Към майките раждали секцио!

  • 52 005
  • 191
# 120
Сега като се замисля - имах адски болки като се движех, но те са нищо в сравнение със слагането на катетъра  Sick


Е тогава ето нещо, в което аз съм извадила страшен късмет! Почти нищо не усетих, да не кажа направо нищо или някакво леко усещане - но в никакъв случай болка! Дори май не помня кога, точна не га махнаха - май преди раздвижването беше!
Аз също хапнах порядъчно шоколад в реанимация, вода също сме пили! После имаше някаква диетична храна, която аз не съм яла, защото бяха само разни гадории - носеха ми от вкъщи, супички, кремчета и т.н.
Другото, което се сещам при мен, че самата клизма не подейства - т.е подейства ми, но  явно не напълно, защото в деня, в който ни развижиха порядъчно си ходих до тоалетната и няма как да е било само от шоколада - имах си газове още в реанимация - абе всичко си действаше и не е било необходимо да се захранвам някак по специално!
Виж целия пост
# 121
Сега като се замисля - имах адски болки като се движех, но те са нищо в сравнение със слагането на катетъра  Sick

И мен от катетъра и мазането със спирт и йод,най ме е страх #CrazyДоста болезнени процедури Tired
Виж целия пост
# 122
Всичко е много индивидуално.
Нямам лоши спомени от първото секцио изобщо - просто си представях кански мъки при естествено раждане и съответно бях много добре психически подготвена и предразположена за операция. Очаквах да ме боли много повече и да не мога да се движа нормално поне 2 седмици. А на практика на 3-4 ден вече нямах никакви болки. Не съм имала и никакви проблеми след това. Но белегът ми си остана ужасно грозен и изобщо не се заличи при мен. Явно опира до типа кожа.
Вторият път ме болеше повече секциото и за съжаление въпреки че ми бяха направили много по-красив разрез- с времето пак погрозня.
Що се отнася до катетъра - помолих да ми сложат локално обезболяващо (някакво кремче) и изобщо не усетих поставянето. Това ме беше посъветвала една сестра преди операцията. Така че искайте си мехлемче... Peace
Виж целия пост
# 123
Учудвам се на момичетата,които сами избират да раждат секцио,без да се налага по медицински причини.

Ами няма нищо чудно в тази работа според мен.
За това всеки има право на избор. Това не прави една жена по- малко майка. След като така се чувства по- сигурна една жена, защо не.  Аз си признавам, че нямах медицински показания за това, но аз се чувствах по- уверена, че с това ще се справя по лесно.
Да не забравяме, че за да мине едно нормално раждане гладко, едно от най- важните неща е увереността че ще се справиш, а след като я нямаш тази увереност, след като те е страх....мисля че е по- добре да направи човек , в което е по- уверен . Имаше една приказка "Ако те е страх от мечки не ходи в гората"  Peace

Разбира се,че всеки има право на избор.Явно при мен се получи по-сложно/явно ЕГНто си оказва влияние Joy/.Може би ,защото бях се настроила да си родя нормално,въпреки тежкото раждане на първото ми дете.
Виж целия пост
# 124
Здравейте и от мен.
Родих преди 15 дни, на 10ти август. Със секцио поради ниска плацента. дъщеря ми се роди 2, 750. За жалост, кърма така и не слезе и до сега но аз да си кажа честно и доста се натоварих в това АГ във Варна. та, възможно и от това да е. на изкуствена храна сме, и вече сме качили килограм Simple Smile
белега зараства мн бързо, поне при мен. вече се свива, смъкнала съм близо 10 килограма и продължавам да свалям, а корема се свива и прибира. белега също.
аз лично доста бързо се възстановявам, още на 3ти ден след изписването шофирах и вървях. при мен лежането никога не е помагало, за каквото и да е било Simple Smile
само дните в болницата след  операцията са неприятни, но после се забравят.
успех на тези, на които им предстои раждане, със или без секцио Simple Smile
Виж целия пост
# 125
Моето трето секцио мина на 17 Август  Simple Smile Не беше съвсем леко, беше ми доста лошо и никакъв кислород не ми помогна този път  newsm78 Плюс че повръщах на операционната маса, което си е кофти изживяване. Обаче възстановяването ми е номер едно. Станах сама на 4-я час без помощ, качих 2 етажа стълби и ходех постоянно. На изписването нямах и спомен от болка или каквото и да е друго, което да ми напомня, че съм оперирана. Желая на всички такова или още по-леко възстановяване  Hug

А катетъра се слага след упойката, поне при мен, и никога не съм го усещала.
Виж целия пост
# 126
При мен беше така :  Започнах да раждам нормално, но след многоооо часове на мъка, вливане на оксетоцин, разкритие нямаше, тоновете започнаха да падат...стигнахме до спешно секцио. Вътановяването ми беше много бързо, на 5тия ден почти не усещах болка, даже си бяхме в къщи! Белега е около 4 праста, само в началото леко ме придърпваше, но след мазане с контратубекс всичко се оправи. Бебка се роди 3300.
Виж целия пост
# 127
Моето раждане беше като на филм.. Катетъра ми го поставиха, след като ме беше хванала упойката и нищо не усетих... Май най-кофти беше клизмата....
Белег нямам, бебо беше 3120 гр.
На следващата сутрин, когато ме вдигнаха да стана така ме заболя, че не можех дори да дишам от болка, но то беше за кратко....Още същия ден се движех сама....
Коремът ми се прибра още в болницата, много бързо се възстанових...
Виж целия пост
# 128
Винаги съм изпитвала ужас от раждането, още от детските си години, затова и през ум не ми е минало, че няма да раждам секцио. За щастие всичко мина леко и без да усетя родих. При самата манипулация най-неприятното беше упойката, защото съм с много ниско кръвно и от упойки винаги ми става лошо. През цялото време имах чувството, че се задушавам и непрекъснато се мятах. Станах от първия път, лесно се раздвижих. Усещах дискомфорт поне месец след това, но нищо чак толкова страшно. Единствения ми спомен за това сега е един много грозен белег, който при други мои приятелки е едва забележим. В никакъв случай не агитирам за секцио, но и не съжалявам, че родих така.
Виж целия пост
# 129
Винаги съм изпитвала ужас от раждането, още от детските си години, затова и през ум не ми е минало, че няма да раждам секцио. За щастие всичко мина леко и без да усетя родих. При самата манипулация най-неприятното беше упойката, защото съм с много ниско кръвно и от упойки винаги ми става лошо. През цялото време имах чувството, че се задушавам и непрекъснато се мятах. Станах от първия път, лесно се раздвижих. Усещах дискомфорт поне месец след това, но нищо чак толкова страшно. Единствения ми спомен за това сега е един много грозен белег, който при други мои приятелки е едва забележим. В никакъв случай не агитирам за секцио, но и не съжалявам, че родих така.
Затова и аз ще раждам секцио!
Виж целия пост
# 130
Родих секцио не по собствено желание, но общо взето съм доволна. Не е нещо страшно.
Но впоследствие се появи един малък проблем, за който не съм мислила преди това. Постоянното безпокойство да не съм забременяла отново, преди да е минала една година от операцията. При скрошно секцио не се препоръчва бременност или аборт. Ей това безпокойство щях да си го спестя ако бях раждала нормално. Сега дори и при секс с презерватив тръпна като гимназистка. Confused  А сами се сещате, че цикълът ми на кърмачка не е от най-редовните... та си има лек екшън.  Grinning
Трябва после да се пазиш внимателно, това исках да кажа.  Wink
Виж целия пост
# 131
Аз родих сина си секцио преди 5 месеца, тегло 3700. Секциото се наложи заради проблем със зрението, бях със спинална упойка и нищо не се усеща по време на операцията,даже си говорих с докторите през това време, усетих само когато извадиха бебето от мен. Операцията не е страшна изобщо и въстановяването при мен беше бързо.
Виж целия пост
# 132
Аз родих със секцио по медицински показания.Не пожелах обезболяващи, но ме болеше.Честно да ви кажа, по - хубаво от едно нормално и безпроблемно раждане няма.Аз не бих избрала секцио пожелание, все още ме придърпа, а ставането от леглото в болницата беше кошмар.В крайна сметка всеки избира сам.
Виж целия пост
# 133
Дъщеря ми се роди се 3200 гр.,секциото се наложи по спешност(усукване на пъпната връв), операцията мина нормално, болеше ме само първият ден след операцията, но не бих казала, че болката е нетърпима, в момента белега ми се вижда съвсем бледо.
Виж целия пост
# 134
Хммм... Поражения - никакви. Болка - никаква. За колко време е зараствало... не знам - не съм усещала рана, че да различа период на зарастване. Причините - хм, след дълго проучване прецених, че това ще е по- добрият начин за мен. Така си и беше. Бебе родено 3300 г, макар да не ми е ясна връзката на този въпрос с останалите...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия