? към младите шофьори(КИ) - 6

Мерси момичета , оправихме нещата за щастие.

И да отбележа , че срокът е 7 дена , а не 10.

Нашите мили родни катаджии нищо не споменаха за промяна на ГО , а изрично питахме в КАТ , като сменяме талона дали трябва да сменяме и имената в ГО и зелената карта.

Казаха , че щом не сменяме номерата нямало нужда   

Да взема да споделя. )
Снощи за сефте шофирах по тъмно, естествено имах си навигация до мен, мъжа ми. ) Обясни ми за доста трикове при нощното шофиране, за които аз и представа си нямах, та пътуването мина ок. ) Ходихме до София да посрещнем майка ми, та покарах и в София малко. ) То било супер да шофираш в 00ч из столицата...) иначе през деня не бих се пробвала. )

Щях да блъсна човек  Карах с 40км., едно момиче изскочи, ако щете вярвайте от нищото... някакви храсти и изведнъж буквално пред колата ми  Пресича голям път (аз не съм я видяла как е пресекла другото платно, но очевидно все от някъде е дошла) спира се между платната (където има храсти) и изскача, за да отиде в кафето на отсрещната страна (предполагам, че е за там, защото на това място освен кафе и автомивка няма нищо...пустош). Но гледа на другата страна  В последния момент отскочи малко, колкото да не я бутна, аз набих изключително рязко спирачките, изобщо не видях има ли, няма ли кола зад мен, то стана за миг. Извинява ми се 100 часа, ама то извинения, извинения, ама за малко да стане белята - макар че щях да я подпра, евентуално да ѝ счупя нещо.... Ами ако карах бързо (макар че там ограничението е 50км/ч, честно не се спазва... карат си с около 70-80...). Да оставим на страна, че ще ми лежи на съвестта цял живот, но в такава ситуация пак аз виновна?! Нищо че съм карала под ограничението, а тя пресича не само където не трябва, ами и без да се огледа.

Така миналата година през нощта (приятелят ми караше) на бул. Хр. Ботев качихме едно момиче на капака - просто скочи върху колата пак от зад някакъв контейнер  Той даже спирачки наби, чак като се качи на капака, пак късмет, че искаше да спре, да се сменим, защото му стана лошо преди това и караше с не повече от 20км/ч 

Боже хора пазете се! Шофьорите колкото и да искат в такива ситуации как да ви опазят - аз съм с ламарина с н-километра, вие пеш... Вчера се възмущавах как разни хора не само, че пресичаха не където трябва, не само, че не се оглеждаха (що ли име...аз имам спирачки  ), ами се влачат баааавно и тържествено по средата на платното. Включително видях и пресичане на Цариградско вчера...еми браво и евала, ма на чия съвест ще тежат после!?

Трейси, съжалявам за това, което си преживяла с това момиче. И на мен най-големия ми кошмар са пешеходците, които се втурват на платното от нищото и без да се огледат.

Ами ужас си е... тя самата си каза, че нито се е огледала, нито нищо...извини се много пъти, ама на мен ми е едно кофти такова... Аз като видя засилил се да пресича и като ми види колата се спира, аз намалявам до към 20км/ч - винаги ме е било страх, че ще тръгнат да пресекат въпреки, че са спрели за миг, ама като не ги виждам и те мен също..?!

Ох, Трейс и на мен това ми е най-големия кошмар. Имам три случки, за радост само в единия случай го пернах с огледалото . Опитвам се да огранича рисковите ситуации до минимум, обаче истината е да ме молим да ни пази господ.
Мой приятел удари и уби жена на Цариградското, беше карал в лявата лента, тя пресича от дясно и му изкача странично пред колата. Никакъв спирачен път, въобще не я беше видял.
Каквито ни шофьорите, такива  и пешаходците за съжеление.

Забравих да разкажа на мен какво ми се случи вчера. Тръгваме с мъжът ми на гости при брат ми, с двете коли, той зад мен. Стигам до изхода на квартала на широк път и в моята половинка от платното двама старци с бастуни спряли. Спирам и аз(страх ме да ги заобиколя, да не тръгнат точно в тоя момент), ама те не мърдат, изчаках няколко секунди и понеже не дават никакви индикации, че са чули или видели колата им свирнах. Обърнаха се към мен, явно ме видяха и ми освободиха пътя. Тръгвам лекичко и....минавайки покрай тях единия ме удари по стъклото с някаква торба. Че се уплаших не е нужно и да казвам, поражения нямаше, дъщеря ми само дето се разпищя. Отзад обаче мъжът ми изкочи от неговата кола, да се разправя, та заразях и мойта на средата на пътя и тръгнах да го успокоявам.

Здравейте,мили момичета!
Да споделя и аз моите терзания,може и да ми се смеете
Имам книжка от 4г.През този период съм се качвала от време на време на кола,предимно вечер,когато съпруга ми е пийнал и трябва да се прибрем.
Имам няколко качвания сама,но определно ме е страх.Проблема ми е един път да се кача на колата,но докато дойде този момент.
Купихме една малка количка и все още не мога да се наканя да се кача.на ясно съм,че сама трябва да си помогна и всичко зависи от мен.
 

Трейс, разбирам какво си преживяла. Важното е , че с това се е разминало
На мен зимата ми се случи подобно нещо - точно на входа на Южния парк. Правех ляв завой и там не светеше никаква лампа. Току що бях вкарала 2-ра, сетете се с каква скорост съм била. Излезнаха мъж и жена, скочих на спирачките, минах в насрещното, добре, че нямаше коли. Трепереха ми краката, докато не се прибрах. Ужасно е, само като си помисли човек, какво може да се случи понякога. Ако знаете аз как се оглеждам, когато съм пеша, страх ме е просто.
Надявам се да не се сблъскваме никогога с подобен страх. Независимо дали сме ние зад волана или не.

•ºtreisyº•, много кофти работа това с хората дето изскачат от където им хрумне.

И ние вчера пътувайки към София, още сме в началото, даже беше и сумрак, но си карам стабилно със 100км.ч, в ляво от мен виждам 2спрели коли и в следващият момент от дясно някаква мацка изскача от шубраците. Добре че имаше повече място до самото платно, но така ме изненада и стресна....виках си, ами ако беше решила да пресече, а аз карам със 100км, хич и нямаше да мога да спра навреме.

Мирама, светни ни и нас за тези трикове

Трейси, слава богу, че всичко е минало без трагичен случай.. както ми казва един приятел, като се качиш на кола да караш, с единия крак си в затвора, с другия - в гроба
Пожелавам ни въпреки всички стресови и напрегнати ситуации, никога да не стигаме до там

Шанс, ами то сигурно си ги знаете тези неща, поне тези, на които им се налага нощно шофиране. ) Ама хайде ще си кажа. )

Първо как да не те заслепяват светлините на насрещно идващите коли - не гледаш средната осева линия, а тази, която е в дясно от теб. Така отклонявайки си погледа леко в страни, светлините не те дразнят толкова.
(аз карам с контактни лещи и при мен рязката смяна на тъмно-светло ми се отразява ужасно, мога да имам дори моменти, в които нищо не виждам за секунди)
За да не се налага постоянно да превключваш от дълги на къси....намираш си една "светулка" отпред (друга кола) и спазвайки определена дистанция караш плътно зад него. Така той "обира" този момент на превключване на светлините отсреща, а ти си караш на къси. )

Или гледате точно там, където е края на предницата - така не се заслепявате... ама не е точно и така, че все пак и пътя да виждате макар и на по-малко разстояние. Аз даже съм си местила огледалото за задно виждане под друг ъгъл, че колата зад мен ме заслепява с отразените фарове.

Най-гадно съм карала в Гърция така - жесток порой есента, тъмно и някакви с ксенони тук там в насрещното за разкош.... Просто докато слязохме от магистралата си карах на интуиция...

Добре де, вие къде гледате докато карате? Освен огледалата, разбира се. Аз гледам доста напред, в смислъл, погледът ми не е пред или малко пред колата. Гледам възможно най-надалеч. Е, хвърлям по един поглед и точно отпред, да не ме изненада някоя дупка. Нощтното шофиране ме плашеше много в началото. Спомням си, че се притеснявах зверски. След първото каране през нощтта, видях, че не ми е проблем. В Италия например, по магистралите има осветление и е много удобно така, но и мантинелите има са съобразени с височината на фаровете, дори и на дълги да си, не пречиш на отсрещното. То май и в Гърция беше така
В момента, в който стъпя на магистрала и се отпускам максимално назад, излягам се в седалката и така си карам. Голям кеф, макар, че седалката ми е максимално назад и надолу.

И аз уж гледам да хвърлям надалеч. Да чукна на дърво, досега камикадзета не са ми изкачали на пътя.

За Италия и Гърция всички знаем (почти всички), какво ще кажеш за тука? Почти всяка вечер карам по памет от един квартал на Варна до друг. Няма улично осветление поне в продължение на 5км.