава теория, но след като видях как двумесечно бебе умира, някакси не мога да повярвам в нея.

Смъртта застава до човека в момента на зачатието.


Робърт Кох доказал, че туберкулозата се причинява от бацил. Имал е яростен колега противник на изследванията му. Не е вярвал, че тази страшна болест може да бъде причинена от толкова малък организъм. За доказателство пред очите на всички присъстващи на специалната конференция изпил цяла стъкленица с хранителна среда, заразена с туберкулозни бацили. Не се е разболял именно от твърдото си убеждение, че Кох не е прав.

Да, не можеш да умреш ако не съществуваш. Но на два месеца едва ли има някакво отношение към живота, та да го накаже някаква болест.
Цинично звучи. Освен Алтернативния подфорум има и такъв на Родители, преживели загуба.

пп. не отричам, че човек може сам да се разболее или излекува, но не мога да си ровя и главата в пясъка.

За съжаление има много такива случаи и дори и на мен ми е трудно да приема, че това е било предопределено.. Но въпреки всичко, се опитвам да търся причините за болестите в себе си.