Порасналите деца и финансите

Нее,сега пък изкара тези,дето делят разходите си в къщи,едва ли не проблемни семейства!
Май наистина не разбираш за какво иде реч...защото постоянно изместваш темата.
И аз се отказвам...

Виж Andariel , ако почнем да задълбаваме за отношенията в семейството и личностни качества ще стигнем много на далече. Факт е разбира се , че дори в едно семейство израстват различни деца - кой по-спестовен, кой с по-широки пръсти. Това не знам в каква степен можем да го променим , а не мисля и че е необходимо. Аз съм се водила единствено от вътрешното си убеждение, че колкото по-рано децата ми станат емоционално независими, толкова е по-добре за тях. Но не бъркайте привързаността с независимостта ако обичате. По късно идва и финансовата независимост. дали съм била права или не - не знам, така съм го усещала. Сестра ми почина на 30 години. Остави две малки деца. Може би тогава си дадох сметка, че има неща, които не можем да прогнозираме, че не знаем докога сме тук. Че колкото по-самостоятелни, силни , независими и изградени като личности са децата ни, толкова по-лесно ще им бъде да преминат през подобна загуба.Това не означава , че трябва да се дистанцираш, но да го научиш да се бори, да работи , да се грижи за себе си и околните. Друго важно на което ми се струва, че е добре да ги научим е да бъдат щастливи. Щастието няма материално изражение , не зависи от доходи и заплати. Това е способността да цениш което имаш, да се радваш на всяко постижение и .....Аз по някакъв начин съм имала тази способност в себе си и като по-млада смятах, че едва ли не всеки я има. Да, ама не. Познавам хора с по-добри финансови възможности от нас , но нещастни и други с по-малки , но щастливи. Тъй че едно пораснало дете не се чувства у дома в зависимост от това дали го изхранват или не , а от създадените емоционални връзки с родителя. Каквото и да му дадат или нахранят, няма ли какво да си кажат - все тая, това пак не е неговият дом, а неговият подслон. Казваш , че би подарила на децата си половината свят , това ще ги направи ли по-щастливи? Имам познат, който на скоро ми разказа , че за него най-важното му се е струвала свободата. Затова решил да даде цялата свода на сина си. Нямало нещо което да не му е позволено. Това което открил сега след години,  че синът му не може да се зарадва на дадената свобода защото никога не е водил своите битки за нея, а му е дадена на готово. Никога не се е зарадвал на някаква победа , защото не се е борил. За мен това е тъжно.

Аз все се заричам, че като завърши го натирвам и да се оправя , че внуци ще гледам само за удоволствие и за да си създавам връзка с тях, а не за да замествам родители, че апартаменти и коли няма да купувам... но да видим какво ще стане.
Относно примерите - имам няколко пред очите си. Родители с възможности, които осигуряват всичко на децата си, коли, апартаменти, добре платена работа или малък бизнес. Децата харчат заплатите/доходите си за развлечения, последни модели телефони, РС и т.н. Защото знаят, че като свършат парите, мама и тати ще дадат, ще обзаведат апартамента, ще купят всичко за внучето.
Имам и обратните примери - деца, възпитани да ценят парите, които се превърнаха в успешни хора със собствени високи доходи.
Ако аз имам високи доходи на старини бих им помагала. Но не като им плащам сметките,  а като им подарявам преживявания - почивки, екскурзии и т.н
Напълно съм съгласна с iren5 . Децата трябва да се научат да се борят и сами да постигат целите си.

А така, уж аз измествам темата, пък то се намеси вече и щастието! Като стана въпрос за това, че не знаем колко време ще ни има на този свят, може би точно затова бих предпочела да не се стискам само и само да ги уча на самостоятелност, а да давам, докато имам! Защото аз умра ли, така или иначе няма да има кой да им даде и те щат не щат ще трябва да намерят начин да оцелеят. Няма такова нещо като по-лесно преминаване през загубата да останеш без родител! Накрая на въпросното дете му остават само хубавите спомени и усещането за грижа от родителя.  Няма човек, който да е добре в главата, и да не се е справил по някакъв начин! Няма пълни будали, също няма здрави, прави хора, които да са безпомощни.

Не разбирам какво означава емоционална независимост. Но каквото и да е, явно е различно от финансовата независимост и зареждането на хладилника. И моля, не искам да слушам клишета от типа "богатите също плачат"!

O, моля те, аз рядко бъркам тези понятия.
Но понеже спрегна богатите хора, аз все пак реших да те информирам, че между богат човек и високо потребление има разлика, огромна, при това.
И не знам как направи заключението, че с пот на ръцете става, моите заключения показват, че трябва и акъл.
Не познавам нито един, който само с бъхтане да се е замогнал.
Но пък аз не виждам нищо лошо дъщеря ми да се побъхти малко баш с мазоли по ръцете, за да си прави добре сметката как се живее без пари. Ей така, за придобиване на широта на мирогледа.
Искам дъщеря ми да може да лети със собствени крила, а не с моите.

Ирен5- прекрасен пост, прекрасен. И аз искам това за детето си.

От гледната точка на своя опит, с удоволствие бих спестила това стъпало с мазолите по ръцете (не пот на ръцета  ) на децата си! Зависи какво V0 получава човек в живота си, някои започват от най-ниското стъпало, други от някое от следващите! По повод сравнението с крилата, едно зависи какви са ти крилата (които наследяваш от родителите си ( - крила на орел или на врабче. Оставането без пари не учи човека на нищо добро, та да го смятам за възпитателно средство. Мерси за такава широта на мирогледа, не си заслужава!
Това за мазолите и потта беше метафора за тежкия труд като цяло, включително и умствен. Между другото, как се замогва човек? 

Ооо,заслужава си и още как!
Не точно оставането без пари,а да може да преценява за какво и как да ги похарчи.
Когато знае,че всеки месец има сметки за плащане,не се хвърля да си купува GSM за 500 или 1000 лв.Например.
Или дънки,маратонки за по 300 лв...
Това го пиша от собствен горчив опит...Моята майка /лека й пръст/, разсъждаваше точно като теб.
Понеже тя е била лишавана,направи всичко възможно аз и сестра ми да сме задоволени.
Е,направи ни лоша услуга.
Трябваха ми години, докато се науча ,как се харчат пари разумно и как се разпределят.И все още не знам дали съм се научила...ако питаш мъжа ми ,сигурно ще каже ,че не знам...   
Просто всичко ,което съм поискала ,ми е било давано и купувано...е, в рамките на разумните желания.
И когато се омъжих ,вече един почти завършен възрастен човек,ми беше адски трудно да се науча да боравя правилно с пари.
И други примери имам пред себе си,но личният опит хич не е за пренебрегване...

Както виждаш, не си умряла от глад! Следователно си се научила. А би ли предпочела майка ти да беше постъпвала по друг начин и вечно да си ходиш без пари и да се молиш за всеки лев? Сега е лесно да го кажеш, след като не си усещала безпаричие, ама я да те видя какво щеше да мислиш, ако беше обратното! Аз не съм била лишавана в детството си, но не съм и била презадоволявана, държа да бъда разбрана правилно. Моето желание да си троша главата сама и да не искам помощ ме е довело до моменти на безпаричие. И не е като да не съм знаела да си правя сметката, просто е малко вероятно сам млад човек в чужд град в зората на демокрацията да се справи сам самичък. Като става въпрос за моите деца, нямам оплаквания от тях към момента по отношение на боравенето с пари и финансовине навици.

Да,не съм умряла от глад.Но ми беше трудно,и още ми е трудно...
А идеята ми не е децата да ходят без пари и да се молят за всеки лев...
Пак преувеличаваш...
Да,бих предпочела да ме беше научила поне малко да си разпределям парите...
Не да стоя без пари,а така да си направя сметката,че да ми стигат до следващата заплата,а не да ги харча за една седмица и после пак да чакам от нея...
Тя нямаше нищо против и го правеше от любов...
Но моето мнение, на базата на моя опит ,е че това не е правилно.

Точно  за да се научиш как се харчат пари разумно, трябва да ги имаш. Малко ни е увредил социализмът на тема  - да се научи с пот на челото.  И митът за милионерските деца.  Ако съм милионер, ще предпочета детето ми да се научи да управлява милионите, а не да завива гайки.

Ха, точно това имах предвид, че соцът нещо ни е увредил, и то не малко, а много! Защото идеята му не беше да няма бедни, а да няма богати  (ужким). Е, как се научаваш да се оправяш с пари, като имаш на геврека дупката?

О, нищо не пречи докато се учи да управлява милионите да погледне и обратната страна на медала.
Аз много харесвам информираните хора с широта на мирогледа.
А хищник се става с лов, а не с лежане в клетката. Е, разбира се, необходим е и някакъв инстинкт, разбира се.
Защото ако си по рождение овца, няма как да се превърнеш в тигър, дори  и да завършиш Харвард.
Огладняваш- търси начин да се нахраниш.
Да се почешеш там, където те сърби, както казваше една съфорумка.

Само да добавя, че да възпитаваш детето си да борави с пари, изобщо не означава да се моли за всеки лев.
Намирам за много полезно създаването на навици за организация за финансите.
Примерно има 20 лева за седмицата и ако прецени да ги изхарчи за един ден- добре.
Но и да се моли, няма да и дам.
И следващата седмица вече ще си помисли.

е, стига де, децата не живеят във вакуум или пълна изолация до навършване на пълнолетие, че да не могат да се оправят в живота! Най-малкото виждат колко пише на бележката за тока и колко струва хлябът в магазина! Вие тук го изкарахте, все едно са живяли в горатаили някой насила им пъха в ръцете!
 Забелязала съм, че тези хора, които са свикнали да получават, все си намират кой даа им даде!

Дам... какво да кажа по темата?
Синът ми е на 20, работи. Получава 600 лв. Дава у дома 100, които му връщам на порции като свърши парите преди следващата заплата, че и отгоре даже. А и му купувам парцалки и обущенца от време на време, щото е на мама детето.
Баща им ги научи така, да разполагат с доста пари ежедневно и да имат какво ли не.
Тук сбъркахме, признавам си! Но ще сложа нещата в ред, обещавам си. А аз мога да си слагам децата в ред, когато преценя, че вече прекаляват и ще го направя!