Какво е "разглезено дете"?

Е, да, но тук вече идва разликата в разбиранията на всеки  за мен границите са - да не застрашава и наранява себе си и околните, с думи или с действия, всичко останало е разрешено, няма режими, няма ограничения ...

Е, нали за това говорим - границите са основата. Аз разбирам, че деца растящи при различни зададени граници се получават еднакво удовлетворителни резултати. Но границите за позволено и правилно са зададени и се спазват. В същото време уж поставени правила, които с лека ръка се забравят по причини, че детето плаче или някакви други  не вършат никаква работа.
А за режима - нормално е да се съобрази с биологичния ритъм на детето, но не означава че го няма. То дори в "дебелите" книги часовете за сън варират с разлика от 4 часа в денонощие. Това са някакви параметри , а не точен график. Създаден режим от детето е чудесен режим, но не всички деца могат сами да си създадат такъв. Може би дори поради някаква родителска грешка, често се разминава нужда от конкретно желание.
Давам конкретен пример с мое близко дете. Майката го гледа изключително либерално. Сутрин е , жената го води да закуси. Купува му прясно изпечен кроасан и фреш портокал. Детето не желае да яде, то иска - чипс . Следват купища уговорки, че чипс ще купят след като закуси - без резултат, новият пазарлък е - че ще получи чипс след като си изпие сока - пак никакъв. Как мислите , получи ли си чипса?  Естествено. Изключително "полезно"!!!!

Доста общо и за това да попитам. Това нали включва и да не застрашава здравето си?

Разбира се.

По въпроса за храната - това си е грешка на майката. Детето няма как да знае какво е чипс, ако не е захранено с него, затова до оформянето на вкуса подобни боклуци просто не се включват в менюто, след това постепенно се запознава с тях, но не трябва да присъстват в дома и да се употребяват от другите членове, това разбира се в случай, че не го одобрява като храна. Ако самите родители го приемат за нормално, не виждам защо биха ограничавали детето си.

Но да дадеш на няколко месечно шоколад и да чакаш да си яде супата - не става, това са храни, които водят към пристрастяване ии децата не са виновни.

Аз ги въведох във възраст, в която детето вече имаше хранителна култура и разбираше кое е полезно и кое не. Нищо не отказвам да купувам, нито чипс, нито сладолед, нито баници и т.н., но то е, защото имам доверие в нея и знам, че ще ги поиска веднъж годишно.
В този смисъл, за всички останали неща - детето трябва да бъде запознавано с тях, когато му дойде времето. Не искам да си спомням какъв ужас беше да влезе в магазин на 2 годишна възраст, тръшкане, търкаляне, писъци и дърпане. Можех да я вкарвам редовно, да повтарям НЕ, докато ме заболят устата и ефект нямаше никакъв, тя "не чуваше". Това обаче не го приемам за разглезено, а за дете, опознаващо света, явно на моето 2 г. не са били подходящата възраст, за друго може и да са, но за конкретно това - не. Така че просто изчакахме 1-2 г., заведохме я пробно в Хиполенд, проблеми нямаше.
Може и да не е правилно да се водя по нея и да я изчаквам, но така на менми се струва добре, иначе все едно да сложиш на гладен човек маса отрупана с ядене и да не му позволяваш да яде. Защо?

Мога да пиша до утре, защото през доста неща минах, но си мисля, че всичко идва от бебешкия пубертет, колкото и да не го приемате, ако тогава родителите подходят грешно и агресивно, детето отвръща със същото.

Човече, точно за това което пишеш сега и друг път, на мен ми е ясно , че дали аз пиша че има ограничения или ти , че няма - особена разлика в методите ни няма. Аз бих казала, че има забрана за шоколад до еди каква си възраст, защото без да забранявам на детето, което дори не знае що е това шоколад, съм забранявала на баби и други разни индивиди да им дават и подаряват. Ти казваш - такива боклуци просто не се включват в менюто, но иначе всичко може. Ок въпрос на изказ и характер. То е нещо като с бутилката - полупълна или полупразна.... Дори май твоят начин на изразяване почва повече да ми допада.
Иначе деца виновни няма. Ако не ни харесва поведението на някое дете - виновни са родителите.  На мен просто напоследък често не ми допада държанието на дечицата край мен и на улицата, А аз обожавам деца, вероятно за това си имам 3. на мен не ми допада държанието ми, но ме плаши друго. Моя дъщеря на 25 години веднъж сподели - "Вече не знам дали искам да имам дете. Като ги гледам какви са." И да, тя е наясно, че и от нея зависи какво ще е поведението на нейното, но я плаши средата в която то евентуално ще расте.

Не всеки човек без деца може да прецени ситуацията. Когато моето се роди на гости поканихме наши близки с детеце на 1 г. и половина, то отиде на терасата и започна да ми къса цветята, майка му веднага клекна до него и започна да му обяснява защо не трябва да се късат и т.н., след 1 мин. гледам детето пак си прави същото, последва още веднъж обясняване и така към 20 пъти, без никакъв ефект. Тогава го глдах това дете и си виках, как може такова голямо дете да е не слуша, още повече на чуждо място? Кгато обаче моето стана 1.5 г. видях, че акъла си му е на бебе и не можеш да очакваш от него да реагира като 5-6 или повече годишно, така че просто прибрахме цветята. Н че не съм й обяснявала, че не се късат, но и не очаквах от нея да "слуша" в това отношение.

Вярно е, че има и наистина деца с лош пример, но все пак е относително и невъзможно да прецениш едно дете само минавайки покрай него, ако говорим за тези неща - тръшкане, искане, лигавене ...

Ха-ха, за това си напълно права. Когато голямата ми дъщеря беше на около 2 години отидох на гости на една приятелка. У тях в хола се оказа, че всичко е подредено на нивото на ръчичките и . Аз като една оправна майка за 2 минути вдигнах всички стъкларии и тем подобни чупливи и опасни неща на по-високо място. Приятелката ми тогава нищо не ми каза ,ама сега до ден днешен разказва на всичките ни общи познати, че след този случай още се чуди как се е решила да има дете  То детето ми беше послушно, но беше свикнало да живее в дом дето всичко което може да докопа става за игра и не е забранено. Аз също не съм привърженик на непрекъснатите забрани. Не е нормално като имаш малко дете така да подредиш дома си , че само да вървиш по него и да врякаш - НЕ, НЕ, НЕЕЕЕ.

Но когато говоря за глезено дете - знам за какво говоря. Представи си аналогична ситуация с цветята у вас, но детето да е на 5-6 години, например.

Напълно съм съгласна!    Каквото и да прави детето, каквото и да става - реакцията на родителите е от първостепенно значение! Просто с търпение и мнооого внимание трябва да става всичко.

Не мога, защото не смеят, аз съм душа човек и голям темерут, нещо много трудно може да ме извади от равновесие (за 32 г. единствено детето на 2-3  пъти  ), но явно тонът и погледът ми е такъв, че всичко се строява мирно   сигурно затова и на бебето ми никой не е посмял да даде шоколад или нещо подобно, сега като голяма да, но като бебе - никога, винаги питаха какво да носят   а имам един случай, от който всеки път се червя   отиваме при баба ми на гости, идват и наши роднини и й носят плик с лакомства, дават й го на вратата, тя се обръща към мен и ми го подава с думите "Ето, мамо, дадоха ми някакви боклуци"   тя съвсем не влагаше този смисъл в думите си и след като се нахрани си хапна от тях, но за човек, който не мисли като нас определено беше шок, та после се извинявах на жената  

Обикновено така се нарича чуждото дете, което е пресякло пътя на нашето и са сдърпали конците или когато ни надува главата с претенции за нещо или несъгласие с някого.
Когато това прави нашето дете, то става въпрос просто за период, който ще отмине, силен характер, здравословен временен проблем и други подобни.

Не съм съгласна. Към моето съм много по-критична, отколкото към останалите. Всъщност май глезено дете доста трудно се среща.

А, да това е друг тип готин отговор!

Човече, защо мислиш че става въпрос за теб и твоето дете?

Опровергавам теорията й, едва ли съм единствената. Поне около мен повечето са такива, другият вариант е да живея сред "изключения".

И май точно тук е мястото да питам - къде ги виждате тези разглезените - може ли да пресъздадете реална среща?

Да.
Майка, баща и петгодишната им дъщеря
- Мами, слез от люлката.
- Няма!
-Моля те, трябва да тръгваме!
- Не ми пукааааааааааааааааааааааааааааааа!
- Мами, не викай, моля те, пиленце!
- АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!
- Златенце, недей така, хайде да тръгваме. Виж и други деца чакат за люлката.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
- Хайде...
-Какво ще ми купиш?
- Ми мама няма парички днес...
РЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕВВВВВВВВВВВВВВВВВ

Намесва се таткото, сваля детето на сила от люлката, опуква й два шамара и тръгват. А детето  зад гърба му.
На връщане от пазара златцето носи БАрби.

И за двата примера които съм дала са съвсем реални, ако се сетя за друг, ще го напиша - няма да го спестя.

Оххх, уби мЪ. Сега виждам, като  Гос`жа Мафани няма да мога да го разкажа.