Оставяте ли и от кога децата си сами у дома?

Разбира се 4е и в България има законодателна воля по въпроса.
Наказателния кодекс предвижда на казание - ли6аване от свобода до една година или поправителен труд за родител, който остави лице, намира6то се под родителски грижи без надзор и достатъ4на грижа и с това създаде опасност за неговото физи4еско, ду6евно или морално развитие.
По въпроса има много интересна стаия http://www.bg-mamma.com/site/content/view/699/79/

Да. Дъщеря ми беше на 4 г. когато започнах да я оставям сама, за да отида до магазина /когато е студено навън/, за около 15 - 20 мин. Миналата зима /беше на 5 г./ стоеще сама по 1 ч. докато баща и дойде да ме вземе от работа. На нея не и пречи да стои сама, дори когато сме на гости у съседите като и стане скучно се прибира вкъщи да си играе или да гледа телевизия.
Винаги преди да изляза я питам дали иска да дойде с мене и ако не, казвам след колко време ще се върна, ако има някакъв проблем да ми се обади веднага.

Мойта родителка толкоз беше шашната, че трябва да ме остави сама вкъщи на 6 г, лятото, че нерпестанно ме всяваше страх и ужас от това. Ако ми оставели ключ, да не съм тръгнела някъде и да оставя отключено. Да не съм канеля други деца, да не съм отваряла на непознати, бла-бла, аз бях доста смела, обаче от много обяснения  ми промиха мозъка и станах совсем притеснително детенце, та като се наложи един ден, ме оставиха и заминаха на работа с бащата. Не ми казаха има ли ключ или няма, аз си знаех, че няма да ми оставят.
Даваха "Синьо лято". Тия дни идваха познати от друг град на море, стояха към седмица, даже поправиха нещо на телевизора и бях доволна, че ще си гледам сериала. Обаче...  Включвам тв-то, което е в малък размер и стои върху една голяма шевна машина, такива дето се скриват в дървен шкаф. Замирисва ми на изгоряла пластмаса. Аи сега?! Помня, че затворих вратата на терасата, щото да не влиза въздух, да става пожар. Много умно дете! Отидох в спалнята  с надеждата, слючайно да е останал там някоъ родител, обаче нямаше никой. После излязох на другата тераса да кажа на някоъ, че нещо става, обаче нямаше на кого. Мина един съсед, който докато ме пита как съм и аз докато му кажа, че тв-то мирше на изгоряло, той се скри във входа. Телефон още нямахме. Чудех се да викам ли, ама аз такива работи не умея. После бдителна съседка от третия етаж (ние бяхме на първия) помирисала изгорелия въздух, та алармирала където трява и по едно време съседа от втория етаж нахлува през спалнята и ме спасява, пращат ме в комшиите до нас, от където гледам как пожарната кацнала на полянката и народа гледа сеир...
Общ овзето, талавизорът е тлял ужасно, целият хол беше в ужасни сажди. Предвидливо съм запушила ключалката на хола с хартия, да не пропуска аромати. 
Родителите ми се върнаха скоро. Баща ми както винаги беше нацупен, майка ми не знаеше на кой свят е. Аз нарисувах картинка и я подарих на майка ми.
Можех да се справя в тази ситуация, ако не беше прекаленото притеснение на майката ми и липсата на ключове у дома. Е, тя после твърди, че имало такива, стояли на нощното шкафче, ама такива неща стоят някъде из коридора, на вратата дори, не на тайно място... Въобще нямах думи и ги обвиних и двамата тогава. Всичко си спомням. 
Затова много внимавайте какви ги говорите на подрастващите, не са прости въобще!

Много поучително, друже мой сЕрдечен 

Трябва добре да се попрочете от форумството тук 

Миналата година ми се случи да оставя Кристината сама у нас, докато спеше следобед- трябваше спешно да отърча до аптеката; живеехме тогава в "Младост" и нямаше на кого да я оставя, баби и дядовци работят, съседите тоже... Била е на около 8-9 месеца... А сега ми скочете
Сега ми е по- лесно, защото имам подръка дядо, т.е. на Кристината прадядо й Но по принцип си я мъкна с мене, ако се налага спешно и сме сами.

Абе най-добре си е да не се оставят сами, докато не им дойде акъла, което си е след доста годинки 

Аз когато оставих малката да спи вкъщи, беше ужасен студ, нямаше кой да вземе баткото от градина, а тя щеше да спи поне още час. Реших да изтичам без нея, вместо да рискувам да я простудя. Е, колкото и да тичах, за тия десетина минути ми минаха какви ли не страхотии през главата  Няма да повторя повече, какъвто и студ да е - увивам я и си я взимам с мен 

НЕ виждам защо? 

Ами защото съм оставила такова мъничко детенце само у дома... Сетих се, че и през лятото, значи е била на 4-5 месеца, съм я оставяла сама- спряха ни водата без предупреждение и нямаше с какво да й приготвя млякото- тичах до ДАР-а за мин. вода. Че ми е било притеснено и са ми минавали мисли през главата- така си е, но като няма на кого да разчитам, какво да правя?
Пък и беше закачка това изречение, затова си има и иронична усмивчица накрая

ale_x_andra - аз те разбирам на 1000% и затова не те обвинявам.
Оставяла съм и 2-мата като бебета не веднъж, поради липса на избор, но нека не навлизам в подробности, че може да шокирам  някои тук, а и на съд да ида

Всеки родител сам преценява, дали да остави детето си само, за колко време и при какви условия, това е ли4но ре6ение и не подлежа6то на обсъждане.
Самия факт, 4е сте оставили детето си без надзор не подлежи на наказание, само в слу4ай, 4е това доведе до опасност в неговото развитие, но в този слу4ай превенцията на закона, с4итам 4е 6те е най-малкото наказание.

Цитирах закона т.к. на места про4етох 4е се позовават на закони в другите страни, а не се споменава за закона в Б-я.
И тк. не е у4итиво да пи6а по темата без самата аз да дам отовор; 
Не разбира се не съм го оставяла само и се надявам никога да не ми се наложи да оставям детето си без надзор.

Аз бях 4 клас, когато се местехме в нов апартамент от Младост в Дружба. За да не ме местят по средата на годината от едното училище в другото, ми се налагаше да пътувам от Младост 3 до Дружба 2 сама, което включваше прекачване от един автобус на друг. Сигурна съм, че родителите ми са се притеснявали, но помня, че се справях много успешно.

Малкият (на 3 г. 9м.) досега се е случвало 2-3 пъти да го оставя сам за не повече от около 5-10 мин.

Каката вече е на 8 г. и се е случвало 5-6 пъти да я оставям вкъщи сама. Повечето случаи съм я оставяла за около 20-30 мин. - докато отида да взема брат й от детската градина, а тя е болна или преценя, че е много студено или пък има много за учене. Случвало се е 1-2 пъти да я оставям за около 1-1.5 ч. сама.

Включвам алармата на вратата и винаги оставям написани мобилните телефони на едно листче до тел. апарат. Тя ги знае на изуст номерата, но за всеки случай й ги оставям написани - моят, на тати, на майка ми.

Естествено инструктирам да не отваря, а и тя е спокойна, че алармата на вратата е пусната и е с кучето  .

Мен самата са ме оставяли вкъщи от много ранна детска възраст и то болна. Боледувах непрекъснато, а майка ми имаше опасност да загуби работата си от непрекъснато ползване на болнични. Затова ми се е случвало след 6 годишната ми възраст по цял ден да си седя самичка вкъщи, като майка се обаждаше по телефона да ме проверява и да ми напомня да си пия лекарствата, а когато можеше си идваше до вкъщи през обедната почивка.
Не съм се притеснявала и не съм имала инциденти.

Не помня по какви причини не съм била на работа, но бях в къщи в делничен ден с големия ми син, тогава на 6. Беше едно кишаво и гадно, а трябваше да ида до магазин. Оставих го да гледа Фокс кидс в 15.30, за да си спестя туткавото му обличане и обуване и се качих на колата, за да ида бързо до кварталния супермаркет. Разстоянието е има-няма 300 метра, но се минава през кръстовище със светофар. Напазарувах, тръгнах да се прибирам и всичко беше наред до секундата, в която се усетих, че с 30-40 километра минавам през кръстовището, на което нямам предимство, а светофарите във всички посоки светят зелено и аз не съм забелязала. Естествено и от дясно идваше кола със сходна скорост, разминахме се, като и двамата се завъртяхме насред кръстовището в кишата. Без грам превземка ви казвам, че като по филмите си мислех, че ако не се разминем с другата кола, то няма да се претрепем, но сина ми няма ключ и ще трябва да бъда в състояние да звънна на някой да му отвори.
Оттогава го оставям за 5-10 минути, за да ида до същия магазин с дребоската, но винаги с ключ в ключалката и с дълъг инструктаж, че каквото и притеснително да стане отключва и отива при някои от познатите съседи или просто пред блока - слава-богу в махалата се познаваме всички. Не смея до го оставя с малката и вероятно ще бъде така още година-две, защото той е на 8, тя на 1 и не биха се справили и с най-малкото усложнение, което може да настъпи. Затова пък си правя планове, че когато той стане на 13-14, тя ще бъде на 6-7 години и ако кара леко пуберските години може и да разчитам на помощ 

Въпреки, че е вече на 10г.  рядко оставям сама дъщеря си, след хиляди заръки, със свито сърце, проверки по телефона....
Като си знам какъв си ми е глупчо как да я оставя 

А аз винаги насърчавам децата на самостоятелност. Голямата ми дъщеря , която е в 4 ти клас още от втори ходи и се връща сама на училище. Вярно е, че сме в малък град и това има значение.Но в сравнение с другите деца тя е доста по- самостоятелна и това ми помага и на мен.Поверявам й малката (3год и 4 мес) за час , два. Иначе не знам как бих се справила с децата , работа и вечно зает мъж.