При епидуралната упойка се прави убождане в междупрешленното пространство, без да се преминава през обвивката на гръбначния мозък. След вкарването иглата се изважда и на нейно място се поставя катетър, през който се влива необходимата доза аналгетик. Обезболяването настъпва 15-20 минути след инжектирането на лекарството. Поставянето на катетър дава възможност обезболяването да трае през цялото раждане, като допълнително се вливат нови дози от медикамента. Едно от големите преимущества на епидуралната упойка е, че изчезва само чувството за болка, но контракциите и напъните се усещат. Има възможност заедно с твоя анестезиолог да решите каква да бъде дозата и силата на упойката.
При спиналната упойка се прави еднократна пункция в междупрешленното пространство, като се преминава през обвивката на гръбначния мозък. Не се поставя катетър и въвеждането на аналгетик е еднократно. Започва да действа много по-бързо от епидуралната – след петата минута от инжектирането, но трае само около 1-2 часа. Най-големият недостатък е, че тази анестезия отнема всякаква чувствителност на тъканите под мястото на поставянето. Именно затова родилката не може да напъва и често се стига до допълнителни интервенции с форцепс или вакуум. Заради бързото си действие спиналната упойка се използва най-вече при спешна операция с цезарово сечение.
На мен ми я поставиха еднократно, без катетър и обезболяването настъпи веднага. Не чувствах абсолютно нищо, нито контракции, нито тялото си от кръста надолу. Освен това епидуралната се поставя до към 6 см. разкритие, а при мен със сигурност е било след това. Поставиха я максимум час преди да родя и затова през цялото време бях на магарето. Както писах по-горе лежах около 30 мин. след поставянето на упойката и после още около толкова напъвах до излизането на беба.