Обичате ли стихове?

  • 396 180
  • 735
# 330
По повод на виното  Laughing ето едно лично стихче, дано ви хареса

Запалена е пак свещта,
дими и някаква цигара.
И чаша вино, но една
напомня ми за болка стара.
Празнувам някаква тъга,
отдавна чакана и днеска споделена,
с чаша вино и свещта
останали единствено с мене.
И празна някак си е моята душа,
макар очаквана реакция да беше.
И тя стопи се, както и свещта
сякаш че и нея огън я гореше.
За огън си мечтаех, но различен..
В тебе да запали любовта,
а не да си ти същият безличен,
оставящ ме да изгоря сама.

Наздраве на всички!!!
Виж целия пост
# 331
По повод на виното  Laughing ето едно лично стихче, дано ви хареса

Запалена е пак свещта,
дими и някаква цигара.
И чаша вино, но една
напомня ми за болка стара.
Празнувам някаква тъга,
отдавна чакана и днеска споделена,
с чаша вино и свещта
останали единствено с мене.
И празна някак си е моята душа,
макар очаквана реакция да беше.
И тя стопи се, както и свещта
сякаш че и нея огън я гореше.
За огън си мечтаех, но различен..
В тебе да запали любовта,
а не да си ти същият безличен,
оставящ ме да изгоря сама.


 smile3501 smile3501 smile3501
Виж целия пост
# 332
 Embarassed благодаря
 smile3525 за теб  Ester
Виж целия пост
# 333
Wini, не те лаская излишно, просто много дълбоко и истинско си го написала, браво още веднъж !!!
Виж целия пост
# 334
4-ти вариант на стиховете от калпазанка

Ти виждал ли си как умира птица,
как бързо я напуска гордостта
и как в зелените , угасващи зеници
с хищни нокти вкопчва се смъртта!?

Ти виждал ли си как се бори диво -
за лъч, за капка светлина,
крилата как прощават се с простора
с последна сила, с последен зов?!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно - как се бори тя
и в зелените угасващи зеници
как бавно се стопява песента...
Виж целия пост
# 335
Ще минат години...бързо и неусетно ще затихне младежката буря!
Като сън ще премине младостта!
Ще дойдат години с една безкрайна върволица от житейски грижи...
Всичко ще си отиде!Само спомените ще останат,
спомените за тъй хубавото минало, за скъпите младежки години...
С болезнен трепет, две набръчкани ръце ще отворят този дневник,
един мокър, полузасъхнал поглед ще се впие в страниците му.
Мисълта ще те отнесе някъде далече, далече....
волната младост ще възкръсне!
Ще се появи усмихнатата, палава девойка, училищната скамейка, учителите...
една приведена и с побеляла коса жена ще се унесе в безутешен плач...
Тогава само този споменик, с листа на пожълтели есенни цветове
ще ти напомни за миналото, за безгрижието.
И когато разгърнеш страниците му, мислено ще се върнеш при този тъй хубав живот,
при който е съдено ние никога да не се завърнем...
Живот останал във времето, във вечността!


**********

Виж целия пост
# 336
MODUS VIVENDY

Готвя манджи за свойте деца.
Режа лук,пека торти и тикви.
Бърша пода с влажен парцал
и отпушвам запушени мивки.
Мия купища мръсни чинии.
На ръка пера кални чорапки.
По прането разхождам ютията
и подреждам мечтите си в папки.
Методично се тровя с кафе,
пепелниците пълня с угарки.
Глътвам с шепи Амидофен-
против болка от звън на китара.
Пазарувам и пия коняк.
Ям си нервите,бъбря с комшийки.
Чета женски списания и Алманах.
На сърцето си слагам нашийник.
Галя котката,кротко редя пасеанс,
връзвам мислите с яки въжета...

А през цялото време съм в един ресторант
и не мога от твоите да издърпам ръцете си!
Виж целия пост
# 337
Здравейте:)
Първо да кажа на Аурора- страхотно е.Може би защото ви познавам , не знам, но наистина ми стана много мило:)

Ще напиша и нещо от мен.Отдавна не съм писала- имам всичко на всичко 10 стихотворения , но всичките са по -скоро хумористични и са свързани конкретно с важен за мен човек.В тях има закачки, които само той (тя) може да разбере, затова няма да ги пиша.Ще споделя с вас само това , което съм написала преди 6 години и бях посветила на бъдещото си дете.

Ти дете не си родено,
а вече си благословено
с мойта грижа и любов ще си дарено.
Ти гордост ще си моя,
а аз опора ще съм твоя.

И нищо друго няма да познавам,
което тъй да обожавам
като малките крачета и малките ръчички,
малките ушета и малките очички.

Защото смисълът на мойто съществуване
е да направя твоето пътуване
по-истинско и интересно,
а туй повярвай не е лесно.

И този шарен свят
ще ти направя максимум познат,
за да не се страхуваш ти,
когато си в онези- по-дълбоките води.

Ще поискам тогава в замяна ,
да погледнеш към мама
и да обещаеш с очички
в сърцето ти да има място за всички,
да обичаш не само един или двама,
и душата ти да бъде голяма, голяма.

И ще съм стигнала къде-къде по-далече,
ако съм успяла от малко човече,
да направя човек,
рядко срещан във нашия век
умен, щастлив, милостив,
истински и отвътре красив.

 Embarassed
Виж целия пост
# 338
А пък това ми го подари един много специален човек преди няколко години.За съжаление не помня автора.

СКАЛАТА И МОРЕТО

Една скала се вдава от  брега.
И ден,
и нощ,
морето я ласкае.
Но тя стои замислена...
Нехае...
Морето тъжно пита : докога !?
Морето идва нежно,
идва страстно,
отчаяно се хвърля по очи.
А тя стои надменно и безгласно.
Тя сякаш не усеща...
Тя мълчи.
И равнодушно свлича
от себе си безумната вълна,
като жена,която се съблича
Красива от ухажване жена...
Така,
дорде останала без сили
или разнежила се може би,
скалата се стопи...

Да, камъкът не издържа!
Та ти ли...??
Виж целия пост
# 339
Момичета,
от доста време я прескачам тая тема, но сега като я отворих не мога да спра да чета:)Леле, а какви скрити таланти имало в нашия форум:) Heart Eyes
Аз не смея да се определя като голям любител на поезията, защото не съм чела особено, някак си не ми е оставало време ли , какво ли.Иначе обичам Байрон.Много:)
Виж целия пост
# 340
Fighty, много е хубаво стихчето за нероденото тогава детенце:) леле, преди колко години още си се осъзнала като майка, това е страхотно!
бях ти писала в дира бележка преди време, не знам, сигурно не си я видяла...
много е сладичка Кайа на снимката долу!!!
Виж целия пост
# 341
И всичко стана толкова нелепо!
...и всичко уж започна на шега.
Случаен флирт, случаен глупав трепет.
Случаен допир на ръка с ръка.
Случайни погледи, случайни думи.
Случаен миг, вълшебен и жесток!
Шегата се превърна във безумие,
а сладостта й в отровен сок.
И стана злото-чудо: с жар-желязо
ти сякаш бръкна в моето сърце
и в дъното му себе си изряза
и своя дух...и своето лице.
 Завинаги във мене ти остана!
В кръвта ми, в мойта нощ, във моя ден!
Сега съм целият една кървяща рана,
защото ти си цялата във мен!!!
Ах! Ако трябва бягай, остави ме!
С тъгата ми ни остави сами!
Вземи лицето си, гласа си, свойто име!
Ти цялата от мене се вземи!
Тръгни пак тъй сама, олекотена,
хвърли ме като камък дотеглив.
Едната твоя половина в мене е
и тя ми стига за да съм щастлив!


************************************

А следващите са малко творчество от пубертетските ми години. Искаше ми се да поредактирам това-онова, но май е по-забавно да ги пусна в "ОРИГИНАЛ" Joy


ВИДЯХ ТЕ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ!
ДОКОСНАХ - ЧРЕЗ МОРЕТО!
ЦЕЛУНАХ ТЕ ПО ВЯТЪРА,
ИЗГУБИХ - ВЪВ НЕБЕТО!
И ПОГЛЕД ВЗИРАМ ОЩЕ,
С НАДЕЖДАТА ЕДНА,
ЧЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ НОЩЕМ
АЗ НЕ СЪМ САМА!!!!!


*****************************

Рана във сърцето ми гори,
нощем аз не мога да заспя!
В мислите ми си единствен ти,
денем се отронва бисерна сълза!
Стича се и пита тя за теб,
толкова ли си жесток?
Протегни ръка и я хвани,
но вместо тя да се стопи
в леден къс я превърни.
Нека в него изразиш
чувство на непрязън, на измяна.
Зад гърба си я хвърли
и дано ЧОВЕК я хване!

 
*****************************

Сълза в очите ми напира,
със болка се отронва "ОСТАНИ!!!".
Времето ли сякаш спира,
или сърцето спира да тупти?
То иска с теб завинаги да бъде,
не иска да живее в самота.
...но ти си тръгваш, то остава
и скрива в себе си за цял живот тъга!
Тя ще гори и бавно ще убива,
ще го разкъса...ще го унищожи!
Ти не заслужаваш...НЕ!!! Не бива
за тебе вечно да тъжи!
Ако мога ще го излекувам,
ще покрия раните му със ръка!
Ще му пожелая искрено и нежно:
"Дано познаеш нявга ЛЮБОВТА!!!"


*******************************

Небето се засмя когато
усмихна се и ти!
Под него цяло ято
птици озари!
Заплачеш ли, тогава става
черна, инак светлата река.
Сълзи застичат ли се от очите
от моето сърце отронва се сълза!
Погледнеш ли ме сякаш виждам
щастието цяло на света.
В зениците ти черни се оглеждам
и по-красива ставам за това!
Облаци надникнат ли над мене,
то значи ти си мрачен, сив.
Ядосан ме поглеждаш, но за мене
това те прави още по-красив.
Единствено аз искам с мен да бъдеш.
Години да сме заедно със теб.
С усмивки, със сълзи и с яд дори
Бъди със мен завинаги, бъди!!!


******************************

Къде си моя обич ненагледна?
Разпръсна ни светът голям!
И нашата любов съвсем изчезна
...а ако мога - пак ще я създам!
Ще те намеря и накрай света,
ще те обгърна с молещи ръце,
ще те целуна и ще замълча,
с  очи ще кажа "Моля те!
Обичай ме! Какво ти коства?
Не виждаш ли че аз за туй копнея?
Не знаеш ли че животът ми не струва?
...че без теб не мога да живея!"
Не задушавай моята надежда!
Не убивай малкото в мен!
Пресуши сълзите ми горчиви!
Бъди ти слънце в моят ден!
Виж целия пост
# 342
...и поредните преводи на "АКО" на Ръдиард Киплинг ! Обожавам ги и от дете ги знам наизуст! За мен цялата мъдрост и философия на   живота е събрана именно тук, интересен е всеки един превод и никога не успях да кажа кой е по-хубав! Моля, ако някой има оригинал на английски да сФирне!   bouquet


                                    А  К  О

Ако умееш ти духа непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини,
ако ти вярваш в себе си когато в тебе се съмняват,
но даваш право на съмнението отстрани!
Ако умееш ти да чакаш търпеливо, без умора
или когато лъган си-сам не служиш си с лъжи,
или пък мразен, сам не мразиш тези хора,
и не умуваш, и  надменно ти не се държиш
Ако мечтаеш, без да станат господар над теб мечтите,
Ако ти мислиш - без да станат мислите ти цел!
Ако умееш да се срещнеш и с успеха и с бедите
и със мамещото в тях да си еднакво твърд и смел!
Ако устоиш когато извъртани пред тебе се повтарят
изречени от теб най-искрени слова,
или труда на цял живот видял в праха да се събаря,
наново го издигнеш с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да заложиш на едно завъртане на зар.
И да изгубиш до игла и да започнеш от начало,
без всякакво оплакване и с неугасващ жар!
Ако ти можеш нерви, ум и мисли да насилиш
да ти останат преданни дори след своя край,
и тъй да се държиш дори когато нямаш сили,
а само волята повтаря "Ще държиш до край!"
Ако общуваш ти с тълпи и пак останеш ти достоен,
или дружиш с царе оставайки народен син.
Ако ни приятел, ни враг някога те уязвят
и хората държат на теб...но много, не един!
Ако умееш да изпълниш минутката летяща
с шестдесет секунди изминати из пътя твой.
Земята твоя е и всичко в нея чудно и цъфтящо,
и нещо повече - ти мъж ще бъдеш сине мой!!!



                     А  К  О

Ако владееш се когато всички
      треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
       се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;
       наклеветен, не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш
       но ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш - без да си мечтател
       ако си умен, без да си умник;
Ако посрещнеш Краха, стар предател -
       еднакво със Триумфа - стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята
       превърнат в клопка - и го понесеш;
или пък видиш сринати нещата
       градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
       спечеленото, смело хвърлиш зар;
Изгубиш, и започнеш пак, и можеш
       да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани -
       и изхабени да ти служат пак
И крачиш само с Волята останал,
       която им повтаря "Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
       в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
       Ако от враг и свой не те е страх.

Ако запълниш хищната Минута
       с шейсет секунди спринт поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
       И главно СИНЕ МОЙ - ЩЕ БЪДЕШ МЪЖ!!!
   
Виж целия пост
# 343
Моля, ако някой има оригинал на английски да сФирне!   

If

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!


http://www.everypoet.com/archive/poetry/Rudyard_Kipling/kipling_contents.htm

Напиши в търсачка "kipling poetry" и излиза огромно количество линкове с оригинални текстове.                       
Виж целия пост
# 344
Нещо малко и от мен.  Flutter За повече, вижте тук: http://yvette.dir.bg


Докосване на души
 
На душите, които промениха съдбите

Свита отново,
а денят кръжи.
Чакам отново
докосване на души.

Ще има болка,
а може би страх,
сигурно и поза малка,
всички думи ли разбрах?

Ще трябва да слушам
спомени и съдбини.
А кой ще се вслуша
в моите объркани дни?

Кой ли ще надникне
в изтерзаната душа?
Дали ще узнаят,
че сълзата е страха?

Кой ли ще поиска
да ме обикне така,
готов да приеме
моята безкрайна самота?

Помагам на всички,
това е моята съдба.
Като пълни егоисти
не чуват истината за моята душа.

Истината е, че много боли,
а искам всичко да е добре
и да мечтая. Но дали
има отговор за моето сърце?

Ще пламнат искри,
самодоволство ще зазвучи,
ще разберем с уморени очи,
че всичко е докосване на души. 


Взех си небето за миг
 
Взех си небето за миг
и поех красотата,
в която споделих
вечното време и топлината
на усмивка, която
изгаря самотата.

Взех си небето за миг
и после го върнах.
Слънцето се скри
и аз всичко преобърнах.
Уплаших се, че няма да открия
лъчите, блестящи като в магия.

Взех си небето за миг
и на теб го дадох.
За другите беше прикрит,
но сега се раздавай.
Бъди щедър и знай,
че то ще те пази до края.
 

В залеза на дните
 
Слънцето залезе
и мракът тихо в стаята ми влезе.
Отново.
С чувство познато и ново.
Самотата се нанесе
със свойте аксесоари.
Мечтите изнесе
без да ги жали.

 
Вечно късна пролет
 
Жадна следа
в една душа
остави сянката
на любовната тъга.

Мигове копнежни
озариха брега
на нежно крайбрежие
до остров от самота.

Сияние далечно
пронизва ветровете,
носи вечност,
на хоризонта свети.

Аромат на рози и грозде,
прелетни птици в полет,
погледът жаден носи
вечно късната пролет. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия