Не мога да се въздържа и да не похваля девойчето, което ще ми прави тортата. Погледнете каква красота е сътворила за рождения ден на дъщеря си 
Виж целия пост
ЯНУАРЧЕТО мило и кротко дете, сега на морето дупето пече
- Публикувана: 6 авг. 2010, 12:20 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2010, 17:08 ч.
# 435
7 септ. 2010, 13:37 ч.
# 437
7 септ. 2010, 16:22 ч.
tsveta, голяма красота е тази торта!
Ним, стискам палци скоро всичко да се нареди по най-добрия начин за теб!
Виж целия пост
Ним, стискам палци скоро всичко да се нареди по най-добрия начин за теб!
# 438
7 септ. 2010, 20:53 ч.
Не знам....Не знам,какво да правя този моя Алекс.....
Толкова е тежко. .....
Почти е невъзможно да го управляваш.Не слуша,не възприема никакви думи.Опитваме се да му въздействаме с най-добри начини.Не става и не става.
Сега цяла вечер беше пълна с истерии:навънка заради забранените неща,действия и т.н..След това дива истерия по повод прибиране вкъщи,после вкъщи заради събличането,миенето и т.п..
В край на краищата той млъква и си ляга и аз му казвам,че ще дойда след минутка.Идвам и го заварвам с трепереща уста и пълни със сълзи очи."Кажи,миличък,кажи какво става?" А той само ми цитира фраза от едно филмче :"Всичко е възможно...." и хлипайки заспива....
Виж целия пост
Толкова е тежко. .....
Почти е невъзможно да го управляваш.Не слуша,не възприема никакви думи.Опитваме се да му въздействаме с най-добри начини.Не става и не става.
Сега цяла вечер беше пълна с истерии:навънка заради забранените неща,действия и т.н..След това дива истерия по повод прибиране вкъщи,после вкъщи заради събличането,миенето и т.п..
В край на краищата той млъква и си ляга и аз му казвам,че ще дойда след минутка.Идвам и го заварвам с трепереща уста и пълни със сълзи очи."Кажи,миличък,кажи какво става?" А той само ми цитира фраза от едно филмче :"Всичко е възможно...." и хлипайки заспива....
# 439
7 септ. 2010, 22:08 ч.
Оф, Селма 
Миша в момента изтерясва по 100 пъти на ден. Не ме слуша, всичко прави на обратно, тръшка се, отговаря ми, някакъв малк ад е в къщи. С такова нетърпение очкавам детската, че чак ме е срам от себе си, но наистина не се търпи. И понеже минахме през много такива трудни периоди, много се надявам и този да отмине и пак да стане едно добро и любвеобило дете 
Виж целия пост
Миша в момента изтерясва по 100 пъти на ден. Не ме слуша, всичко прави на обратно, тръшка се, отговаря ми, някакъв малк ад е в къщи. С такова нетърпение очкавам детската, че чак ме е срам от себе си, но наистина не се търпи. И понеже минахме през много такива трудни периоди, много се надявам и този да отмине и пак да стане едно добро и любвеобило дете
# 440
7 септ. 2010, 22:17 ч.
Цветка,нашият период скоро ще навърши 2 години.
Откакто е започнал,няма спиране.Всичко,като снежна топка,само нараства и нараства....
Дано поне вашият ад свърши по-бързо!
Виж целия пост
Откакто е започнал,няма спиране.Всичко,като снежна топка,само нараства и нараства....
Дано поне вашият ад свърши по-бързо!
# 441
8 септ. 2010, 07:58 ч.
Ах, мила Селма... Все пак, истински късмет има Алекс с майка като теб! 
Толкова светлина и търпение, и нежност на едно място...
ПП. Пианото ти в Кемпински е все така притихнало, а аз все така "те виждам" като минавам оттам...
Виж целия пост
Все пак, истински късмет има Алекс с майка като теб! Толкова светлина и търпение, и нежност на едно място... ПП. Пианото ти в Кемпински е все така притихнало, а аз все така "те виждам" като минавам оттам...
# 442
8 септ. 2010, 08:23 ч.
Виж целия пост
Ах, мила Селма... Все пак, истински късмет има Алекс с майка като теб! Толкова светлина и търпение, и нежност на едно място...
Все пак, истински късмет има Алекс с майка като теб! Толкова светлина и търпение, и нежност на едно място...
# 443
8 септ. 2010, 08:59 ч.
Селма какво ли става в главичката му, че да говори така?
Подкрепям Ивонска във всяка дума
На фона на двете години, които описваш, нашите истерии (от две-три седмици насам) са бели кахъри. Любо е нервен, раздразнителен и за всичко се тръшка. Аз преди парирах такива кризи, ама сега нещо не мога.
Едва се справих с ревовете преди лягане започнаха такива преди детската градина. Сега вече не иска да ходи и сутрин целия блок го чува как се дере.
В магазин не влизам с него, защото се търкаля и врещи, ако не е на неговото.
Явно си имат някакви тревоги и така изразяват емоцията.
Знам, че и това ще мине.
Виж целия пост
какво ли става в главичката му, че да говори така? Подкрепям Ивонска във всяка дума
Ах, мила Селма... Все пак, истински късмет има Алекс с майка като теб! Толкова светлина и търпение, и нежност на едно място...
Все пак, истински късмет има Алекс с майка като теб! Толкова светлина и търпение, и нежност на едно място... На фона на двете години, които описваш, нашите истерии (от две-три седмици насам) са бели кахъри. Любо е нервен, раздразнителен и за всичко се тръшка. Аз преди парирах такива кризи, ама сега нещо не мога.
Едва се справих с ревовете преди лягане започнаха такива преди детската градина. Сега вече не иска да ходи и сутрин целия блок го чува как се дере.
В магазин не влизам с него, защото се търкаля и врещи, ако не е на неговото.
Явно си имат някакви тревоги и така изразяват емоцията.
Знам, че и това ще мине.
# 444
8 септ. 2010, 10:36 ч.
Ивонска,момичета,благодаря ви!
Анджи,а докато се надяваш,че и това ще мине,как се справяш с трудните ситуации?Например,с ревовете преди лягане как се справи?
(Макар че се досещам,че най-вероятно са подействали някакви разговори,които при нас просто няма да проработят.....
Алекс не възприема човешката реч,както другите деца,макар и да е има перфектен слух.)
Сега,като гледам Юличка,се сещам какво прекрасно бебе беше и Алекс.Добро,усмихнато,прекрасно развиващо се....И в един момент.....Всичко се срути....
Какви са причините,кой е виновен,какво и къде да поправим?Никой не може да ни даде отговор....
Виж целия пост
Анджи,а докато се надяваш,че и това ще мине,как се справяш с трудните ситуации?Например,с ревовете преди лягане как се справи?
(Макар че се досещам,че най-вероятно са подействали някакви разговори,които при нас просто няма да проработят.....
Алекс не възприема човешката реч,както другите деца,макар и да е има перфектен слух.)Сега,като гледам Юличка,се сещам какво прекрасно бебе беше и Алекс.Добро,усмихнато,прекрасно развиващо се....И в един момент.....Всичко се срути....
Какви са причините,кой е виновен,какво и къде да поправим?Никой не може да ни даде отговор....
# 445
8 септ. 2010, 13:04 ч.
С обясняване на първо място, с изнудване понякога 
, рядко със заплаха, че при Любо не става. В някои случаи не му обръщам внимание и той спира, ако няма към кого да се насочи. Татко му е потърпевш, той не може като мен да си "запуши" ушите и се съгласява само мир да има.
Също и с отклоняване на вниманието към нещо интересно, но напоследък хич ме няма в измислянето на такива неща и просто чакам да премине.
Но Любо общо-взето се вслушва и такива прояви не са чести (освен напоследък
)
За жалост е така
Виж целия пост
, рядко със заплаха, че при Любо не става. В някои случаи не му обръщам внимание и той спира, ако няма към кого да се насочи. Татко му е потърпевш, той не може като мен да си "запуши" ушите и се съгласява само мир да има.Също и с отклоняване на вниманието към нещо интересно, но напоследък хич ме няма в измислянето на такива неща и просто чакам да премине.
Но Любо общо-взето се вслушва и такива прояви не са чести (освен напоследък
) Какви са причините,кой е виновен,какво и къде да поправим?Никой не може да ни даде отговор....
За жалост е така
# 446
8 септ. 2010, 13:06 ч.
Няма еднозначен отговор, а ако го задълбая, рискувам да насоча разговора в посока, която може би не на всички ще допадне като философия... Но се сещам за твоята притча ".... а ти откъде знаеш.....".... Възприемането на света и като обективно, и като субективно понятие, е коренно различно при всеки от нас - всичко, което ни се случва е процес и колкото и да не го осъзнаваме, трудностите идват за да ни помогнат. Не че да знаеш това с главата си помага, когато си в ситуация. Всичко е, каквото е. Ние само можем да се опитаме да дадем най-доброто от себе си...
Когато правим грешки спрямо децата си, не знаем, дали не им помагаме всъщност, да развият някои свои черти, докато ние сме несправедливи с тях (например). Ама... нека не спорим, ако някой счита, че не съм права... Ако това, което написах достигне до сърцето на някого - добре, ако не - пак добре!
Виж целия пост
....
Какви са причините,кой е виновен,какво и къде да поправим?Никой не може да ни даде отговор....
Какви са причините,кой е виновен,какво и къде да поправим?Никой не може да ни даде отговор....
Няма еднозначен отговор, а ако го задълбая, рискувам да насоча разговора в посока, която може би не на всички ще допадне като философия... Но се сещам за твоята притча ".... а ти откъде знаеш....."....
Възприемането на света и като обективно, и като субективно понятие, е коренно различно при всеки от нас - всичко, което ни се случва е процес и колкото и да не го осъзнаваме, трудностите идват за да ни помогнат. Не че да знаеш това с главата си помага, когато си в ситуация. Всичко е, каквото е. Ние само можем да се опитаме да дадем най-доброто от себе си... Когато правим грешки спрямо децата си, не знаем, дали не им помагаме всъщност, да развият някои свои черти, докато ние сме несправедливи с тях (например). Ама... нека не спорим, ако някой счита, че не съм права... Ако това, което написах достигне до сърцето на някого - добре, ако не - пак добре!
# 447
8 септ. 2010, 13:08 ч.
Мила Селма, дано намериш сили да изтърпиш този период.
Ели от седмица-две също отказва да заспива сама и плаче, прави уговорки още от сутринта да си легнем заедно с нея.
Ним, дано и при теб полека-лека се наредят нещата.
Виж целия пост
Ели от седмица-две също отказва да заспива сама и плаче, прави уговорки още от сутринта да си легнем заедно с нея.
Ним, дано и при теб полека-лека се наредят нещата.
# 448
8 септ. 2010, 13:12 ч.
Здравейте момичета!
Аз съм си в къщи за малко, прибрах се само за 1 час да поспя и да гушна Красимир (насаме без малката гадинка). Той преди малко си взе един от сериозните изпити и оттук нататък "предвиждам такъв живооот" - както се пее в песента!
Ним, не подценявай безсънието! Консултирай се с доктор, че тове не е на добре, може да има и кофти последици. Аз самата имам лош опит с подобно състояние.
Селма, 
Ние двамцата с Пресиян бяхме на Банско 4 дни, малко на планина след морето. Изкарахме си страхотно, сутрин след 10 часов сън се излюпвахме и го помъквах по хижите (Бъндерица, Вихрен, Безбог). Возихме се на лифт - много му хареса! Благодаря за идеята, оказа се чудесна! Бая студ брахме, но компенсирахме в джакузито привечер, така че той не успя да се разболее, а аз пък оздравях.
Това е в общи линии... а сега отивам да се метна да поспя, да имам сили за довечера.
Виж целия пост
Аз съм си в къщи за малко, прибрах се само за 1 час да поспя и да гушна Красимир (насаме без малката гадинка). Той преди малко си взе един от сериозните изпити и оттук нататък "предвиждам такъв живооот" - както се пее в песента!
Ним, не подценявай безсънието! Консултирай се с доктор, че тове не е на добре, може да има и кофти последици. Аз самата имам лош опит с подобно състояние
. Селма,
Ние двамцата с Пресиян бяхме на Банско 4 дни, малко на планина след морето. Изкарахме си страхотно, сутрин след 10 часов сън се излюпвахме и го помъквах по хижите (Бъндерица, Вихрен, Безбог). Возихме се на лифт - много му хареса! Благодаря за идеята, оказа се чудесна! Бая студ брахме, но компенсирахме в джакузито привечер, така че той не успя да се разболее, а аз пък оздравях
. Това е в общи линии... а сега отивам да се метна да поспя, да имам сили за довечера.
# 449
8 септ. 2010, 13:38 ч.
Да споделя:
Днес се наложи и Шош отиде на градина сам, с такси!
Е, ясно, че шофьора не е кой-да-е.... Персонален ми е от вече почти 15 години. 
Но Шош не го познаваше (возил се е като бебе). И така, порасналото ми момче слезе само (на мен ми беше лошо), отишъл при шофьора (той спрял пред вратата на двора, разбира се), попитал "Ти ли си бате Стефчо?", подал парите и... отишъл на градина! Беше много развълнуван, че ще ходи сам с такси... 
Ноемке, ето ти още една екстремна идея.
Виж целия пост
Днес се наложи и Шош отиде на градина сам, с такси!
Е, ясно, че шофьора не е кой-да-е.... Персонален ми е от вече почти 15 години. Но Шош не го познаваше (возил се е като бебе). И така, порасналото ми момче слезе само (на мен ми беше лошо), отишъл при шофьора (той спрял пред вратата на двора, разбира се), попитал "Ти ли си бате Стефчо?", подал парите и... отишъл на градина! Беше много развълнуван, че ще ходи сам с такси... Ноемке, ето ти още една екстремна идея.
Препоръчани теми