Почувствах се горд с детето си, когато...

  • 7 794
  • 126
# 120
Видях че имаше доста коментари и питания след поста ми, затова ще отговоря на всички Ви. Синът ми учи в момента в езикова гимназия- роден е 1996год. ,което означава че в първи клас е бил през 2003год. когато Хари Потър си беше вече достъпен - макар че нямах възможност да му я купя, я взехме от библиотеката и там му казаха че му я дават ако разбира се успее да я прочете за 1 месец и той си я прочете БЕЗ моя помощ преди крайния срок.Относно академията ДА гос-жа Мафани бе права казвайки че става въпрос за академия за гимназисти където преподават професори от ВУЗ , в която след положените изпити, върху които останалите ученици се подготвяха от година(и то на високо ниво) синът ми без предварителна подготовка в тази академия беше с резултати по-високи от вече обучаваните там и затова беше и интереса от страна на професора от БАН, който искаше лично да се запознае със сина ми . Това е.
Виж целия пост
# 121
Ходи го напиши това в темите за образованието и семейните бюджети, където се изтъкваше, че хора с доход под 3-4 000 лв са за оплакване и не могат дори да образоват децата си, а дете - без доп.курсове и подготовки - било за боклука...  Peace
Виж целия пост
# 122
happy mama Да ти е живо и здраво голямото мъниче!

tea78 Още веднъж евала  Hug
Виж целия пост
# 123
happy mama Да ти е живо и здраво голямото мъниче!

tea78 Още веднъж евала  Hug

Благодаря ти missus Vermeer ,  Hug Hug Hug

tea 78 ,    bouquet

Абсолютно ти вярвам , когато детето е талантливо и се старае може и без допълнителни занимания да постигне много повече от други деца , чиито родители пръскат луди пари за курсове и уроци . Дъщеря ми е същата , на 5 години четеше гладко , на 5 и половина вече прочете Пипи Дългото Чорапче ! Досега я е прочела поне 10 пъти , а освен нея още безброй книги ! Децата , които четат толкова много са изключителна рядкост в днешно време !
Аз също не съм дала 1 лв. за уроци и дори ме е срам да си призная , че не знам какъв и е точно материала , никога не ме е търсила за помощ , с малки изключения по английски , но там госпожата не беше на ниво  Sad .

За всички горди и щастливи мами  newsm51! Да са ни живи и здрави дечицата! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 124
И ние имаме доста поводи за гордост, но това което ще запомня е когато бяхме на 3 г и 3-4 месеца и отидохме в магазин на РС-техника, та там докато чакахме (така ни се наложи) за да не скучае продавачката му даде лист и химикалка за да си драска а той и написа всички букви от азбуката.  Вчера когато са излизали с майка ми на детската площадка е успял да прочете имената надраскани върху люлката.  Имаме и доста поводи за гордост заради речника му като на възрастен, а също така и знанията му по история на България, георгафия и космоса.  Много се радвам на всички, чиито деца са повод за гордост на родителите и много се ядосвам на родители които ме упрекват че се занимавам с детето си и го уча на всичко което сметна подходящо за възрастта му;
Любознанието според мен се възпитава, както и поведението и всичко останало; Признавам си че не прочетох всички постове, но това, което успях ме радва много, защото всяко дете трябва да е радост и повод за гордост на родителите си
Виж целия пост
# 125
Аз ще споделя последния случай, в който се почувствах горда. Понеже все още синът ми е на възраст, в която всеки ден ме кара да се чувствам горда по някакъв начин. Защото всеки негов мъничък успех, всяко ново придобито умение, всяка нова логическа връзка, която праи сам, е повод за гордост за мен.
Та тази година го записахме на "извънкласно" (той е още в градина) занимание - футбол. Когато свекърва ми отишла да го вземе, баткото преподавател го похвалил, че само той от дечицата, които са били на първата си тренировка е ритал като истински футболист - с вътрешната страна на ходилото, а не с пръстите. Останал е много доволен от него. Това, разбира се, е следствие от "тренировките" на свекър ми. Но винаги, когато го похвалят в градината, че е направил нещо сам, че се е справил отлично или че е бил пръв  - като бързина и като качество, това ме кара да се чувствам горда.
Виж целия пост
# 126
Крис е малък за някакви големи подвизи, но истински горда бях и се просълзих, когато го доведох в работата ми. Той влезе под кожата на всички за отрицателно време. Така метаморфоза у колегите ми не съм виждала. И у най-железните. Mr. Green Някои се просълзиха от умиление, само комплименти колко е сладък, възпитан, умен, културен... а аз просто... щях да се разрева... не знам дали от гордост, че наистина е такъв, или, че всички тези неща ги приемам като даденост, защото ги виждам всеки ден. Heart Eyes
Първият път бях горда на първото му тържество в градината пролетта. Изобщо като видях всички дечица как излизат още в началото в редичка и ми тръгнаха сълзите... ето - вече е голям.
А и като ходихме заедно на фризьор за пръв път - вече на 4 и половина и мирен седи на единия стол, аз на другия и двамата ни подстригват. Беше много забавно, все едно съм с приятелка, не с малкото ми дете. Малкото ми голямо момче! Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия