Предварително се извинявам ако повтарям темата, търсих но не открих подобна.
Провокирана съм от възникналия спор със съпруга ми снощи... Не, че не ми помага, помага, ако го накарам или помоля и естествено за неща, които не изискват някакви специални умения, като например да простре прането, да изчисти с прахосмукачка, да изхвърли торбата с боклук...но за съжаление почти никога не се сеща сам да го прави, дума не може да стане да се научи да сготви нещо...Честно да ви кажа понякога ми идва в повече да мисля за дете, за готвене, за чистене, за пране и т.н. Той излиза с аргумента, че никога не ми е отказал да ми помогне в домакинската работа, но не може да разбере че понякога искам той сам да помисли и прецени какво има да се върши вкъщи.
Баща ми е същият, никога не е помагал на майка ми в домакинството, дори не знае къде стоят вилиците сигурно
, за сметка на това единствено той изкарва парите в семейството и работата му е свързана с тежък физически труд, което до известна степен го оправдава. Но аз винаги съм си мислела, че като си избирам съпруг, ще гледам да е различен от баща ми, т.е да ми помага с домакинската работа, уви 
...не стана така. Като гледам свекър ми и той никога не е измил една чиния. Дали е насадено от родителите по някакъв начин? Понякога имам чувството, че приема желанието ми да се учи да готви / поне някои неща/ за обидно и срамно.
Аз се грижа да детето тъй като съм в майчинство, но след као започна работа не знам как ще се справям със всичко сама...сега имам време, сравнително, но после? Работата ни с него е от едно естество, дори понякога той се прибира вкъщи преди мен... Как да му втълпя, че домакинстването не е срамно за един мъж / предимно готвенето/?
Знам че това не е най-важното, но гледам проятелките си, повечето от които не умеят да готвят, а всичко правят мъжете им...
Извинете за дългия пост, дано не съм досадила...олекна ми като си казах "мъката"
Виж целия пост
Провокирана съм от възникналия спор със съпруга ми снощи... Не, че не ми помага, помага, ако го накарам или помоля и естествено за неща, които не изискват някакви специални умения, като например да простре прането, да изчисти с прахосмукачка, да изхвърли торбата с боклук...но за съжаление почти никога не се сеща сам да го прави, дума не може да стане да се научи да сготви нещо...Честно да ви кажа понякога ми идва в повече да мисля за дете, за готвене, за чистене, за пране и т.н. Той излиза с аргумента, че никога не ми е отказал да ми помогне в домакинската работа, но не може да разбере че понякога искам той сам да помисли и прецени какво има да се върши вкъщи.
Баща ми е същият, никога не е помагал на майка ми в домакинството, дори не знае къде стоят вилиците сигурно
, за сметка на това единствено той изкарва парите в семейството и работата му е свързана с тежък физически труд, което до известна степен го оправдава. Но аз винаги съм си мислела, че като си избирам съпруг, ще гледам да е различен от баща ми, т.е да ми помага с домакинската работа, уви ...не стана така. Като гледам свекър ми и той никога не е измил една чиния. Дали е насадено от родителите по някакъв начин? Понякога имам чувството, че приема желанието ми да се учи да готви / поне някои неща/ за обидно и срамно. Аз се грижа да детето тъй като съм в майчинство, но след као започна работа не знам как ще се справям със всичко сама...сега имам време, сравнително, но после? Работата ни с него е от едно естество, дори понякога той се прибира вкъщи преди мен... Как да му втълпя, че домакинстването не е срамно за един мъж / предимно готвенето/?
Знам че това не е най-важното, но гледам проятелките си, повечето от които не умеят да готвят, а всичко правят мъжете им...
Извинете за дългия пост, дано не съм досадила...олекна ми като си казах "мъката"
Не че майка ми не ме е възпитавала, обаче до много голяма възраст не знаех печка, пералня как да пусна. 
Ти като "го взема" мъжа ти не ги ли знаеше тези работи, че е такъв ? Трябваше да си уточните нещата още в началото, желязото се кове докато е горещо 
това са неща, които се определят в конкретния дом, както се разберат двамата - така, хубаво е когато мислят по еднакъв начин и се чувства добре в ролята си, лошо е, когато има разминаване като при вас.
