? към младите шофьори(КИ) - 6

Момичета, я дайте мнение за следната ситуация:

светофарите не работят, аз се движа по път с предимство, ще правя ляв завой. Изчаквам тези отсреща дето са направо и надясно. По пътя без предимство обаче има трамвайна линия и от двете страни има трамваи, които се готвят да минат кръстовището. Аз съм влязла вече в кръстовището и изчаквам за ляв завой, но виждам трамваите и ги изчаквам да минат - нали релсовите са с предимство. Изчаквам ги аз, но в това време колите по пътя без предимство използват предимството на трамвая и тръгват успоредно с него. Трамваите минават, но се източват коли от пътя без предимство и аз колкото и да попъплям, спирам, защото те не спират и ще се ударим. Междувременно и полицейска кола минава редом с тях  след като завих, до мен се нареди един бакшиш, който вместо да си гледа пътя напред, се надвеси над седалката до него и започна да ми нарежда, абе ти знаеш ли правилника, ние сме с предимство...

и сега си правя разбор да разбера дали съм била крива или не. Трамваят нали е с предимство, независимо, че е по път без предимство? Вече аз докато го изчакам да мине, онези коли започнаха да минават, което според мен не трябваше, защото така ми отнеха възможността да започна да си правя левия завой и да го направя, след като трамваят е минал...

не знам дали стана ясно, но ако да, моля за мнение 

Бях забравила колко гадна е София, след като цяла седица прекарах извън нея.. за съжаление, видях и катастрофата Бургас-Созопол, при която както винаги се случва, жертвата е нищо неподозиращата кола, движеща си нормално в противоположната посока..

А, да, и още нещо - по магситралата нещо са се навъдили доста коли, които при изпреварване не дават мигач.. и ние както си изпреварваме, и тези решават да изпреварват..в началото е трудно да разбереш дали излизат да изпреварват или просто са дали леко вляво...

Общо взето си длъжна да пропуснеш само релсовите превозни средства. Другите е трябвало да ги освиркаш едно хубаво, ако нямаше полицейска кола около теб  . Но и от нея е можело да се отървеш, тъй като звукова сигнализация в населено място се използва само за избягване на ПТП, а в случая ако тръгнеш след трамвая колите са щели да се "намелят" в теб.

Тези, дето са се отърсили  напълно от  страха, ги четем по черните  хроники.Винаги трябва да си остане една доза страх, за да не прави човек глупости.

Много сте изписали ,не можах да прочета всичко пропуснато!

Аз за това продължавам да се оглеждам по 75348 пъти като приближавам към кръстовище 

Ооо, очите са на 4. Някои субекти знака за предимство и стопа за нищо ги нямат.

... и лекото натискане на спирачките, докато се изчаква на наклон. Тая сутрин от блеене, един спря на сантиметър от мен. Стоим на червен сигнал до Семинарията в Пловдив, а там има много лек наклон и ако не държиш крака на педала, колата тръгва назад. В един момент освободих моите спирачки, за да се плъзна и аз леко назад, защото този пред мен застрашително се приближаваше. Свиркам, свиркам ... не се отнася за него. В съседната лента спря друга кола и човекът в нея направо се развика през отворения прозорец на този пред мен да натисне спирачката. Евала и на колата след мен, че видя какво става и даде заден, за да ми направи място да избягам поне малко.

Вчера по бул."Левски", преди  подлеза при "Пикадили парк" видяхме станала преди това катастрофа и по това, че беше само с една кола, а предното стъкло беше счупено, решихме, че е блъснат пешеходец.
Днес прочетох в новините, че е блъсната 62г. жена и по-късно е починала.
Там няма въобще пешеходна зона, шофьора се е опитал да я избегне като се е качил в тревните площи, но пак с дясната част на колата я е ударил. Тя е идвала от дясно, а той е карал в най-лявата лента (там е еднопосочно). Имала е идеална видимост и пак е излязла пред колата. Дано момчето (22г.) да не е бил с превишена скорост, че да не му се търси отговорност заради безумието на такива самоубийци.

Вчерашната катастрофа край Поповица, при която пострадаха цял бус работници и турско семейство, пак ми подкоси краката. Едно телефонно обаждане  .... оказаха се познати, макар и служебно. Дано хората се оправят - всички!.

Сутринта на магистралата имаше крава  и то на място, където започва един от мостовете на витиня

Жива или умряла?

Аз да ви се похваля и оплача едновременно. Хвалбата е че се престраших да карам повечко, гледам да си налагам ако мога да отида някъде с колата, да го правя. Но още не се чувстам добре да возя други хора, особено от мъжки пол, че често ми вдигат нервите, а и да мълчат, пак ми е някак по-притеснено... Цъкам си и по разни непознати маршрути, което за мен преди беше най-големия ужас. Но вчера или на мен нещо не ми беше ден, или просто съм случила на такива ситуации... Трите пъти три джипа ми вдигаха нервите. Първия път по Иван Гешов от най-дясна трябва да се престроя в средна и после най-лява лента за завой по бул. България в най-голямото мазало. Цъках мигач и си пъпля спокойно, един от средната ме пуска и аз лекичко се изнасям пред него, през това време един симпатяга от най-лява, без мигач, без нищо използва пролуката да се навре и той в средната и ме притиска да се върна, аз си отстъпих, какво да правя, как беше: "черен джип с предимство", нали... После на светофара за надясно на Драган Цанков съм първа кола и почти съм сигурна че същия индивид беше, още не светнало жълто даже и наду клаксона, това че съм с ръчна, а не автоматик само газ да давам, може да ме е забавило малко при тръгването, ама чак пък толко... Третата ситуация в същия ден си карам по Васил Левски, посока Попа и диря къде да се паркирам, пускам аварийни, намалявам и си карам на 2-ра, не особено бавно и се оглеждам за местенце, намирам почти веднага и леко намалявам за да се забуча. В тоя момент чувам зад мен клаксон, да съм го забавила с 5 секунди бързака, пак се изнервих... За капак вечерта ще паркирам перпендикулярно на едно мини местенце, дето от едната страна е кола спряна от движение и трябва да спра плътно до нея за да мога да отворя моята врата от другата страна (сигурно затова само там беше свободно). Прибирам се плътно до колите, пускам аварийни и виждам зад мен едно бусче, че приближава, за секунди се замислих дали има място да мине, мина доста близо до мен, изравни се и си свали прозореца, помислих си че ще ме псува нещо, че съм запречила пътя, притесних се, а той приветливо ми сочи мястото и пита дали ще се справя, усмихнах се и му махнах че всичко е наред. Ще кажете сигурно да не се впечатлявам, обаче проблема при мен е че винаги си мисля че аз преча и в мен е грешката, вчера вечерта си анализирах и трите ситуации, да не би да не съм видяла мигач при първата, да съм се забавила наистина при втората или всъщност да съм намалила по-рязко и съм изненадала тоя зад мен при третата... Може и така да е, може и да не е, но факт е че толкова клаксони като вчера отдавна не съм отнасяла та пак ми умря желанието за каране, надявам се да е за кратко...

BlaCk RoSe я им тегли една @@@@@ и да си гледат работата! аз пък в такива моменти, като знам че съм права и аз си ги псувам  Преди време така аз си карам по малка, тясна уличка и срещу мен джип, тръгвам да свивам за да му направя място (въпреки че не бях длъжна) и явно съм се забавила и ония гневно точно като се разминавахме"я по-бързо де"- аз директно "я по-спокойно де" със абсолютно същия тон, като неговия (личеше си, че не съм нервна, а го контрирам - ония направо се опули, като... ) явно не беше свикнал някой да му отвръща 
Иначе аз сега съм в 'принудителна почивка' ,че още не са ми и почнали дори ремонта на колицата и ми е много тъпо 

Уф, понякога ми идват такива попръжки на устата, че сама се изчервявам като си помисля дори.
С две думи ..... /голямо многоточие/ на всички такива като онези, дето са те ядосали вчера.

Блек роуз, въобще не влагай толкова емоции в шофирането. ПедерасТи има навсякъде.

new leaf, на мен точно това ми е проблема: че никога не съм сигурна, че съм права, винаги търся вината първо в себе си. Не е толкова изразено в живота ми попринцип, но за шофирането важи с пълна сила. На пътя съм повече от неуверена, писала съм и преди, че постоянно си мисля че преча на всички в моята посока, макар че се движа нормално. Случвало ми се е да минавам бързо по дупки и неравности, за да не бавя тези зад мен, на тясна улица винаги изчаквам колата срещу мен, дори препятствието да е от неговата страна, ако някой се влачи бавно, по средата на две ленти (винаги по Цар Борис III), си се влача вдясно зад него, а не се нервирам да го притискам, свиркам или присветвам, както прави винаги следващия в колоната, и още хиляди неща...Това със сигурност е защото съм още неуверена в шофьорските си качества а и нямам особено опит с прилагането на закона на практика (напр. за първата ситуация, когато се "борим" за средна лента, не ми изникна в съзнанието това че дясностоящия, т.е. аз, е с предимство)... А лошото е че не съм убедена, че с времето като придобия увереност, ще изчезнат тия мои характеристики... То лошо няма да си толерантен, но моето е в ненормално висока степен, затова и само ми навикват спътниците, особено ако са мъже. А и много се увеличават тарикатите и "бързащите" напоследък...