Наближава време вече, СЕПТЕМВРИЙСКА мама да гушне малкото човече!

здравейте, момичета!

може ли да дадете съвет как да изпера кошарата?
купихме нова, няма мирис, но все пак е размятана насам-натам и предполагам, че е много мръсна
всичкия тексстил от количката изпрах, но той се сваля и пере в пералня, а от тази кошара нищо не мога да сваля 

Здравейте момичета!

Днешният ми ден в болницата беше ужасно дълъг, а уж за кръв+урина и тонове бяха ...
За тоновете чаках други две девойки преди мен, а после мен ме забравиха в стаята и направихме 45 мин. запис, то чудо просто ... Имаше две раждания и аз завалийка си останах забравена! Как да е. Важно е, че тоновете бяха добри. После и преглед - бебка е добре, всичко е ОК. Според докторката отиваме към секцио, и то ще е последната седмица на август. Гледам, че доста се събрахме. Темата ще е интересна. Галя, ще ти звъннкам при повод 
И така в болницата до обяд, а после се отдадох на удоволствия - 3 часа на фризьор  Приведох се във вид, че детето като ме види да не се уплаши и каже - тази пък каква е ... 
Desita Dimova, ще си разкажа, ама утре. Умирам за сън. А и определено ще ти е интересно. Не зная дали други са опитвали и от нормално раждане и от секцио едновременно ... Ама утре, моля
Лека и прохладна нощ от мен 


Jani4ka, моя мъж вчера като се прибра и рече - тук мирише на Бебка  (това по повод праните дрешки, пеленки и одеалца).

Pile76, пробвай с влажна кърпа с препарат малко и после само кърпа с вода. Все пак да се освежи и махте праха.
Добре ме подсети, утре и аз това ще направя с коша на количката и стола за кола. 

Здравейте

Моят хемоглобин при последните изследвания беше 103 и ми предписаха хапчета - Феро-Фолагамма, по 2 на ден. Аз си ги намалих на 1-но, на третия ден защото на листовката пишеше че за бременни трябва да се пие по 1, заради наличието на 5мг фолиева киселина. Помня че още на някого бяха предписали същите хапчета, и мисля че отново беше по 2. Започнах да не мога да заспивам и станах доста нервна откакто пия тези хапчета.

Искам да ви попитам за мнение отностно количките, не мога да реша кое е по-добре - харесала съм си Чиполино Лумина и Чиполино джема 3 в 1. При Джема-та ми харесва че има хубав зимен кош, но летния кош няма пълно легнало положение само седнало, докато Лумина-та има пълно легнало положение, но не ми се струва толкова стабилен коша като коша за новородено. Като сметна би трябвало да ми трябва летен кош някъде към април-май, когато бебето ще е на около 7 месеца, тогава дали ще е удобно на бебето да спи в седнало положение/или със щръкнали крака нагоре?

Благодаря ви предварително за мнението.

Кошарата можеш да минеш с мокра кърпа и този препарат за миене на съдове за бебе, аз съм си купила такъв на Бочко, не знам дали и други фирми имат...или пък просто да я освежиш с бебешки морки кърпички...не знам за други прапарати сигурно не е проблем, ама аз не бих ползвала.

аз моята кошара я пера така - сгъвам и вкарвам в банята / асистирана от мъжо /. там я разгъвам и обливам с душа, после с четка и сапун за пране, изплаквам обилно и пак процедурата със сгъването, суша на терасата за 2-3 часа и готово.  второто ниво направо в пералнята.

E.L., мдааааааааа   
ама че съм глупавааааа

и ние я изпрахме с четка и течаща вода, но на едно близко село после изсъхна за 2 часа и си я прибрахме.
Нашата нова стая е готова, легълцето е разпънато, играчки всичко е оправено има още малко багажи от тук да занесем, но нали ще сме си тук до последно - ще ги мислим на края на месеца

Без да бъда досадна мога да разкажа за моето раждане, което в общи линии наподобява твоето.
Терминът ми беше за 2 март и точно в този ден, сутринта ми падна тапата (слузесто течение с малко кръв). Вечерта бях на консултация и тогава лекарят ми ме тушира, та в общи линии май тогава съвсем вече се "оттапих" . На следващия ден към обяд ми почнаха контракциите, ама бяха бая лекички и поносими. Ходихме до болниците на запис и после се разхождахме в Южния парк, уж с цел по бързо разкритие. До към 2 часа през нощта контракциите ми се засилиха и станаха през 4 минути, и тогава вече реших, че ми е време да ходя в болницата, че в нас нещо не ме свърташе да обикалям. В 3 часа ме приеха с 4 см разкритие, направиха ми "тоалет" (бая гадно ме остъргаха с една желязна самобръсначка и уж сапунен разтвор, макар че аз се бях обръснала, ама не трябвало и косъмче да има около влагалището  ) и ме качиха на етажа с родилното отделение. Направиха ми запис на тоновете и преглед с ехограф и видяха, че бебето ще е бая голямо. По-късно ми направиха клизма, която хич не беше неприятна, имайки предвид затрудненото ми ходене до WC по принцип. После бързо си свърших работата  . И в крайна сметка, след всичката хамалогия по приемането ми, взеха че ми намаляха контракциите. Та така си откарах в коридорите до 7.30 сутринта на сладки приказки с една девойка.
В 7.30 най-накрая ме вкараха в предродилна,а аз една доволна и усмихната, че най-накарая ще се приключи с всичко...Включиха ме на системи с окситоцин (не исках епидурална упойка). И тогава започна същинската част на раждането. Т.е гадни контракции и не много приятна болка. По някое време ми спукаха мехура. Чат-пат ме тушираха. В общи линии успявах в малкото време м/у контракциите да се отнасям, така по-добре понасях болката. Към 10 часа почнаха напъните, и тогава трябваше бързо- бързо да се отправя на магарето и за два напъна бебето излезе. Роди се 4.550 кг и 53 см. Бяха ми направили епизотомия, ама при разреза ми срязали кръвоносен съд, та бая кървих. После ме шиха с пълна упойка заради голямата кръвозагуба. След това ме преместиха за двучасово наблюдение пред родилната зала и ме качиха в стаята. За жалост получих хематом, който лекувах дълго време (около месец), но изключая това, раждането ми мина добре и съм с приятни спомени от него.
 Надявам се, че и това ми раждане ще мине добре, но по-бързо от предното. Както и го пожелавам на всички ви.

Да питам мамите, които сте раждали нормално. Как след тези шевове и разрези отдолу след това сте ходили до тоалетна, на мен дори и едно пишкане ми се струва кошмарно парещо и ужасно, а какво остава и за по сериозните посещения до тоалетната. 
Направо косите ми се изправят като чета за последствията от нормалното раждане. Аз нямам причина да раждам секцио и до последно бях УВЕРЕНА и УБЕДЕНА на 100%, че ще раждам нормално, но от няколко дни  егати шубето ме хвана и утре като отида при лекарката ми май ще и кажа, че искам секцио    не знам какво ми прихвана, но определено повечето последствия от нормалното раждане изглеждат по сериозни от тези на секциото (колкото и тъпо да звучи) , но така съм се наплашила, че секциото ми струва най-доброто раждане 

grix, дано всичко се нареди, както е най-добре и безопасно за вас двечките  !

♥Димяни ♥, много хубаво растат твоите мишки малки  !

Danna_2010, на някои места го дават, че Девата започва от 24-ти. То има значение и часа в някои случаи. ... Аа, сега видях, че и априлска мама е писала по въпроса, и то по-точно от мен. Но знам, че за теб няма значение толкова това, просто исках да го спомена. Лелее, ми то не остана, след 11 дни вече при вас 

Jani4ka, за хемоглобина - и аз се оказах с нисък преди няколко седмици, но точно под границата - аз съм с 109. И моята лекарка ми изписа желязо. Не мисля, че е фатално, ако не го пия, но си го пия де.

Е, недей така, баш накрая да се навиваш на това... Ще ти кажа само, че едно е да ти зарасне някой друг шев, дори епизиотомия, съвсем различно е да трябва да ти зараства корем, мускули на корема и т .н. Секциото е операция, както и да го гледаш, ако нямаш причина, не си го причинявай...

По този повод направо да разкажа и за моето раждане. На 24ти Ноември 2006 ми беше термина с Йоанка, и понеже на 17ти имах изпит, до последно се молех да изчака изпита. Бях твърдо решила да раждам без екип в Тина Киркова, но колкото повече наближаваше времето толкова повече се ошашквах, за това, че нямам екип и никого не познавам. Буквално седмица преди да родя изнамерих телефона на една препоръчана ми докторка от там, уговорихме се и се видяхме да се запознаем. Такова спокойствие ме обзе после като си имах доктор...Не че ми беше кой знае колко от полза, ама за едното спокойствие си заслужаваше.
Та тъй, на 18ти Ноември се събудих с първите контракции в 5 сутринта, абсолютно нерегулярни, на 30 минути бяха, но бяха различни от подготвителните и разбрах, че ще раждам. Събудих мъжа ми, колкото да го информирам, че денят е тогава, а после пак заспахме. Към 8 станах, вече бяха на къмто 20-25 мин, пак нерегулярни, но не спираха, но и не ме болеше. Горе долу цял ден си изкарах така, мотках се, подготвях багаж, дълга баня, тоалет с помощта на мъжа ми, чаках нещо да станат по регулярни,ама не ставаха. В крайна сметка към 15 вече бяха на 10 минути и понеже цял ден се бях приготвяла звъннах на докторката и тя ми каза да отида в Тина Киркова да ми видят разкритието. Та денят беше един слънчев, доста топъл за ноември, аз бях толкова щастлива, че ще се видя с малката бебонка, чувствах се така сякаш бях раждала поне 5 пъти и изобщо не ме беше страх. Отидохме до болницата, провериха ме за разкритие, сложиха ме на машината за тонове и казаха, "ще раждаш наистина, но разкритието ти е едва 1 см. Демек раждането ще да е вечерта чак, ама за да не те връщаме влизай в патологията да чакаш 4 см". Приеха ме, не са ми правили нищо в началото, останахме с мъжа ми до към 18:30 в кафето, тогава започнаха и първите леки болки. Мъжо си тръгна, аз почнах да се разхождам по коридора на патологията като се надявах да ускоря процеса, но не би... В 22 вече болките се бяха усилили доста, коремът ме присвиваше, провериха ме за разкритие... и нищо, пак 1 см. Момичетата в стаята ми в патологията вече бяха легнали, а аз само ходех като сомнамбул и през час ходех да питам дали вече не съм направила заветните 4 см, исках си епидурална упойка. Чак към 12:00, имах 4 см, обадих се на мъжа ми да взима докторката от тях и да идват, направиха ми клизма, спасих се от тоалета и бръсненето, добре се бяхме почистили явно и ме свалиха в предродилна. Там болките станаха още по зверски, докторката ми закъсня и когато дойде бях вече със 7 см. Вика ми че искам упойка, а тя каква упойка, след малко ще си родила. Включиха ми окситоцин, пукнаха ми мехура, и за нула време главичката се показа. Преместиха ме в родилното, т.е. съседната стая и с 2 пъти по 3 напъна малката изхвръкна (2750 и 49 см.) , без всякакви разкъсвания и само с един шев, който изобщо не ме боля.
Та сумарно да кажа, от първата контаркция докато родя минаха 20 часа. Болките бяха последните 3-4 часа, родих без упойка, но сега не съжалявам. 2 часа след раждането бях на крак, все едно никога не бях раждала...
Как да не искам после пак да родя нормално
   

Не му се плаши толкова на нормалното раждане,болка има и при секциото не по малка.Чувала съм от приятелки че след "кърпежа" от нормалното облекчават болките като си правят промивка със тетра,лайка,някой с мас се мажели има доста варианти. За да можеш да си вършиш нуждите когато те боли пак се намира лек - ще ядеш плодове.Мен след секциото ме спаси огромно кол-во грозде.Донесоха ми в болницата и нагъвах иначе как ме мислиш се напъва с рана на корема . Сядането на тоалетната чиния е по голям зор след секциото по принцип като стойка от нормалното едва се сгъвах въпреки че тепах като по коридорите на болницата като пеперуда. Обръщането на една или друга страна голяма мъка и съня труден а бебето ти реве и чака да го закърмиш!!!След секциото те наливат с обезболяващи и кърмата слиза трудно а детето вече захранено с АМ.Сега като си помисля пак какво ме чака в реанимацията дългите часове лежане по гръб и вперени очи в тавана ми се пълнят очите със сълзи.Докоснах детето си което тогава така чаках едва с върха на пръстите от леглото след събуждането.На другия ден като ме раздвижиха и се изправих направих първи опит и да го гушна най - накрая и едва не го изтървах защото бях слаба. Незнам как е по държавните болници при скециото ама в частната след като излезнах от упойката и до 20 минути мъжа ми и майка ми бяха при мене в реанимацията пуснати. В остатъка от престоя там имах посещения по всяко време и непрекъснатото внимание на мед. лице до мене. Ако съм в държавната дали това ще ми се даде като "екстра" ?!. Жалко че нямам избор и сега пак ще съм секцио иначе не бих го предпочела като знам какво е вече.

Тая сутрин ходих да си направя изследвания и по късно ще видя как са ми на мен показателите. Как изкарахте ноща мамчета?

Здравейте!

Чудни новин. Много се радвам, че малките бързаци растат и наддават, а дори и има вече прибрали се вкъщи. Браво на тях! Шампиони!

Радвам се да видя, че всички сте добре. Моментът, в който ще гушнете бебчетатат си наближава. Затова, а  и защото съм ви обещала да пускам новини за кърмене в отчетната за Септември 2010, ще ви подскажа, че тези от вас, които нямат възможност да посетят Ла Лече Лига лекции за кърмене или кърмачески срещи, например ако сте в град, където няма такива или по някаква възможност нямате начин да посетите такава, имаме новина!

Тази събота и следващите две правим онлайн Училище за кърмене - уебинари! Ако са успешни - ще правим такива и след това 

Който няма възможност за живо посещение на лекция и среща, може да се запише за уебинар тук:

Защо да кърмя? Начало на кърменето (първи дни с бебето)

14 август, събота, 17 часа. Уебинарът ще води Мария Атанасова (т.е. аз), ЛЛЛ помощник за кърмене и майка на Катерина 

Уебинарът /онлайн семинар/ е със свободен безплатен достъп след регистрация и дискутира в детайли Десетте стъпки за успешно кърмене като теория и практика, нуждата от тях и начини за реализацията им. Уебинарът е удобен и съвременен начин за обогатяване на знанията, който позволява да се гледа и слуша презентацията дистанционно, без физически да се излиза от дома.

Заповядайте - а също така запомнете новия ни национален ЛЛЛ горещ телефон за помощ, подкрепа и информация за кърмене: 0888  555  385

Също искам да ви напомня, ако имате въпроси и питанки към мен, да форматирате подходящо за забелязване от хеликоптер като например така mimsat  Тъй като минавам темите ви много бързо, без да чета (едно, че е времеемко, друго - не смятам, че е редно да ги чета - те са си ваши и не мисля, че е правилно да се бъркам във вашето пространство без разрешение  ), та ще ми е много по-лесно така да забелязвам въпросчетата.

Пожелавам ви спокойни дни до ражданията, прохладно време и ако имате нужда от някакава информация - насреща съм   

добро утро и от мен спя като пън- мога по цял ден и цяла нощ сигурно още не е дошло времето за което всички разказват "накрая няма да можеш да спиш" , краката ми съвсем леко отичат и то в края на горещи дни ... с две думи - чувствам се идеално.
относно раждането- сякаш от секциото по не ме е страх, но то си е операция. Второ да решим да имаме- отново секцио, после следоперативен период, антибиотици, инжекции.... и отивам на другия край- по-добе 4-5 часа да ме боли , но после ще съм си ок. Ако няма индикации или нещо, което да изиска спешно секцио (недай си Боже) предпочитам нормалното. Братовчедка ми също ми даде малко кураж- 2 часа след нейното раждане беше на крак и каза че няма повече да ражда, но след два дни като се видяхме думите и бяха- ако ще раждам отново- пак ще е нормално .... сестра ми роди чрез секцио- ми тя се влачи 2-3 дни като парцал

Добро утро!
Аз пък изпитвам ужасен страх от секциото.Всичко около него ме плаши и стряска!Имах нагласа ,че ще раждам нормално и изобщо не се и плашех , но последствията от секциото са доста по-сериозни ,все пак това е коремна операция!След нормалното раждане единствено няколко дни неможеш да си седнеш на Д-то и те пари при пишкане ,а при секциото има риск да се стигне до много по-сериозни усложнения и те са стряскащи.Имам еднакъв брой приятелки раждали нормално и със секцио и определено по-наблюдения въстановяването при нормално раждане е много по-лесно.