И аз гледах днес Американецът. И всъщност го препоръчвам. И не само защото НЕ Е екшън...
Харесах и дъщерята на Плачидо.
Харесах и това, че противно на очакванията, всъщност има твърде малко "красиви италиански картинки".
Харесах и Клуни. Макар да не съм му голям фен и да твърдя, че той играе доста еднакво в повечето случаи (може би това имате предвид като казвате, че играе "себе си"), но пък му се получава. Според мен именно еднотипно беше актьорското му присъствие и в Michael Clayton и в Up in the Air и тук (все роли, в които има психологическо задълбаване в героя). Както и с определени нюанси, но пак подобно в Ocean's ... и The Men Who Stare at Goats (за които пък е нужна доза ирония)
Не съм гледала Syriana, но за Американецът Клуни няма да получи награди според мен. И точно защото изглежда така, сякаш играе без усилие, играе "себе си". Макар да имаше чудесни сцени - аз лично ще запомня разговора му със свещеника за грешниците.
Иначе съм приятно изненадана от един режисьор, който е правил цял живот клипове на U2 и Депеш Мод... и е блеснал през 2007 с филм за самоубийството на британски музикант. (Предполагам че ще го търся сега...)
И за финал - общото настроение в Американецът за мен си остава параноята... от недоверието към околните; съчетана с желанието все пак да намериш близки хора.
Виж целия пост
Харесах и дъщерята на Плачидо.
Харесах и това, че противно на очакванията, всъщност има твърде малко "красиви италиански картинки".
Харесах и Клуни. Макар да не съм му голям фен и да твърдя, че той играе доста еднакво в повечето случаи (може би това имате предвид като казвате, че играе "себе си"), но пък му се получава. Според мен именно еднотипно беше актьорското му присъствие и в Michael Clayton и в Up in the Air и тук (все роли, в които има психологическо задълбаване в героя). Както и с определени нюанси, но пак подобно в Ocean's ... и The Men Who Stare at Goats (за които пък е нужна доза ирония)
Не съм гледала Syriana, но за Американецът Клуни няма да получи награди според мен. И точно защото изглежда така, сякаш играе без усилие, играе "себе си". Макар да имаше чудесни сцени - аз лично ще запомня разговора му със свещеника за грешниците.
Иначе съм приятно изненадана от един режисьор, който е правил цял живот клипове на U2 и Депеш Мод... и е блеснал през 2007 с филм за самоубийството на британски музикант. (Предполагам че ще го търся сега...)
И за финал - общото настроение в Американецът за мен си остава параноята... от недоверието към околните; съчетана с желанието все пак да намериш близки хора.
Даже Хенри Тюдор беше с подобен налудничав блясък в очите (не съм много навътре с историята, ама като гледам какви ги е вършил, бих казала че е много подходящ). Иначе Майерс не ми е от любимите актьори.
Пропуснала съм, значи трябва да се гледа непременно.
Явно не успя да остави дълбока следа у мен. 
... 