Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - 23

Привет,
Препоръчайте ми някой интересен филм, за вечерта 
Благодаря

Batman Begins (2005) на Нолън ми хареса много! повече от The Black Knight и повече от всички други филми, които съм гледала за Батман.

Бих участвала в дискусия за "Генезис", но мисля че трябва да го гледам минимум още веднъж.
Дайте нещо старо, но качествено за гледане. Не искам просто да убивам време.

  Привет на всички нолъноманки !

 И аз гледах най-после "Генезис".
 Дискусия, казвате...Ами на мен също би ми било интересно, макар че си отговорих по свой начин на въпросите, поставени във филма.
 А едно от посланията всъщност е, че няма еднозначни  отговори на всички въпроси, или поне не на всички нива.  
 
   Безспорно много интелигентно поднесени идеи, оригинален и увлекателен филм. На мен не ми допаднаха екшън сцените, на места определено скучаех - гонитбите с автомобили, безкрайните престрелки.... Аз съм гледала на Нолън само "Мементо" и първия му филм-Following (1998). Мисля, че между тези  филми  има връзка, и тя е богатото въображение на техния автор и умението му да си изгражда свой свят, както и да ни разкрива част от него.
  Четох коментарите по-назад, питате се дали сънят продължава в последната сцена от  филма или вече нещата се случват наяве...А нима има някакво значение, всъщност ? И дори да сънува, и да се е събудил, това си е все той, с неговите желания и емоции. Защото както авторът казва, най-трайното нещо на този свят са идеите, загнездени някъде дълбоко в нас...Дали сънуваш, и  дали си буден- идеята така или иначе вече съществува, тя те е обсебила, не можеш да избягаш от нея. А колко опасни могат да бъдат някои идеи, и колко тъжни...Мен ме натъжи този филм, определено. И да, търся си тотем.

    Ще си позволя едно сравнение, което може би ще се стори малко неуместно . Защо например филми като Inception се харесват много повече на хората, отколкото да кажем скоро коментирания  Mr. Nobody (2009) .
  Според мен двата филма много си приличат, що се отнася до замисъл, идеи, послания. И в двете ленти събитията се случват на едно по-висше ниво-някъде дълбоко в съзнанието и подсъсъзнанието. И в двата случая се прави опит да се изобрази човешката мисъл, чистата човешка емоция, не просто да се покаже нещо, а да се усети, да се осмисли. Mr. Nobody (2009) за мен е много по-добрия филм в това отношение, защото екшън сцените са заменени с цветно и музикално разказани фантазии.
  Освен ако има нещо друго, което до този момент ми убягва. Какво според вас се крие зад почти непрекъснатата стрелба в Inception , ако не просто зрелищност ? Има ли нещо друго ?  
  Хареса ми коментара на mia4ik  в темата. И да, Нолън все пак не е успял да избегне клишираната рамка на екшъна. Или пък точно обратното- точно това клише е търсил....
  Хайде да стартираме дискусията.

Не съм гледала Mr.Nobody, което сигурно е голям пропуск, изтеглила съм го но не стигам до него, а и нямаше много коментари, които да ме тласнат да го гледам 
Соня като четох коментара ти се замислих, че наистина може началото на Генезис да има връзка всъщност с неговия край, той започна с посланието за идеята "Идеята е най-устойчивият и могъщ паразит", Коб е втълпил в съзнанието си идеята, че трябва на всяка цена да се върне при децата си, а дали това накрая е негов сън или реалност е уловката на Нолън...А за екшън сцените, мисля че идеята е целия филм да се представи като един заплетен сън/в който има всичко екшън,драма,фантастика/, от който като се събудиш да се питаш, какво всъщност сънувах...Аз така си го представям, защото лично моите сънища понякога са доста объркани...
Всяка ревю на филма и всяко мнение прочетено тук, ме кара да се замислям, ако аз имам едно становище, прочетеното може да го промени, именно защото сюжета е многопластов, въпросите са много, но и отговорите също, и всеки един може да е верен по своему....

Соня, ами много е просто - на подсъзнателно ниво хората търсят покачването на адреналина, от там и по-силното усещане на света. Точно днес това показваха по телевизията, че филми, с екшън сцени, бързи коли и подобни, вдигат прекалено много адреналина и те държат до края на нокти. Може би и това е нещото, което привлича повече хората, а не спокойствието. А и спокойствие всеки има в къщи

 
 Така е, Гея. Но има и такива като мен, дето на екшън сцени се чудят какво да правят и им се доспива....


    Сега по-актуален от Inception ми се струва ето този филм : Lord of War (2005)/ Царят на войната .

  Наистина ли Виктор Бут е прототип на героя от Lord of War ? Или е само журналистическа инсинуация ?

    Това си е класическа черна комедия и само така може да се възприема, макар че са го определили като драма. Никаква драма не е, това е си е истински фарс.  Всъщност финалът е доста силен и някак променя цялото настроение. Няма да казвам повече, филмът все пак си заслужава гледането.
       Ще копирам един готин коментар от Замунда, много забавно написан, обаче съм горе-долу съгласна с него. А що се отнася до избора на Никълъс Кейдж, да, той е възможно най-неподходящия актьор за тази роля. Но пък погледнато от друга страна- и аз мисля, че е точно така, именно комичния ефект е търсен и в този случай Никълъс Кейдж си е на мястото. Джаред Лето и Итън Хоук много ми харесаха в ролите си, симпатяги.

   "Не мога да разбера какво му харесват хората на този филм. Това е просто една измислена, наивна, пропагандна американска боза. Айде да не е баш боза, но нещо доста сходно. Пълна фантазия. "Истинските събития", на които ужким се основана филма е разпадането на СССР, и това че се споменава Сиера Леоне. Нищо друго истинско няма. Другото е чиста проба фриволност. Признавам, че сцената при която американски агенти начело на интерпол влизат въоръжени във военоморска съветска база през 1991г. и едва ли не слагат белезниците на руски генерал ме разцепи от смях. ( Ха-ха, и мен. ) Но истинският хумор на продукцията е в обрисуването на кариерата на търговеца на оръжие. То излиза, че аз ако днес ида на борсата и си купия две акции, а утре продам една и след три години ще съм милионер?! Колкото и да не разбираш от оръжие и търговия с него ти е ясно, че подобен наивен романтизъм просто няма. Да не говорим, че Никълъс Кейдж въобще не е за подобна роля. С леко депресарското си излъчване на непорправим и малко малоумен романтик, той прилича на търговец на оръжие, колкото робокоп прилича на катаджия. Да беше некой като Мел Гибсън, Ал Пачино или Шон Конъри. То по-добре да беха дали главната роля на Джим Кери, той поне е смешен.
Ако този филм се основана на истински събития и въобще на някакъв реализъм, значи властелина на пръстените е направо исторически филм, документален и прочее. Сценария на филма е толкова типов, че ми напомня за вица, дето в американската кухня, висчко имало вкус на хамбургер - и салатата и чикъна и даже сладоледа. Може би само хамбургера няма такъв вкус. "  

 От форума в Замунда.

  Филмът изглежда през цялото време наистина  бозав, да, но това е търсен ефект, умишлено е. А финалът променя донякъде вкуса, така ми се струва.  А всъщност той си е замислен като една сатира, няма да забравя онзи либериец с позлатен Калашников, дето слушаше само  Manowar- The Kingdom Of Steel !
  С една дума- малко зловещо, но добро чувство за хумор е показал режисьорът Андрю Никол в този филм.
  Може да се сравни с The Men Who Stare at Goats, друг много успешен фарс за мен.

 Хайде поздрав :

Manowar - Warriors of the World United

 



 

СОНЯ, неочакван паралел с Mr. Nobody (2009), не би ми хрумнало.

на мен много неща в Mr. Nobody (2009) не ми допаднаха (освен може би концепцията), а и мудността на сюжета ми дойде в повече.
смятам, че филм като Генезис е достатъчно динамичен и търсеният "зрелищен" ефект много ми хареса. нямам проблем с това, че е толкова масово харесван, дори напротив.

това, че поражда толкова въпросителни с по няколко възможни отговора, така че всеки да може да си доразвие идеята/съня сам, ми хареса много и постави филма на едно друго ниво за мен. надявам се в бъдеще да има повече такива, а не чисто зрелищни екшъни, с каквито ни залива Холивуд.
в личната ми класация се нарежда заедно с "Боен клуб" и "Обичайните заподозрени", които също са многопластови (много модна тея дни дума) и те човъркат, карайки те да ги гледаш отново и пак.

  И аз съм фен на Боен клуб, да.
  Според мен обаче Боен клуб е по-добър от Генезис именно защото липсват преднамерени екшън сцени. Идеята е изведена по възможно "най-чист" начин, без излишни отклонения и търсене на допълнителен адреналин. Все пак филмът е направен по един блестящ роман, и това е важно.
  Няма нищо, мое виждане. Аз харесвам режисьори като Нолън поради богатия кръгозор на възприятията, които провокират филмите им. Но точно в Генезис мисля че е прекалил с ефектите, за сметка на диалога, да кажем. Диалгът ми се струва незадоволителен.

За диалога съм много съгласна със СОНЯ, въпреки че на мен екшън-сцените и сцените с ефектите ми допаднаха. Можеше още малко да се изговори за съня, съзнанието, подсъзнанието.

Здравейте ) 

Обещам вече да съм редовна във вашата тема.Толкова добри препоръки намирам тук.  Сега,влизам с питанка:Какво ще ми препоръчате за довечера?За тази вечер са ми заръчали, да изтегля някоя комедийка,ама на която да се смеем много..И до там.Аз май не мога да си харесам нещо,защото все повече и повече се уверявам,че няма хубави комедии.. Днес,гледах ''Фалшивият съпруг'' и много ми хареса.  Та,засега съм се спряла на '''The bounty hunter"' , ''Knight and Day'' i ''Our family wedding '' Пасват ли ми на заръката или ? Та,моля препоръчайте нещо стойностно..От интервала-...200(6)7-до днес.. 

Алетеа, My Life in Ruins / Моята голяма гръцка свалка (2009) е много забавен 

Чета ви. 

Solley.,  


In America (2002)/ В Америка



    Този филм сякаш не е съвсем в стила на Джим Шеридан. Драматичната нотка на моменти преминава в мелодраматична...Това е може би заради сътрудничеството  с двете му дъщери, писали са заедно сценария. Има известна доза сантименталност, наивност дори, но това е обяснимо.
    Искрено разказани спомени и впечатления на режисьора и семейството му от емигрантските им години в Америка. Филмът е посветен на Франки Шеридан, брат на режисьора, починал от рак още като дете.
    Режисьорът не успява да се откъсне от ирландските си корени, може би затова филмът на места е толкова болезнен.  А и като знаем последвалото му творчество, което си е една прекрасна ирландска сага , ясно е защо за него емиграцията се е оказала трудна задача.
    Има и много весели моменти, и забавни сцени, но като цяло е един тъжен разказ за живота на едно младо семейство далеч от дома.
    Двете сестрички Emma & Sarah Bolger  играят много добре, самият Шеридан е казвал, че те са най-голямата му гордост и обича този филм най-вече заради тяхната игра, и заради автобиографичността, разбира се.
   Наричат тази лента "емигрантска сага", и да, тя е точно това-разказ за  битката да оцелееш  далеч от корените си , за смелостта да опиташ да започнеш отначало, да направиш първата крачка към промяна....

    Нали Джим Шеридан е този, който пръв забелязва актьорската дарба на Даниел Дей Люис. Поправете ме, ако съм в заблуда.  
 Превъплъщението му в  My Left Foot: The Story of Christy Brown (1989)/Моят ляв крак : Историята на Кристи Браун  си остава ненадминато. Смятам, че тази роля е все още е връх в кариерата му. Изобщо и трите му филма с Джим Шеридан са едни от най-добрите и много любими за мен, а и за много хора.
    Джим Шеридан държи едно от първите места в киноисторията за най-силен дебют. Пак с горния филм.

Ghosts of Girlfriends Past
http://www.imdb.com/title/tt0821640/
най-после го гледах - много приятна романтична комедия - давам глас