За нашите мили поетеси,Муратуба,Ренеа,Евич и Ринка е тази полянка с цветя. Берете на воля . Ако Мурат прочете вашите стихове,на часа ще дойде и той ще Ви закичи цвете в косите .
Виж целия пост
Аси и Демир - Магията се повтаря - Тема 55
- Публикувана: 7 авг. 2010, 08:34 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2010, 01:17 ч.
# 406
10 авг. 2010, 12:26 ч.
Демир,ти от как видя мойта майка все вървиш като ударен с мокър парцал,сега пък и температура вдигна
Ама нали по красива от мама няма 
Виж целия пост
Демир,ти от как видя мойта майка все вървиш като ударен с мокър парцал,сега пък и температура вдигна
Ама нали по красива от мама няма
# 409
10 авг. 2010, 12:31 ч.
Аси,вземи шишенцето и да идем да полеем царевичката ,еее виж цялата е изсъхнала
Аси, вземи шишенцето
и да идем да полеем царевичката ,
еее виж цялата е изсъхнала ....
Демир, пъпчица на лицето ли излезна?
От мераци, дето чоплиш брадичката...
Ооооооох, и на мен устата ми е пресъхнала...
Виж целия пост
Аси,вземи шишенцето и да идем да полеем царевичката ,еее виж цялата е изсъхнала
Аси, вземи шишенцето
и да идем да полеем царевичката ,
еее виж цялата е изсъхнала ....
Демир, пъпчица на лицето ли излезна?
От мераци, дето чоплиш брадичката...
Ооооооох, и на мен устата ми е пресъхнала...
# 410
10 авг. 2010, 12:31 ч.
Сега ще му остане само да си я гледа на плазмата в хола, с чаша в ръка и замъглен поглед.
Виж целия пост
Не можа да и се нагледа през целия филм
Сега ще му остане само да си я гледа на плазмата в хола, с чаша в ръка и замъглен поглед.
# 411
10 авг. 2010, 12:33 ч.
muratuba върви искай водичка от Аслан това шишенце е малко,ние с Аси на всяко коренче по капка ще слагаме,чакайте ни след година да приключиме
Виж целия пост
това шишенце е малко,ние с Аси на всяко коренче по капка ще слагаме,чакайте ни след година да приключиме
# 412
10 авг. 2010, 12:34 ч.
Сега ще му остане само да си я гледа на плазмата в хола, с чаша в ръка и замъглен поглед.
Мале ако те прочете Бурка,ни кабелна ,ни друго ще види а плазмата през прозореца на двора
Виж целия пост
Не можа да и се нагледа през целия филм
Сега ще му остане само да си я гледа на плазмата в хола, с чаша в ръка и замъглен поглед.
Мале ако те прочете Бурка,ни кабелна ,ни друго ще види
а плазмата през прозореца на двора 
# 414
10 авг. 2010, 12:36 ч.
Сега ще му остане само да си я гледа на плазмата в хола, с чаша в ръка и замъглен поглед.
Мале ако те прочете Бурка,ни кабелна ,ни друго ще види а плазмата през прозореца на двора
Едва ли ще рискува, току виж Мурат отишал при комшийката през няколко къщи там да си я гледа, ама тоя път на живо...и незнам дали ще е в хола тоя път
Виж целия пост
Не можа да и се нагледа през целия филм
Сега ще му остане само да си я гледа на плазмата в хола, с чаша в ръка и замъглен поглед.
Мале ако те прочете Бурка,ни кабелна ,ни друго ще види
а плазмата през прозореца на двора Едва ли ще рискува, току виж Мурат отишал при комшийката през няколко къщи там да си я гледа, ама тоя път на живо...и незнам дали ще е в хола тоя път
# 415
10 авг. 2010, 12:39 ч.
muratuba върви искай водичка от Аслан
това шишенце е малко,
ние с Аси на всяко коренче по капка ще слагаме,
чакайте ни след година да приключиме...
ЛИН, не ме пращай далече и зян!
Няма да ви оставя днес и за малко!
Дует МУРАТУБА всяка нощ отново си ляга
заедно в мислите... и никак не им е скучно...
Виж целия пост
muratuba върви искай водичка от Аслан това шишенце е малко,ние с Аси на всяко коренче по капка ще слагаме,чакайте ни след година да приключиме
това шишенце е малко,ние с Аси на всяко коренче по капка ще слагаме,чакайте ни след година да приключиме muratuba върви искай водичка от Аслан
това шишенце е малко,
ние с Аси на всяко коренче по капка ще слагаме,
чакайте ни след година да приключиме...
ЛИН, не ме пращай далече и зян!
Няма да ви оставя днес и за малко!
Дует МУРАТУБА всяка нощ отново си ляга
заедно в мислите... и никак не им е скучно...
# 416
10 авг. 2010, 12:42 ч.
“Животът ни е като обръч...
Ако останем в него,
не можем да дишаме...
Ако излезем, не можем
да направим крачка... “
Стара турска мъдрост
Над тази мъдрост се замислих –
тя вярна е за мен докрай –
откакто си отиде аз не дишам
и лутам се във спомени, без край.
Играхме ли в далечната Антакия!?
Играх ли аз, игра ли ти?!
За теб не знам, но аз порастнах
чрез ролята във “Гордата Аси”.
Не искам вече да съм в обръчи,
като окови стегнали душата,
и тази стара поговорка
да бъде мярка за живота.
Затуй направих своя избор –
в живота си сама ще крача,
лицето ми ще грее във усмивка
и повече не ще заплача.
Ще дишам трудно и ще свирят
гърдите ми от болка в мрака,
защото те обикнах неразумно -
игра и истина се сляха.
И всяка крачка отначало
като стрела сърцето ще пронизва!
Но все по-силна аз ще ставам –
от обръча ще се изнижа!
Със първата си крачка ще оставя
далече, в древната Антакия,
оназ любов, която ти забрави,
но аз все още пазя във душата.
Със втората си крачка ще разкъсам
оковите от наште спомени
и болката в небето ще разпръсна,
да бъде пак сърцето ми свободно.
И с нови роли, нови филми,
ще се науча как без теб да дишам,
да спре завинаги това безумие –
да търся в миналото смисъл.
С приятелите стари, верни,
живота ще превърнем във безгрижие...
И някой ден сърцето ще намери
най-истинския и обичан пристан...
Виж целия пост
“Животът ни е като обръч...
Ако останем в него,
не можем да дишаме...
Ако излезем, не можем
да направим крачка... “
Стара турска мъдрост
Над тази мъдрост се замислих –
тя вярна е за мен докрай –
откакто си отиде аз не дишам
и лутам се във спомени, без край.
Играхме ли в далечната Антакия!?
Играх ли аз, игра ли ти?!
За теб не знам, но аз порастнах
чрез ролята във “Гордата Аси”.
Не искам вече да съм в обръчи,
като окови стегнали душата,
и тази стара поговорка
да бъде мярка за живота.
Затуй направих своя избор –
в живота си сама ще крача,
лицето ми ще грее във усмивка
и повече не ще заплача.
Ще дишам трудно и ще свирят
гърдите ми от болка в мрака,
защото те обикнах неразумно -
игра и истина се сляха.
И всяка крачка отначало
като стрела сърцето ще пронизва!
Но все по-силна аз ще ставам –
от обръча ще се изнижа!
Със първата си крачка ще оставя
далече, в древната Антакия,
оназ любов, която ти забрави,
но аз все още пазя във душата.
Със втората си крачка ще разкъсам
оковите от наште спомени
и болката в небето ще разпръсна,
да бъде пак сърцето ми свободно.
И с нови роли, нови филми,
ще се науча как без теб да дишам,
да спре завинаги това безумие –
да търся в миналото смисъл.
С приятелите стари, верни,
живота ще превърнем във безгрижие...
И някой ден сърцето ще намери
най-истинския и обичан пристан...
# 417
10 авг. 2010, 12:44 ч.
“Животът ни е като обръч...
Ако останем в него,
не можем да дишаме...
Ако излезем, не можем
да направим крачка... “
Стара турска мъдрост
Над тази мъдрост се замислих –
тя вярна е за мен докрай –
откакто си отиде аз не дишам
и лутам се във спомени, без край.
Играхме ли в далечната Антакия!?
Играх ли аз, игра ли ти?!
За теб не знам, но аз порастнах
чрез ролята във “Гордата Аси”.
Не искам вече да съм в обръчи,
като окови стегнали душата,
и тази стара поговорка
да бъде мярка за живота.
Затуй направих своя избор –
в живота си сама ще крача,
лицето ми ще грее във усмивка
и повече не ще заплача.
Ще дишам трудно и ще свирят
гърдите ми от болка в мрака,
защото те обикнах неразумно -
игра и истина се сляха.
И всяка крачка отначало
като стрела сърцето ще пронизва!
Но все по-силна аз ще ставам –
от обръча ще се изнижа!
Със първата си крачка ще оставя
далече, в древната Антакия,
оназ любов, която ти забрави,
но аз все още пазя във душата.
Със втората си крачка ще разкъсам
оковите от наште спомени
и болката в небето ще разпръсна,
да бъде пак сърцето ми свободно.
И с нови роли, нови филми,
ще се науча как без теб да дишам,
да спре завинаги това безумие –
да търся в миналото смисъл.
С приятелите стари, верни,
живота ще превърнем във безгрижие...
И някой ден сърцето ще намери
най-истинския и обичан пристан...
Муратуба, дълбок поклон пред таланта ти!
Виж целия пост
“Животът ни е като обръч...
Ако останем в него,
не можем да дишаме...
Ако излезем, не можем
да направим крачка... “
Стара турска мъдрост
Над тази мъдрост се замислих –
тя вярна е за мен докрай –
откакто си отиде аз не дишам
и лутам се във спомени, без край.
Играхме ли в далечната Антакия!?
Играх ли аз, игра ли ти?!
За теб не знам, но аз порастнах
чрез ролята във “Гордата Аси”.
Не искам вече да съм в обръчи,
като окови стегнали душата,
и тази стара поговорка
да бъде мярка за живота.
Затуй направих своя избор –
в живота си сама ще крача,
лицето ми ще грее във усмивка
и повече не ще заплача.
Ще дишам трудно и ще свирят
гърдите ми от болка в мрака,
защото те обикнах неразумно -
игра и истина се сляха.
И всяка крачка отначало
като стрела сърцето ще пронизва!
Но все по-силна аз ще ставам –
от обръча ще се изнижа!
Със първата си крачка ще оставя
далече, в древната Антакия,
оназ любов, която ти забрави,
но аз все още пазя във душата.
Със втората си крачка ще разкъсам
оковите от наште спомени
и болката в небето ще разпръсна,
да бъде пак сърцето ми свободно.
И с нови роли, нови филми,
ще се науча как без теб да дишам,
да спре завинаги това безумие –
да търся в миналото смисъл.
С приятелите стари, верни,
живота ще превърнем във безгрижие...
И някой ден сърцето ще намери
най-истинския и обичан пристан...
Муратуба, дълбок поклон пред таланта ти!
# 418
10 авг. 2010, 12:45 ч.
Дочух за твоето решение –
без мен живота да живееш,
да търсиш в другите спасение
за мойта неразумна грешка.
Парченца от душата да оставяш
при всяка нова твоя крачка
и спомените даже да забравиш,
нощта в селото над Антакия.
И със сърце, надупчено от рани,
да влизаш в нови роли, нови филми,
с приятели от времената стари
ти дните да изкарваш във безгрижие.
Дочух и друго, че очакваш
пристанище спокойно да намериш,
дълбоко в себе си, че се надяваш
отново Купидон да те уцели...
Недей! Не чакай! И не се надявай!
Това не би могло да се получи!
Играхме филма по сценарий,
ала животът друго ни научи...
Във този обръч на съдбата
и двамата сме се оплели...
И аз прегърнах самотата,
от болката очите ми са слепи!
Без теб, без твоята усмивка,
без топлината на ръцете,
във мойте роли трудно влизам
и раждам само недоверие.
За себе си, за моята игра,
и за живота, що живея.
И сам незная – докога
ще лъжа себе си и ще немея...
Но твоята пътека от парченца,
откъснати при всяка крачка,
ще ми помогне да те следвам
и някога да те намеря в здрача.
И може би единствено тогава,
в познатата прегръдка приютена,
ще събереш душата си, ще бъдеш цяла,
в най-истинския пристан, тъй лелеен.
Виж целия пост
Упссссссссссссссс....пак побесня
Дочух за твоето решение –
без мен живота да живееш,
да търсиш в другите спасение
за мойта неразумна грешка.
Парченца от душата да оставяш
при всяка нова твоя крачка
и спомените даже да забравиш,
нощта в селото над Антакия.
И със сърце, надупчено от рани,
да влизаш в нови роли, нови филми,
с приятели от времената стари
ти дните да изкарваш във безгрижие.
Дочух и друго, че очакваш
пристанище спокойно да намериш,
дълбоко в себе си, че се надяваш
отново Купидон да те уцели...
Недей! Не чакай! И не се надявай!
Това не би могло да се получи!
Играхме филма по сценарий,
ала животът друго ни научи...
Във този обръч на съдбата
и двамата сме се оплели...
И аз прегърнах самотата,
от болката очите ми са слепи!
Без теб, без твоята усмивка,
без топлината на ръцете,
във мойте роли трудно влизам
и раждам само недоверие.
За себе си, за моята игра,
и за живота, що живея.
И сам незная – докога
ще лъжа себе си и ще немея...
Но твоята пътека от парченца,
откъснати при всяка крачка,
ще ми помогне да те следвам
и някога да те намеря в здрача.
И може би единствено тогава,
в познатата прегръдка приютена,
ще събереш душата си, ще бъдеш цяла,
в най-истинския пристан, тъй лелеен.
# 419
10 авг. 2010, 12:51 ч.
Момичета,аз съм без говор и картина!!!!!!Само мога да чета 
Моля ви продължавайте,великолепни сте
Renea,Muratuba,Evich
Виж целия пост
Моля ви продължавайте,великолепни сте Renea,Muratuba,Evich