Нищо не ни убива....просто ни променя..дали ставаме по-силни ..или по-слаби..зависи от болката..която ще приемем 
Виж целия пост
"Това, което не ме убива, ме прави по-силен" - вярвате ли го?
- Публикувана: 5 авг. 2010, 19:30 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2010, 09:50 ч.
# 17
5 авг. 2010, 21:09 ч.
Абсолютно.
Това, че в момента си преживял дадено нещо, не означава, че след време стресът няма да ти докара друго, по-страшно нещо, на главата.
В тази посока на мисли - ми идва една друга крилата мисъл - или поговорка.
Господ дава всекиму според това, което може да носи.
Наистина, хората, които около мене са преживели истински сериозни неща, са някакси....по-силни, по-непоклатими и по--вярващи като че ли.
Не мога дори и за момент да си представя, например, как оставам вдовица на 23 години, с бебе, като моя близка. Това ме съсипва дори само като мисъл.
Виж целия пост
Не. По-циничен може би, в най-добрия случай. Това, което не те убива изведнъж, те убива малко по малко.
Това, че в момента си преживял дадено нещо, не означава, че след време стресът няма да ти докара друго, по-страшно нещо, на главата.
В тази посока на мисли - ми идва една друга крилата мисъл - или поговорка.
Господ дава всекиму според това, което може да носи.
Наистина, хората, които около мене са преживели истински сериозни неща, са някакси....по-силни, по-непоклатими и по--вярващи като че ли.
Не мога дори и за момент да си представя, например, как оставам вдовица на 23 години, с бебе, като моя близка. Това ме съсипва дори само като мисъл.
# 18
5 авг. 2010, 21:16 ч.
Твърдо не!Личен опит.След "случая" каквото и да ми предстои, каквото и да ми иде до главата, си казвам: "Вече НИЩО не може да ме уплаши!".Това ми помага да реагирам адекватно, с необходимата доза трезвомислие.
Виж целия пост
Не. По-циничен може би, в най-добрия случай. Това, което не те убива изведнъж, те убива малко по малко.
# 20
5 авг. 2010, 21:24 ч.
Аз пък след "случая" непрекъснато мисля за крехкостта на щастието и как всичко може да се обърка непоправимо за секунди и повече никога да не е същото. Това определено ми пречи да се чуствам силна. Не съм и по-добра. Може би съм по-разбираща.
Всъщност нещата, за които си казваме "След това вече нищо не може да ме уплаши", може би ни правят по-силни. Но всъщност винаги има какво да ни уплаши май.
Виж целия пост
Твърдо не!Личен опит.След "случая" каквото и да ми предстои, каквото и да ми иде до главата, си казвам: "Вече НИЩО не може да ме уплаши!".Това ми помага да реагирам адекватно, с необходимата доза трезвомислие.
Аз пък след "случая" непрекъснато мисля за крехкостта на щастието и как всичко може да се обърка непоправимо за секунди и повече никога да не е същото. Това определено ми пречи да се чуствам силна. Не съм и по-добра. Може би съм по-разбираща.
Всъщност нещата, за които си казваме "След това вече нищо не може да ме уплаши", може би ни правят по-силни. Но всъщност винаги има какво да ни уплаши май.
# 21
5 авг. 2010, 21:27 ч.
Чакайте да помисля -кое е това, което е могло да ме убие?
Сетих се!
Е, определено, след като съм го преживяла, съм по-силна.
Виж целия пост
Сетих се!
Е, определено, след като съм го преживяла, съм по-силна.
# 23
5 авг. 2010, 21:46 ч.
Да. Като цяло вярвам на Нитцше за доста неща. Нищо, че звучи доста краен на моменти.
Виж целия пост
# 24
5 авг. 2010, 21:56 ч.
Ще бъда по-откровена от необходимото, като Ви споделя, че най-лошото (за моят скрит емоционален свят) вече се случи. Два пъти- с двама дълбоко обичани хора.
Раните са непоправими, но и не искам да ги лекувам. Те ще бъдат с мен до края, защото така и трябва. За да не забравям колко сме малки, колко бързо отминават моментите на щастие и чиста любов.
Останалото е просто пейзаж.
Виж целия пост
Раните са непоправими, но и не искам да ги лекувам. Те ще бъдат с мен до края, защото така и трябва. За да не забравям колко сме малки, колко бързо отминават моментите на щастие и чиста любов.
Останалото е просто пейзаж.
# 25
5 авг. 2010, 21:58 ч.
Smartie, 
Животът и тези дни така трупешката скача върху мен, че си мисля, че сериозно иска да ме затрие.
Виж целия пост
Животът и тези дни така трупешката скача върху мен, че си мисля, че сериозно иска да ме затрие.
# 26
5 авг. 2010, 21:59 ч.
Е, мъдрите хора са го казали: раждаме се, за да умрем. Все някога, някъде, живота просто ще премине през нас. Важното е да не го оставяме да се изниже.
Виж целия пост
# 27
5 авг. 2010, 22:08 ч.
Твърдо не!Личен опит.След "случая" каквото и да ми предстои, каквото и да ми иде до главата, си казвам: "Вече НИЩО не може да ме уплаши!".Това ми помага да реагирам адекватно, с необходимата доза трезвомислие.
Tова при положение, че ти се случи нещо, което може да се оправи с трезвомислие или адекватна реакция. Има достатъчно непоправими неща, за съжаление.
Да не говорим, че след като преживееш голямо нещастие, изобщо не ти пука за нещата, с които може би би могъл да се пребориш, даже нямаш желание да се бориш с каквото и да било.
Виж целия пост
Не. По-циничен може би, в най-добрия случай. Това, което не те убива изведнъж, те убива малко по малко.
Да не говорим, че след като преживееш голямо нещастие, изобщо не ти пука за нещата, с които може би би могъл да се пребориш, даже нямаш желание да се бориш с каквото и да било.
# 28
5 авг. 2010, 22:16 ч.
Не знам, не искам да знам. Сравнено с най-големите ми страхове, това, което ми се е случвало няма нищо общо с пропастта.
Виж целия пост
# 29
5 авг. 2010, 22:26 ч.
И от пропастта се излиза. Издърпваш се сам за косата. Боли, оставаш "гол", но се оцелява.
Инстинкт е вероятно.
Виж целия пост
Инстинкт е вероятно.
Препоръчани теми