Расте коремчето напред, Февруари да съм мама идва ред :) - Февруари 2011

  • 22 447
  • 742
# 195
Абе незнам при всяка от Вас как е - стои ли Ви се в къщи, не Ви ли се занимава с деца, ама едно ще Ви помоля, не повтаряйте постоянно че нямате време, че е супер трудно да се гледат деца и т.н. пред нераждали жени. Такива майки са ми най-смешни: "Ох, как нямам време за себе си, ох, по цял ден пера, готвя и сменям памперси, ох това, ох онова". Що ги раждат тея деца, като само се оплакват после от тях.
Виж целия пост
# 196
Искам и аз да се изкажа по темата . Отпуската си прекарах с наше близко семейство което имат 2 деца едното е на 3 и половина а другото е на 8 месеца. Трябва да си призная , че аз като човек отстрани се чудех на майката как издържа физически защото всяко едно от децата си иска неговата грижа и внимание и тя е разпокъсана на хиляди парчета . Според мен тя се преуморява много повече отколкото аз , аз съм на работното място 8 максимум 10 часа а тя е на пан гара нон стоп.
Ако си майка и на работа да ходиш за 8-10 часа, като се прибереш изморена няма ли да обърнеш внимание на децата и реално пак ще си нам пангара   newsm78   Или щом работиш децата отпадат от сметката?
Друго е без деца, но в случая говорим за майки с деца.
Започнах работа след 2г и 4м у дома с детето + цяла бременност-толкова гузна и тъжна не съм била през живота си,изморена ли,сърцето ми се радваше само като го видех след работа...деня ми минаваше в мисли за него(беше с гледачка,заплатата ми отиваше за нея,работех под натиска на близките ми Confused,които ме коряха затова че стоя!!! у дома)времето минаваше,детето порасна,грижи има,но не толкова...и аз усетих че е дошло времето за още едно човече,негов приятел у дома,ценно е толкова че няма друг аналог...аз го пожелах,скоро постигнах върха в кариерата си,мечтаната позиция...само светло бъдеще ме чакаше,но без дете..избора ми беше категоричен Peace

Мъчно ми е за работата,но е несравнимо с отглеждането на детенце-всяко нещо с времето си Simple Smile,моето е сега.
Виж целия пост
# 197
Явно е така, защото си харесвате работата, ако работното ви място беше пълно с оси, постоянно клюки, интриги и психическо напрежение, ще ми е интересно как ще ви се връща там. Хайде да се потърси друга работа, ама точно пък сега в тази криза за големите градове е трудно, а за малките изобщо даже не смея да си помисля как е.    ooooh!

Аз работя на едно такова място. Моята дъщеричка я пуснах на ясла на 2г и веднага се върнах на работа, защото имаха нужда от мен. Аз се радвах, защото тъкмо детето ще си ходи на ясла, а аз няма да седя без работа. Не бях сигурна, че ще ме вземат на старата работа, защото е криза и знаех, че нямат особенно работа. Но ме взеха, само ЧЕ екипът се беше посменил през тези 2г, докато съм била в майчинство Sad А този екип нещо не ми харесва, няма никаква колегиалност, всеки си гледа там в пъничката и е супер гадно така да се работи !!! И така аз започнах, но не ми харесваше и досега е така вече година и няколко месеца, за това с нетърпение си чакам второто майчинство. Не че неискам да ходя на работа, искам но не тук. А аз съм с мако дете и е криза немога да си помисля за нова работа. Но след 2г съм убедена, че ще се помъча  да си сменя работното място!!!


Виж целия пост
# 198
Честно казано като чета постовете ви стигам до извода,че всеки си е прав за себе си  Naughty

Стоенето в къщи 2 или повече години не е болка за умиране.Работата цял живот ще си я работим  Naughty.
Виж целия пост
# 199
Искам и аз да се изкажа по темата . Отпуската си прекарах с наше близко семейство което имат 2 деца едното е на 3 и половина а другото е на 8 месеца. Трябва да си призная , че аз като човек отстрани се чудех на майката как издържа физически защото всяко едно от децата си иска неговата грижа и внимание и тя е разпокъсана на хиляди парчета . Според мен тя се преуморява много повече отколкото аз , аз съм на работното място 8 максимум 10 часа а тя е на пан гара нон стоп.
Ако си майка и на работа да ходиш за 8-10 часа, като се прибереш изморена няма ли да обърнеш внимание на децата и реално пак ще си нам пангара   newsm78   Или щом работиш децата отпадат от сметката?
Друго е без деца, но в случая говорим за майки с деца.
Да съм казала че като работя нямам деца , но като си нон стоп с тях е доста изнервящо осбенно когато са с малка разлика и двете . Не ме разбирайте погрешно аз страшно много обичам децата и чесно казано не бих искала децаа ми да са с малка разлика .Освен ако не са близнаци , но тогава нямаш избор.
Виж целия пост
# 200
tvetka, не не си казала, че като работиш нямаш деца, но каза, че твоята позната е на пангара 24 часа, а на работа си 8-10 часа. Някак не ми се връзва, разбираш ли? Когато имаш деца работиш, не работиш пак си на пангара 24 часа, просто след работа го сменяш с различен пангар, това исках да кажа.   Wink
Виж целия пост
# 201
tvetka, не не си казала, че като работиш нямаш деца, но каза, че твоята позната е на пангара 24 часа, а на работа си 8-10 часа. Някак не ми се връзва, разбираш ли? Когато имаш деца работиш, не работиш пак си на пангара 24 часа, просто след работа го сменяш с различен пангар, това исках да кажа.   Wink
Май говорим на един и същи език може би аз не се изказах правилно, и не бях разбрана . newsm78
Виж целия пост
# 202
Разбрахме те какво искаш да кажеш....Като ходиш на работа 8-10 часа се разнообразяваш от деца...и после като се върнеш вкъщи си на друга работа  Laughing
Виж целия пост
# 203
Еспиноза,не става въпрос за оплакване,а за някои факти.Факт,е че,когато се появи човечето,докато се нагодите режимите един към друг,не ти остава време за нищо.Поне при мен в началото беше така...И никога не съм се оплаквала,просто е факт,че за известно време се получава така.
Виж целия пост
# 204
Аз не съм казала, че се оплаквате, а че са ми странни майки, които се оплакват от децата си и от липсата на време и Ви помолих да не ставате като тях, защото за мен е супер смешно това. Хем си решила да имаш дете/деца, хем после се оплакваш от тях. А за стоенето в къщи/ходенето на работа няма смисъл просто да спорим, защото всеки обича различни неща, иначе няма да е интересно.
Виж целия пост
# 205
Имам позната, която открито си заяви, че забременява с второ, защото не иска да работи, а детето е добро извинение да си остане вкъщи. Всъщност всеки е различен и знае себе си. За мен ще е странно да съм една година вкъщи, защото... от N на брой години не ми се е случвало. Най-дългото престояване у дома ми е било за две седмици през лятната отпуска - и то май беше само едно лято, защото така и не се организирах да замина някъде. Не съм кой знае каква домакиня, признавам си го, домашният уют не ме влече. Но това по никакъв начин не променя желанието ми за дете и... всъщност не знам то като се появи как ще разсъждавам. Може след една година да установя, че хич не ми се връща на работа  Laughing.

И, ако трябва да съм честна, след ден като този в офиса определено ми се иска да съм другаде  Joy.
Виж целия пост
# 206
Искам да кажа,че не е задължително всяка,която споделя,че не й остава време за нищо, да се оплаква.... Wink
И тук,поне аз не споря....просто си споделяме различните гледни точки,в което не виждам нищо лошо...
Виж целия пост
# 207
Добър ден и от мен. Та да се включа и аз в темата на работа или с детето. Не всеки има избор, при някой и финансовата гледна точка не позволява майката да е дълго при детето, всеки иска да подсигури най-доброто за своето дете, а както знае това без пари не става, и както знаем платеното майчинство е до втората година. Лично аз първото ми дете го гледах до 1,8 месеца, а след това до 3 години майка ми, но и тя почна работа, а пък много антибиотици  сменихме и не можем да ходим на детска градина до октомври ( по лекарско предписани ) , та сега свекърва ми я гледа, а има хора на които няма кой да помага и тогава или рискува здравето на детето или своята прехрана.
Виж целия пост
# 208
Интересна тема сте заформили, и аз да кажа за статистиката тогава.
С Валентина се върнах на работа, когато беше на 1г.2м възраст и си мислех, че съм готова да се върна в работните редици, но не беше точно така. Липсваше ми всеки един момент, в който изпусках новите постижения на мъничето, но се бях "хванала на хорото" вече. Имах късмет обаче, че не детегледачка гледа дъщеря ни, а бабите се редуваха. Свеки е пенсионер, а майка ми работи, но се разбираха коя кога и т.н. На 1г.10 м. Валентина беше на ясла и ни метна ежедневието до днес Simple Smile
Сега съм твърдо решена да остана в къщи 2 години. Надявам се да устискаме финансово, но пък имаме и начална ученичка, с която ще трябва да поработим сериозно за създаване на първите навици за учене и изпълняване на задълженията. Та за това си мисля, че , дори и да се върна на работа, заради финансовата страна на нещата, пак няма да спестя или спечеля нещо, тъй като ще се наложи да плащам 300 лв за занималня например на ученичката и още не знам колко за детегледачка, тъй като този път няма как да разчитам на баби...
Виж целия пост
# 209
nikito_pk , права си,но тук като цяло ставаше въпрос повече за личното виждане на нещата....И аз,ако бях притисната искам,неискам трябваше да се върна...Все пак детето трябва и да яде нали?!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия