Сега като ги опознах и по-добре - хич не съжалявам, защото вече не мисля, че заслужават тези обръщения, ама карай 
................................
), но си мисля, че някак съзнателно му повлиях на този процес - цялото ми тяло все едно задържаще детето. По принцип много високо беше бебето - докторите казваха, че може и заради това да повръщам толкова - стомаха ми беше изместен дори, сърцето също(от това пък получих аритмия). От лежането ли от какво - изобщо не ми се разшириха костите на таза, нито бебето се смъкна надолу - както нормално става в късна бременност - абе горе между гърдите ми си беше направо! Само ми мериха разни вътрешни диаметри - ми нищо не мърда. На прегледите - тъканите ми били некротизирали - един вид вместо да се отпускат за предстоящото раждане - ставали твърди и неподатливи! Много исках да родя нормално - майка ми и леля ми са раждали много лесно, а и те са с тесен таз и не ме беше много страх - на тях също им бяха казвали, че едва ли не няма да родят - пък и двете са родили по учебник за минути направо! Е да де - ама при мен не стана. Деветия се изтърколи вече, а от някакви наченки на родилен процес нищо - хайде моята докторка реши да се опита да ми направи с ръка някакво разкритие и изобщо да помогне малко. Колко пъти ходих да ме бъркат - ми нищо, а ме беше предупредила, че може и кървене да имам ! Всичко вътре било страшно стегнато и "некротизирало" ли каза "скрелозирало" ли беше - даже консултация с шефа й правихме - някакъв медицински термин беше - абе имало описани такива случаи(и както винаги аз съм от тях ) Даже той малко ми се накара - "каза ми - ау, как искаш да родиш нормално, я се виж, че си в таза като гръцки пехотинец - дори да успеем - хайде теб ще те обезболим, ама преставяш ли си какво ще му е на детето докато мине през този отвор" Много не му се вързах де - все пак природа е, а и моята докторка гледаше да ме успокоява и постоянно повтаряше, че ще е с мен каквото й да реша! Забравих, че и детето беше с по-голяма глава от нормалното! Преносвах вече 6 дни - взеха ме в болница - страшно топло и тежка време беше, признавам, че вече нямах търпение и почна да ми писва - страшно исках да съм родила вече! Правиха ми проба с окситоцин - оказа се, че матката не се влияе - т.е не се усилват контракции. Имах някакви съвсем слаби, които се виждаха, когато се слушат тонове, ама били недостатъчни и не се повлиявали от системата! В четвъртък пак моята докторка ме привика - не се получавало - имало такива случаи - ако много съм била мотивирана можело да ме включат на системи, но не ми обещавала, че няма да стигнем до секцио - при мен нещата били такива, че почти сигурно бебето дори да тръгне щяло да се заклещи и т.н., нейния съвет бил да направим секцио, на колегите й също. Предадох се - явно ми беше писнало вече, пък й имах доверие - само благодарение на нея успях да го износя това дете, сигурна съм, че не го препоръча за да вземе повече пари или пък да й е по-удобно - защото изобщо не ми е искала пари(колкото й да не ви се вярва) - освен официалното за болницата, а пък реално си чака с мен до последно и ме преглеждаше всеки ден накрая! Та така - в петък сутринта просто ми извадиха бебето! Тръгнах към операционната с невероятно настроение и много щастлива! Всичко мина леко и безпроблемно! Чух я как проплака веднага, дадоха ми я да я цункам по крачето! 
Не съм усетила нищо! Даже после в реанимация не чувствах никаква болка! Незнам от щастие ли, от адреналина ли, но другите жени се свиваха от болка и молеха за обезболяващи, на мен ми нямаше нищо! След това, когато ни преместиха в стаята пак не взимах нищо - свещичките, които ни даваха ги преотстъпвах на съседката по легло. Не съжалявам за секциото - мина толкова леко, че чак се чудя как е възможно! Само ме дразни гадния белег, който остава - той не е толкова гаден де, но го виждам и много му се дразня. И понякога малко съжалявам, че не знам какво означа истинско раждане - абе това са бели кахъри де - важното е бебка да е жива и здрава и ние също! 
За тортеното - тогава се изложих много и не помня всички момичета, които са участвали - извинявай! Аз теб от тук си те знам - но пък по едно време мислех, че си една моя колежка и тя се казва Веси и роди по същото време като теб, но после разсконспирирах, че голямото ти дете е момиче и явно не си тя! Сигурно се чудиш - тази пък откъде се сети за работи преди две години. Но аз имам слонска памет за такива подробности. Тортата не ти я помня, честно казано, но знам, че беше сред представянията. Занимаваш ли се още с торти? МАМА И ТАТЕ МНОГО ДА СЕ ГОРДЕЯТ С ТЯХ И МНОГО ДА ГИ СЛУШАТ ВЕСЕЛ ПРАЗНИК ГОРДИ МЪЖКИ МАМ4ЕТА А Макси хи4 не е голям, само физиономиите му са едни такива разбиращи и умни все, ама той винаги така изненадва хората, а като цяло още не можем да ходим, само стълби изка4ваме, не говорим особено смислени работи, само крясъци и само едно 'здрастииии' и 'бай,бай' където прави (това много странно по една думи4ка от език реакция към '4ао,4ао' или 'хелоу' няма 
И много смешно маха само с едната ръка Ама когато му дойде музата Истинска майка-героиня си Сигурно се чудиш - тази пък откъде се сети за работи преди две години. Но аз имам слонска памет за такива подробности. Тортата не ти я помня, честно казано, но знам, че беше сред представянията. Занимаваш ли се още с торти? 
!!!Много усмихнато детство им желая.
хапвам си торта ето ни и с моя приятел Алекс и Петя ето и моята торта 
Да растат здрави и палави, безгрижни и весели(ох, аз май за всички пиша еднакво 
, но това ми се струва най-важно)! Ивушке, Цвети, честит празник и на вас! Дани, както винаги е сладур и все ме учудва как си позира още от малък. 
, направо ще се пръсне.Препоръчани теми
