Живеем в триетажна къща-кооперация. Всеки си има собствен апартамент на етаж, общите помещения с бойлер, пералня и сушилня са в мазето. Следбед към шест и половина решавам да изпера пижамката на детето за детската градина на ръка, защото ме мързи да пускам цяла пералня чаааак долу, в мазето. Пера на ръка един път в годината и явно не ми е присърце. Накисвям пижамата в мивката, търкам, плакна като пускам водата да тече върху нея. Телефонът ми звънна и съм зарязала явно водата пусната. После съм забравила въобще за пижами, пранета и бани. Към девет влитам в банята с голото дете да го къпя - естествено нямаме топла вода, източила съм и съм претакала няколко пъти 200 литровия бойлер.
В цялата къща драма - бойлерът се е счупил явно, никой не се е къпал, а няма топла вода. Аз мълча, че ще ме линчуват. Мъжете гледат, цъкат, включват, изключват, правят сметки за сутринта как ще се топлят тенджери с вода за къпане -
Прибирам се вечерта, влизам в спалнята и само дето не припаднах
Като дойде сметката за тока, баща ми мърмори, че пак са я надписвали... А аз гузно преглъщах отстрани
И двете се посмяхме
, чак тогава установих, че съм подала картата на детето вместо моята."
.
.