Какво е "разглезено дете"?

Обаче децата не са и малоумни, да не се усещат как да манипулират родителя си.
А започват ли веднъж, натам е лесно.
Иначе с останалото съв напълно съгласна.

разбира се, че се научават! по-притеснително за мен ще е ако нямат такъв усет. Ние сме им тренировъчната площадка още от момента на ражданетто им!

С това не мога да се съглася. Променят се с възрастта правилата, но правила трябва да има. Защото спазването на правила от едно 3,4 ,5 годишно дете е много по-лесна задача от това, да се спазват от 12,14,15 годишно. Или на тези години детето трябва да прави каквото пожелае? Че те на тази възраст често по-малко знаят какво е добре за тях от 3 годишните.
Често се говори и за това, как учителите им не струват. Вярно е , но освен лошата образователна система, безумните програми и незадоволителното заплащане, за това са виновни и "безкрайно отдадените родители" Знаете ли колко учители са пострадали заради това, че на "златцата" безкрайно им се вярва?
разказвам един случай. На родителска среща съм. Огромна част от родителите се оплакват от определена госпожа, пишат подписка да я сменят. Аз съм в недоумение и нямам отношение, защото - нищо не знам. В главата ми вървят едни мисли - "Защо нищо не знам? Тук казват, че госпожата ги товари с толкова много домашни, че те учат и пишат по нощите и не могат да се справят. Моето дете - си ляга навреме, ходи на пиано и бадминтон, излиза на вън с приятелки и ...Не се е оплаквала. Защо?Не смее да сподели ли, неподготвена ли ходи? Подписката не подписах - аз не обичам да слагам подписа си за неща в които не съм убедена. Прибрах се в къщи и я попитах. Отговорът беше- Хмм, да бе много - едно текстче за прочит, вадене на непознатите думи в речника и два - три въпроса на които да се отговори свързани с текста. Да, но учителката я смениха. Дойде друга . Оплакваше се, че в час пият кола и закусват и тя не може да промени това, защото "а ма как ще го накарам да изхвърли колата, нали утре баща му ще дойде и ще ме обвини, че съм накарала детето да изхвърли изкараните от него пари". Толкова, без коментар.

И какво иде да покаже твоят пример, че децата от класа ги е мързяло да учат и са се държали безобразно? Та, аз това го виждам и в класа на дъщеря си! Повечето от тези трабълмейкъри не са разглезени деца на отдадени родители, а по-скоро обратното - много заети родители или родители, на които просто капацитетът им е малък и не могат да се справят.

Шевролета, както винаги право в десетката. Моите почитания.
Непрекъснато се опитвам да си напомням, че не бива да се изкушавам да  улеснявам детето си прекалено много, и че е достатъчно само да я насочвам към  нещата и ситуациите и да я оставям максимално да открива начините да се справя с тях. С променлив успех за съжаление, защото явно инстинкта ни за закрила е прекалено силен, а може би и точно желанието да направим света приятен за децата си би ни изиграло лоша шега.

Приложения и многократно цитиран списък на госпожа Мафани според мен е само привидно точен, защото всяко дете би могло при определени обстоятелства да прояви един или повече признаци, без това да означава, че е разглезено.
Такива прояви, макар и неприятни за околните, според мен лично не могат да бъдат показателни, как точно ще се развие детето в бъдеще. Случват се на моето дете, понякога аз съзнателно или несъзнателно ги допускам, обикновено излизаме от тях с лекота, защото детето ми е вече достатъчно голямо за да му бъде посочена и хумористичната им страна. Обикновено хиперболизирам подобни проявления, ако обстоятелствата позволяват, докато  се сапикяса. Пресен пример - писна ми да ми вика на всичко не, и и казвам , слушай, детенце, аз в следващия половин час ще ти викам на всичко "не". Точно десет минути издържа и оттогава "не" не съм чула.

Обезпокоителното за мен обаче би било , ако не съумея да я подготвя за това, че околния свят няма да и дава тоя толеранс, които за мен е естествен за детето в семейството, че другите хора не винаги ще я изчакват и зачитат желанията и, че ще трябва сама да преодолява своите настроения и капризи.
 Това ако не успея да постигна, ще смятам, че съм я разглезила.

Че много заетите родители също могат да разглезят децата си -
първо защото с материални неща си купуват любов и малките са свикнали да получават всичко на момента
после защото да не им мрънкат на главата - се съгласяват на всичко
напротив за да не си разглезиш детето се иска 100 пъти повече внимание
Отдадените родители си разглезват децата от простотия, другите поради липса на време.

Много се чудих дали да пиша, но ще ви разкажа за разглезените деца. Историите са от хр. магазин

- тича бабата в магазина и казва "Дай ми едно шоколадче своге малко от сините. Аз на моята внучка и купих голямо своге синьо, но тя искала малко. Хвърли го и се разплака. Дай бързо шоколада да и го занеса" (детето е на 5 години)

- Влиза майка с дете в магазина. Детето е със  закуска, но влиза в магазина с храната. Докато майката гледа продуктите и си избира детето си похапва закуската. Закуската свършва. Детето пуска хартийката на пода. (точно две крачки до него има кошче, детето е на около 10г)

- Тича майката в магазина посред нощ. Дай две вафли боровец и един чипс, че моя син не иска  да яде мекичките дето ги правих и ме прати да му купя нещо (детето е на 20 години!)

... и колкоо още ама айде да не ви затормозявам 

Сигурна съм, Женя, че последният ти случай, ако не се касае за болен, не е сефте у фамилията, нито се дължи на късен пубертет или вродени специфики на характера на "малкия".      Имам пък една дама, която издържа детенце на 30 години за поредно висше, ама като казвам "издържа" имам предвид плаща всичко. Дори храница праща, да не яде детето по столове и заведения, да не си повреди стомахченценцито. И такава колежка имах в университета- пращаха й храна, нищо не ядеше, освен каквото е сготвила мама. И друг път съм писала- един младеж му взеха жилище в добавка с баба- да го пере, да му готви и да подрежда, че на детенце е нужен комфорт, да се учи и да сполучи. На друга пък, преминала 30-те, баба й/ представете си, къмто 80 годишна жена с малка пенсия/ й плаща пътя да си ходи при нея да се повидят и да си похапнат.
Аз си правя изводите основно върху порасналите индивиди, че са по- пълни и обективни. Ама и първият ти случай с бабата и малкото шоколадче не е лош, ама никак.
О, сега се сещам за един колега на половинката, на 36 години нейде родителите му се изнасят на село да оставят на детенце жилище. Той се жалва на мъжа ми "Ти знайш ли кво е да си плащаш тока и водата?" Ма как ша знае, моят човек от 18 годишен живее сам и си плаща квартирите и консумативите. От де да го знае?

Мога да съм гадна и да цитирам "Бий гъзенце, да не биеш гъзище". Но не съм
Първо, защото никога не съм удряла и второ, защото този тип изразяване ми е чужд.
Напълно съм съгласна с

Добре де, аз малко не съм в час, но гаранция ли е, твърдото спазване на правила от 3-4-5 годишното, че то ще спазва правила и на 12-14, тоест в пубертета. Моето е още малко, и не мога да говоря от опит, но ми се струва, че двете неща не са праволинейно свързани, и че това  примерно и послушно дете като нищо ще му избият чивиите в пубертета, докато научаването на една компромисност и от двете страни по би ни била от полза...

Гаранция- не, предпоставка- да.
Компромиси могат да се правят с какво ли не, но родителят е този, който казва с какво не може. А ситуации, твърдо неизискващи и предполагащи компромиси има.

Ох, пак се появиха гушкачките, дето ако не са те да ни светнат за ползата от гушкането, никога не бихме се сетили Наистина не разбирам как винаги успяват да се похвалят колко много си гушкат децата, абсолютно убедени, че само те я знаят тая велика тайна... И кой беше рекъл, че гушкането разглезва, та побързаха да размахат пръст, че не е вярно???

Аз не знам дали когато става дума за деца и възпитание може някой или нещо да даде гаранции, но логиката ми е следната - ако едно дете знае, че има правила и човек е редно да се съобразява с тях, това знание се е формирало в ранна възраст и е усвоено, то занапред нещата са общо взето подредени и много по-лесни.

Моята дъщеря сега навлиза в пубертета. На 12 е. Много е разбрана и отговорна. С нея мога да се разбера и се изслушваме една друга. Сравнявам я с приятелките й и деца на познати, по родителските срещи косата ми се изправя като слушам за какво става дума. Аз /да чукна на дърво/ засега, с всичките й странности и фасони, нямам проблем. Не знам какво ще става по-нататък. Ще видим.

Моята не е разбрана, за съжаление, но притежава една черта на характера, която аз много харесвам и съзнателно не пречупвам, и тя е , че не приема нищо "отгоре", дори когато става въпрос за нещо, което да и се покаже как трябва да се направи, тя винаги отказва насоки и се опитва да го направи по свой начин, като види че не може да се справи -  идва за помощ и чак тогава приема да и бъде показано. Разбира се, засега е още малка и става въпрос за дребни неща, като как точно се хваща ножицата, или как се рита топката, но се чудя какво ще стане по-късно, като трябва да се подчинява на някакви определени стандарти, извън които не трябва да се излиза?
  Съзнателно в нашето семейство не изградихме модел на абсолютен авторитет на родителя, позволено и е да опонира, стига да се аргументира добре. При нас това си стана естествено, просто защото такъв модел най много ни подхожда на характерите, и защото така сме възпитавани в моето семейство, докато при съпруга ми напротив са имали авторитарен модел и строги правила, които той смята, че са му навредили.  
Доста е сложно всичко като се замислиш... Засега нямаме особени проблеми с държанието в обществото, ама дали ще успее лесно да се впише в такава общо взето подчинена среда, каквато е училището... За щастие е доста, хм, така, приспособима...

И у нас се опонира, ама на воля се прави, и се обяснява, и се спори. Това не включва тоталната ми забрана за юрване навън като коне да бъде подлагана на коментар. Това- само като пример.