катюнгелче, честно казано темата е меко казано УНИКАЛНА 
няма такъв смях....пък който няма чуство за хумор е загубил много голяма част от истикския живот което с и е само в техен минус разбира се
едно от най-ценните неща в живота и израстването в него е да можеш да се посмееш сам на себе си вместо истерично да се разревеш примерно....ЗАТОВА....едно голямо поклон към всички пишещи в темата...аз няма да пиша засега поради простата причина че едва ли знам от къде да почна хахахахахах то при мен си е ежедневие
Виж целия пост
няма такъв смях....пък който няма чуство за хумор е загубил много голяма част от истикския живот което с и е само в техен минус разбира се
едно от най-ценните неща в живота и израстването в него е да можеш да се посмееш сам на себе си вместо истерично да се разревеш примерно....ЗАТОВА....едно голямо поклон към всички пишещи в темата...аз няма да пиша засега поради простата причина че едва ли знам от къде да почна хахахахахах то при мен си е ежедневие
От другата страна на телефона - гробно мълчание. Аз отново повтарям същото и тогава вече диспечерката ме разпознала, тъй като аз всяка вечер й звъня и ме попита - С КОЛКО ЗАХАРЧЕТА. 
След това доста пъти вечер като й се обаждах, ме майтапеше - хахахаха. 
Има много забавни казуси 
). От сутринта се мъча да се сетя - КОЕ БЕШЕ ВИСОКОТО И СКРИТО МЯСТО. Обърнах къщата - НЯМА ГИ 
. Даже се пресрамих и слизах до контейнера да не би да са в боклука (
) - няма ги...
Ей сега,ще я събудя от хилеж.
Добре, че ме попита детето, чудя се дали щях да се усетя преди да съм навъртяла всичките 600км 
...и направих обратен завой към най-близкия хипермаркет. В който после се чудих какво да диря, защото бях напазарувала предния ден. 
