Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - 23

Благодаря на Аурора и Соня
Соня, за качването - като решим какво ще гледаме всички, тогава може да се направи? Как мислиш?
П.С. Сори за спама

Не вярвам Случвало се е на всички ни да сме предубедени понякога, но по-важно е да се дава шанс.

Една препоръка от мен за документален филм на Алън Паркър:"Кой уби Нанси"
http://www.imdb.com/title/tt1160424/. Известният  режисьор прави проучване на събитията, свързани (и последващи) със смъртта на Нанси Спънджен и нейния известен приятел - китаристът на група "Секс пистълс" Сид Вишъс.
 

The Seventh Seal (1957)/ Седмият печат




 Животът като една партия шах . С белите фигури си ти, с черните е  Смъртта...Гениално.
 В играта на шах няма как да се скриеш или излъжеш, правилата са ясни...Значи ли това, че ако умееш да мислиш няколко хода напред, както правят добрите шахматисти, партията ще продължи по-дълго...Може би.
 Но как се играе срещу противник, който в крайна сметка винаги печели, винаги, така или иначе.  За някой това може да е мотивиращо, кой не  обича да се пробва срещу по-силен играч... За други - просто "Шах!" и "Мат !".
  
  

И на мен ми беше харесал, радвам се че се увеличаваме... Вие все едно предрекохте снощната Еми награда на Клер Дейнс. Бихте ли ми казали в България откъде се взема филма и има ли надписи за него, искам да го препоръчвам на приятели.

добре, след като ще коментираме трилогията на Бергман в другата тема, тогава тук няма да се въздържам повече, защото филмът, който мисля да ви препоръчам е един от най-прекрасните, които съм гледала:

The Virgin Spring 1960 (Ingmar Bergman) - http://www.imdb.com/title/tt0053976/
Толкова съвършен филм, че не знам откъде да започна.
Това е един от най-красивите, но и най-тъжните филми, които съм гледала. И безспорно сред най-майсторски изпипаните черно-бели филми, сякаш е сниман вчера, а не преди половин век.
Събудих се тази нощ от горещината в 4 и го пуснах. Не е най-подходящия избор за 4 през нощта. Толкова е мрачен, черен,  дълбок, поглъщащ те като бездна, че накрая светлинката, която Бeргман ти показва те изважда като спасителен пояс, макар с плувнали в сълзи очи.
Това е филм за вярата, за злото , за насилието, за смъртта, но най-вече за прошката. И въпреки това е филм за надеждата!
Убийствена роля на  Max von Sydow.
Ако има филм, който трябва да се преподава в университета, където обучават бъдещи режисьори, трябва да пускат този филм. Надявам се, че го правят!

Това беше първият филм на Бергман, който изгледах, коментара ми е непосредствено след това, надраскан набързо. дълго няма да ми се гледа друг режисьор, освен него. докато изгледам всичко, което е достъпно.

Има го в zamunda с български субтитри.
А ТУК има документален филм на ВВС за Темпъл Грандин (но без субтитри). За мен беше точно толкова интересен, колкото и продукцията на НВО.

Married Life - не знам как да го опиша, мен лично ме докосна много. Не е нищо особено като идея, самия филм, но някак ти бръква в душата и те кара да се замислиш за доста неща. Пуснах си го на шега, докато чаках И останах завладяна. Филма се разиграва почти изцяло само от 4-ма актьори, които го правят прекрасно. Останалите, които преминават през кадрите, само помагат да усетиш по-пълно играта на тези основните. Интересна роля на Пиърс Броснан. Много го харесвам и винаги има едни такива особени роли Много силно ми подейства финала, ще си позволя да цитирам края - "Ако някой в тази стая, знае какво става в ума на човека, който спи до него, моля, вдигнете ръка. Знам, че не можете, не и откровено. Странно е, нали? Какво правим за любовта."
Много човешки, много интересен поглед към семейния живот... Препоръчвам го.
Тино, извинявай

     Il fiore delle mille e una notte / Цветът на хиляда и една нощ



 Не мисля, че има друг такъв филм. Не и толкова цветен, не и толкова жизнерадостен, дори и натуралистичен го наречете, дори и вулгарен би могъл да е за някой...Зависи от гледната точка и мирогледа...
 След "Теорема", този е на второ място от всичко, което изгледах на Пазолини. Но те са два различни филма- първият е за болката, а другият за радостта, удоволствието, насладата...Това което ги свързва, е звучното..amore, amore, amore mio...
 Пазолини за мен е най-колоритния режисьор, поне от тези, които познавам до момента. Не искам да звуча клиширано, мнението ми не се влияе от критика , куртоазия или каквито и да било други съображения. Говоря си съвсем искрено как възприех творчеството на този режисьор-наистина много различен от всички останали.
 При него нещата стоят така-един човек, определено роден с дарба, и имал шанса да развие тази своя дарба пред света по един от най-добрите начини.
 Кое е най-ценното у един творец, кое го прави любим за почитателите му, защо за него казват, че е уникален и дори гениален...Ами това е куражът на този човек да разкрие себе си пред света. Смелостта да отвориш сърцето и душата си пред погледите на толкова хора. Да изложиш най-ценното, но и най-уязвимото в себе си на безмилостната хорска критика...и да приемеш с открито лице присъдата си, каквато и да е тя.
  Както Антониони го е казал :
"- За кого снимате вашите филми?
- За идеалния зрител, какъвто съм аз самият. Не бих отстъпил от вкусовете си, заради изискванията на публиката."
 Точно така, да не отстъпиш от вкусовете си и да отстояваш себе си, въпреки всичко. Въпреки  предразсъдъците, въпреки лицемерните догми на религията и обществото , въпреки модата...Искреността е най-ценното качество на твореца. Много малко от съвременните режисьори са искрени. Те се поддават на течението, на клишето, на всеобщата жажда за слава и пари...
 Пазолини е различен. Много различен, дори и в личния си живот. Той е аутсайдер, каквито са  и Бокачо, и  Микеланджело, и Моцарт, и Достоевски.... Той е всичко, което посредствеността не може да приеме, и не иска да приеме....
  Още два филма ми остават, "Сало..." е за накрая. Очаквам нещо наистина страшно, подготвена съм.  

  


  
 Благодаря, Tsugumi. Ще го потърся. Гледала съм ето този филм за Сид и Нанси, хареса ми много-Sid and Nancy (1986)/Сид и Нанси

 


Гари Олдман е гениален актьор.



 Гари Олдман дори физически много прилича на Сид Вишъс в този филм, вижте снимките.

 Едно от любимите ми изпълнения на тази песен, култово :

Sid Vicious - My Way  

 Ето и Гари Олдман как пее същата песен във филма, жесток е :

Sid and Nancy My Way

 Малко коледно натроение в августовските жеги, поздрав :

Sex Pistols Jingle Bells







  

Соня, ти от къде го дръпна?

Wonder Boys - изключително приятен, остроумен филм със силно актьорско присъствие. Тоби Магуайър е отново убедителния кисел младеж, лутащ се и изпадащ в крайни състояния. Майкъл Дъглас, който може би е един от най-добрите холивудски актьори, ни поднася историята на професора по английски, който довършва втората си книга вече цели седем години и има куп други проблеми. Франсис Макдормънд и Робърт Дауни Джуниър също трябва да бъдат споменати.

 Гея, не си спомням от къде го свалих, от Замунда или  Мастерс.  Ето  линк за Мастерс :

 http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=43349
 Субтитри :
http://www.podnapisi.net/Sid.And.Nancy.DVDRip.XVid.AC3.5rFF-r304912

 В Замунда :

http://DMCA-removal-from-Google/browse.php?search=Sid+and+Nancy& … =0&incldead=1

 Имаше някакъв проблем със субтитрите, мисля, но накрая паснаха.

 

Видях го в мастерс, но няма сийд. Ясно. Мерси, от замунда догодина

Филмът на Паркър е определено различен, въпреки че, да, Олман (понякога) е добър актьор. Вероятно са му помогнали някои автобиографични щрихи към образа, изпитани на собствен гръб.

Трудно мога да определя този филм на Пазолини като "жизнерадостен" 
Много е работил върху себе си, не вярвам да е разчитал толкова на дарбата си, а и е имал в наследство труда на други преди него. Интересна е по-скоро силната експлоатация на политическите проблеми в неговите неща, които от своя страна дават почва на много реални събития в политическия живот на Италия. По този повод добър негов последовател (отчасти) е Марко Белокио, който обаче не е толкова "документален".

Джуд, много добро попадение, да! 
Гледала съм го отдавна на кино.

  Tsugumi,  жизнерадостен си е, все пак е от "Трилогията на живота". "Декамерон " е същия-комично-трагичен, ту сълзи, ту смях и сълзи, ту само смях..Живот.
  За Олдман не съм съгласна, харесвам го много.

 А за Пазолнии имам още какво да кажа. Космополитна личност е той. Обиколил е най-екзотичните кътчета по света, за да търси подходящи актьори и декор за филмите си. Африка, Индия, Йемен, Йордания, Китай...от лентите му лъха таква неподправена екзотика, такъв разкош са всички тези гледки...

 Любимият  режисьор на Пазолини е Сергей Параджанов. Само два негови филма съм гледала и мога да кажа, че страшно много си приличат двамата. Но Параджанов е по-мълчалив, при него сякаш героите общуват само с пантомима....и поезия.
 Всеки е уникален по своему, но приликата е точно в оригиналността, в това богатство от цветове, емоции и звуци...Едно наистина различно кино.

 Sayat Nova (1968) / Саят Нова








Tini zabutykh predkiv (1964)/ Сенките на забравените предци

Не знам, Соня, кой е любимият режисьор на Пазолини
Аз съм си малко скептик и не вярвам на подобен род изявления, но е факт, че предвид ранните години на киноизкуството, е имало много поле за изява тепърва. Оттам и възможностите за повече оригиналност.

Гари Олдман ми харесва много физически  тук съм предубедена.
 Наскоро даваха "Алената буква" с него, който не бях гледала преди и ме развълнува партньорството му с Деми Мур.

По повод криминалната следа, която съм подхванала, препоръка за един биографичен (този път не документален, но почти): 10 Rillington Palace http://www.imdb.com/title/tt0066730/, който пресъздава живота и "дейността" на известния английски сериен убиец Джон Кристи с акцент върху проблема със смъртното наказание (той е обесен).