По градинки и поляни пишкат юлски калпазани(тема 142)

Честит имен ден на Сами на Аелия, на Дени и на Донка! Да са живи и здрави!

Стегнахме багажа, утре си идваме 

Много интересни теми, но нямам време да пиша сега, отивам да спя, че летим утре в 6 и нещо 

Мая, много хубави снимки, Мати сияе от щастие 

Нинче, много са ти сладки принцесите 

Относно поощренията и наказанията – наскоро четох една книга, в която се обясняваше, че независимо дали реагираш положително или отрицателно на някаква постъпка, тази постъпка ще се повтаря пак и пак, просто  защото човека, който я е извършил е успял да ти привлече вниманието. Докато, ако реагираш с безразличие на нещо, то шанса то да се повтори е минимален.

Книгата не беше конкретно за деца, но преди няколко дни реших да тествам. Михаил постоянно иска да гледа филмчета на компа, но невинаги улучваме това, което той иска в момента и вместо да обясни какво иска, понякога изпада в истерия и започва да блъска компютъра. Обикновено след като 100 пъти каже „Пусни друг(друго филмче)”, и аз сто пъти питам кое иска, се стига до рев от негова страна и изнервена майка 

Та преди няколко дни пак започна да изпада в истерия, а аз съм застанала до него и спокойно го питам кое филмче иска да гледа, той плачейки ми казва „Пусни друг”.
Питам: „За зайчето ли искаш?”
Отговор: „Пусни друг”.
Аз пак: „За котето ли искаш?”
Пак: „Пусни друг”, придружено с писък и блъскане по компа.
Изчаках да се успокои малко и му казвам: „Значи не искаш да гледаш филмче?” Пак писък. След малко аз пак, с напълно спокоен тон му казвам: „Щом се държиш така, значи не искаш да гледаш филмче”
А той: „Искаш”.
Казвам му: Успокой се тогава и седни на леглото. Седна той, а аз го питам: кое филмче искаш да гледаш? А той(вече напълно спокоен): За зайчето. Пуснахме филмчето и нямаше повече хленчене.

Проблема е, че не всеки път успявам да запазя спокойствие.....  , а хубавото е, че нямаме много такива ситуации 

Една диетична почерпка по случай 5 годишнинината от сватбата ни   Да метна веднъж и аз един чаршаф 

Оле,честито,да се обичате още дълго,дълго време

По темите,немога да се включа адекватно,ние за сега се държим що годе прилично...с малки изключения.Агресивноста му засега е насочена само към мен,но аз не му оставам длъжна,много се извинявам,но не съм съгласна да ме бие
За яслата незнам как ще се оправим,той не се е делил от мен,дано свикне бързо Ние ще ходим в Ново поколение,и когато стана въпрос за взимането на обяд и за адаптацията,г-жата каза,че нямат практика за взимане на обяд,защото свиквали и след 2 седмици примерно,когато решиш да го оставиш цял ден,всичко започва отначало лично аз съм склонна да се съглася Каза,че мога да го взимам по-рано,но след следобедния сън,другото хубаво е,че имало плътно деца до 18.30ч.аз се претеснявах да не остава последен.За кухнята нищо не разбрах-Вип кетеринг

Оле, честита годишнина. Много пъти по пет години да бъдете щастливи, да се обичате и да има още малки слънца, които да ви правят още по-щастливи! 

Сами след месец без биба днес се сети за нея. Дали е сънувал нещо, но се събуди сега и каза, че баба Меца щяла да дойде/явно уплашен/, но сам си го е измислил. Аз не плаша с разни работи. И поиска бибата.Хм....

Оле, честит празник!
Много да се обичате и да бъдете много щастливо (и голямо ) семейство!

Оле, честита годишнина! И ние сме скоро. Желая ви много любов, разбирателство и къща, пълна с детски смях.

Днес за пореден път посетихме Пирогов
Причината е отлепен нокът.
Бяхме в Макдоналдс, там нали боси трябва да играят на съоръжението им, Анна излезе обаче от заграденото и дойде при нас, ние бяхме до вратата, тя се висна на нея. Няколко пъти я дърпах от там, но белята стана. Един човек отвори, блъсна й крака, нокътя се отлепи, но не изцяло, направи й и рана отсрани. Аз се паникьосах, Анна започна да се дере, а не да реве. Едвам карах до нас, през цялото време си мислех как ще си стигна и ще я гушна. Като стигнахме звъннах на педито, каза да ходим в Пирогов да й махат нокътчето, щели упойка да й сложат, вече силите тотално ме оптуснаха.
Слава Богу, в Пирогов само я снимаха, че се съмняваха да не е счупен палеца(не е), казаха ни да слагме студен компрес и ни пуснаха да си ходим.
Обаче Анна много я боли, гледам забрало е малко гной, плаче постоянно, не ни дава нищо да й правим, изобщо не знам как ще се спи тази нощ и какво ни чака докато израсте новият нокът
Давам хомеопатични сега, мажа с един медицински крем с невен и предимно се боря с нея.
Това е, оплаках се, дано и при нас оплакването има ефекти и скоро това е зад гърба ни.

Дуци,  Не ти е лесно. Може да се и уплашила. А и вече са големи и съзнателни. Пожелавам ви да имате спокойна нощ и утре днешното преживяване да е лош спомен.

Дуци, едно силно гуш за Анна и теб и от нас Дано бързо да и размине и да нямате повече инциденти!

Много интересни тема сте подхванали с възпитанието:)
Аз ви чета с интерес докато кърмя Петър пред компа, обаче нямам никакво време за писане.

Маги е станала много трудна напоследък, дано бързо и отмине този период. Добре че Петър е кротичък, че иначе не знам как щях да се оправя. Хленчи, сърди се и реве с повод и без повод, търкаля се по земята в истерия поне веднъж дневно! Разходките с двамата са мисия невъзможна, отивам максимум до една детска площадка на 100 метра от нас. Магдалина непрекъснато бяга и тича по улиците! Идва ми да и купя каишка и да я връзвам за количката вече А пък на площадката където може безопасно да тича седи кротко на пейката и не мърда!

Жалко, че ви изпуснах в Борисовата онзи ден! Ако организирате нещо пак искам да помоля за един SMS предния ден и ще дойда с бебока.

Дуци, ужасно нещо ви се е случило. Дано Анна днес е по-добре. Всъщност това доста боли и мястото тупти. Предполагам хомеопатичните са обезболяващи. Сега какви обувки ще й обуваш! Трябва да е нещо отворено отпред, за да не го натиска. Може би и повече ще трябва да го бинтоваш. Два.три дни и ще мине. Но ужасът е достатъчен. А мъжът каза ли нещо? Аз изпадам в ужас от защипване на ръце по врати. Като си представя корко са им нежни пръстите...Ох, айде повече лоши неща да няма!

Дуци, представям си какво ти е било! Дано бързо да и мине и да не я боли!
Katche , тъкмо и аз щях да пиша , че Мартина е невъзможна напоследък. Навън се държи точно както си описала за Маги, често ми се случва да бягам като луда след нея. Това за каишката отдавна ми е хрумнало като идея, ако не ме беше срам....
На всичкото отгоре от няколко дена ако не е заета да ми къса нервите и да ми прави напук, е залепена отгоре ми и две минути нямам спокойствие. Като се храним например аз храня първо нея, в момента в който реши  че не й се яде повече слиза долу, но почва да ме дърпа или да се катери по стола ми, по гърба ми, цици иска и  т. н. Почва да ми писва здраво. Баба й уж постоянно е с нас, но това не ме топли особено, аз искам малко да остана сама, да мога и да свърша нещо в къщи, пълен хаос е станало. Тя не се сеща , а на мен ми е неудобно да й кажа.
Знам, че е период, но не знам как ще го издържа без да полудея.
 Оплаках се и аз , дано да помогне.

Благодаря ви за пожеланията!    Денят ни мина много приятно, а с вашите честитки, още по-хубаво ми стана! 

Дуци, Пепи сигурно е бил кротко дете, за това сега Ана наваксва. Милата, дано бързо и мине. Ще чакаме да се включиш, да кажеш как е минала нощта.

Танче, Катче, излезли ли са всички зъби на децата? Симона е много крива тези дни и прави всичко на пук, но показва че я боли в устата и усетихме един кътник да се е подул. Може да не е фаза, а просто болка. 

Нямаме кътници, може и това да е.
Пък и по миналата седмица имаше сополи и малко Т, та педито още тогава каза, че са тръгнали зъби. На мен  ми се стори, че предполага само, но може и да ги е видяла жената. Ама аз я питам , казва че не я болят.
Те докторите по какво познават че са тръгнали зъби, и друг път като са ми казвали, аз нищо не виждам?
Според мен  са кътници на фона на бебешки пубертет  

Ето оплаках се и тя взе че се съгласи да отиде с баба си до магазина, после се качиха горе с нея да готвят каймички(сармички)
Ама аз вися тук и никой като не пише си дописвам сама поста си през 5 мин.

Бухти, Инка, как са децата?

Дуци, дано днес Анна е по-добре. Ужасно е това, само като си го представя ...

Таничка, пращай я на ясла.

Стига бе, Тони, тъкмо реших да отложа до януари поне яслата, не ме хвърляй пак в размисли.
На Диди как й понася яслата? Да няма възпитателен ефект?