Тъжна случка в инфекциозна...

Е, поне в София сифилистиците са отделно от децата. И хепатита е в отделна сграда.
Те дали ремонтираха всички отделения или само детското?

Преди 4 години ни приеха в Окръжна - Инфекциозно отделение заради малката. Не можех да повярвам на очите си и на 20-ия час си плюхме на петите.
Такъв ужас и мизерия съм виждала само на кино. А и причината за приемането ни не беше май много основателна. Добре, че си тръгнахме без да прихванем нещо наистина опасно...

Хепатита не е отделна сграда, а е общ коридор и две различни крила с детското отделение.За съжаление лежахме там есента по времето на свинския грип цялото семейство.Аз като придружител, спах на леглото на дъщеря ни и си платих 15 лв/вечер. Като ни изписаха се заимахме с молуски-заразни са, "лекуват се " с кюретиране Гадна работа, с две думи.
Мъжа ми пък го изписаха от там полу-жив, веднага след това го приеха в Токуда и след снимка на бял дроб там ме предупредиха,че не ми дават гаранция и че е "много рисков-направо за интензивен сектор" Изобщо, моля се никога да не опираме до там, въпреки че никой не е отишъл по желание.Наистина е мизерия невероятна!

И ние лежахме с баткото в Инфекциозна преди ремонта. Половината стаи - за повръщане и диария, другата половина - за хепатит. Да, ама тоалетната беше обща. Подлогите /детските гърнета/ се дезинфекцираха в обща вана. А тоалетните - от тези, с клекалата, дето децата ги опикават.... Страшно беше!

А едно такова циганче беше и при нас. По-малко, на 2 год. максимум. Хранеха го с някакви гадости, тип попара с вода, къде с биберон, къде с лъжица, а то горкото едва смогваше да гълта. Така жално гледаше към другите стаи - да ти се скъса сърцето. Аз съм малко расистка, ама такова отношение просто.... Дадохме му няколко пъти бисквитка, лапаше като невидяло, милото. И така си заспиваше - самичко, нямаше кой една дума да му каже... Тия циганки, кви майки са, да ги застреля човек! Ама то дали и българки няма такива...

Сетих се в тази връзка за едни българи, дето май са по-зле.

Пак с баткото лежахме в Пирогов. В съседната стая /пак отделена със стъкло/ едно бебче на 1.5 год. с махнат 1 бял дроб вследствие пневмония. Всеки ден беше на процедури - смяна на превръзки, някакви дренажи, които излизали от раната, почистване и пр., които били /със сигурност/ адски болезнени. Беше с баба си, та тя разкказваше. На детенцето гласа не му се чу - кротуваше си, като го заболеше много само се присвиваше, милото. Майката и бащата се появиха веднъж за 2 седмици. Бабата беше пълен изрод - само крещеше по него, веднъж го наби /ама жестоко, с плесници по лицето/, защото без да иска бутна някаква лъжица на пода. Прибра му и яденето и го остави гладно. Приказки вечер - забрави, нали бабиерът трябва да си почива! Играчки - 1 бр. /ама толкова имало по принцип, нямало други, щото това било подарък за Коледа от всички - мама, татко, баба и дядо. Ми достатъчно е кво?! / А нашата болнична стая беше зарината! Като били у дома и се налагало възрастните да излязат /примерно за 1 ч./, оставяли кучето да го гледа! Ама то е немска овчарка, да не си помислите нещо!!!! И докторите са виновни, че не открили пневмонията навреме. А то, горкото, кой знае колко време е било зле, ама никой не му е обръщал внимание и не е смеело да гъкне. Та така...

Така е, аз лежах и бях в един коридор с летящи врати за разделител. Отсреща бяха херпес зостер. Влизах и излизах по всяко време, само дрехите си сменях и криех. Зарази да искаш....

Много жално ми стана от тази историйка  Да, има "майки", които раждат, за да вземат детски от държавата.

kotkovo, рева с глас..

Моят брат влезе във ВИ с перикардит на 15 години, до него лежеше цигане. От там брат ми го изписаха с вирусен хепатит. Едвам се спаси.
Иде ми да..

Иначе и аз съм лежала в инфекциозното в София, заради натравяне с яйца. Хепатитните и децата бяха заедно. Падна ми мазилка в/у абоката.

Прочетох всички коментари тук и се чувствам длъжна да напиша нещо сега, когато съм доволна и благодарна, а не само когато имам от какво да се оплача. Преди няколко дни бях със сина ми в Инфекциозна болница. Имаше разстройство и повръщане и след няколко дена опити да го оправим вкъщи, склоних на препоръката на личния лекар да отидем в болница. Когато ни дадоха направление за Инфекциозна, се ужасих - плаках през целия път до там и докато ни приемаха. Докторката, която ни прие /съжалявам, че в шока си не и запомних името/, беше изключително внимателна и най-подробно ми обясни всичко, от което се интересувах. Но най-приятната изненада дойде, когато влязохме в детското отделение. При моите очаквания за адска мизерия - пред мен беше едно идеално чисто, ремонтирано и отлично организирано отделение. Сестрите за мен бяха факири - за броени минути успяха да сложат абокат и шина на ръчичката на сина ми, след което ме посъветваха да го държа на ръце, за да се успокои, вместо да го връзваме за кошарата, както по принцип е процедурата. След 1 нощ на система, детето ми беше като ново на сутринта. Персонала бяха доста мили и отзивчиви, а по-добра хигиена в болница не съм виждала. Условията бяха повече от задоволителни. Не съм била в много болници /слава богу/, но със сигурност родилното беше доста по-гнусно.
И да, проблемът с децата, които остават сами в болницата е ужасен. Едната нощ една гадна циганка /нямам никакви угризения да я нарека така/ остави 3 месечното си бебе в болницата. Сигурно с оправданието, че няма 10 кинта за да си плати легло за придружител. Детето плака цяла нощ. Не съм вярвала, че едно бебенце може да има толкова сила - дано да има сили и да оздравее, защото явно трябва само да се спасява. И не е честно в този случай да виним персонала - те също се травмират от такива случаи, но очевидно там са ежедневие. Тяхната работа е да обслужат децата медицински, а не да ги успокояват и приспиват. Те са санитарки и сестри на заплата, а не майки на тези деца. Аз не спах цяла нощ заради рева на това дете, но не отидох да помогна. Защото там бях с моето дете и моята грижа беше за него. И нямам угризения за егоизъм. Защото същата тази гадна циганка на сутринта беше пред отделението с кафе, цигара и златни обици с размер на капачка за бурканче.
Една от санитарките каза нещо, което доста ме натъжи - това дете плаче, защото има майка и го е оставила. А тези от домовете, дори не плачат...
В крайна сметка, прибрахме се вкъщи и сега всичко е наред. Благодарна съм на целия персонал на отделението!

Циганките не само оставят децата си без придруител, но и като оздравеят не идват да си ги приберат по още 1-2 седмици  

Точно! И доста разпространено! Радвам се, че някой е забелязал този факт.

Също

Е, то в случая персоналът не е виновен - условията са мизерни, родителите са изроди. Наистина, хората правят каквото могат. Личното ми мнение е, че повечето медици се дистанцират емоционално от пациентите не защото са безсърдечни и "гьотферени", а за да се съхранят психически. Как се издържа примерно в детско интензивно, ако плачеш за всяко постъпило дете?!
Но и другото не приемам, де - "За толкова пари кво искате, и превръзките ли да ви сменям и ръцете на детето ли да не посиня с абоката?" Ами като не ти стигат парите, иди продавай домати на пазара, медицината не е за всеки!

Определено медицината не е за всеки.............но за съжаление, вчера ,като гледах настоящи студенти по медицина ми идеше да ги , не искам да си мисля какви лекари ще станат. Чаках с малкия във фоайето на педиатрията, всички 3бр. пейки бяха заети, една от които със студенти по медицина, които си обсъждаха как ще празнуват НГ. Имаше доста правостоящи родители с деца и бебета на ръце, но на кой му пука...........егати лекарите, където ще станат.........мислях да се намеся, но дойде доц.която чаках.......

Е, ти за едното ставане толкова се пениш, а ако беше видяла как масово си купуват комплекти с пищови за изпитите?