Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

Сестра ми като малка (не бебе, 6-7 годишна) пиеше много сок от онези разтворимите концентрати, все тая е към дадения момент колко са вредни те, понякога се събуждаше за една чаша сок и пак заспиваше, та една вечер майка ми в просъница и разтворила вместо сок - олио. Бутилките стояха в един шкаф една до друга. Сетих се по повод последните постове.

Една глътка вино как точно може да убие бебето? Нали е изревало и майка му е видяла какво става, не е изпило цял биберон.

Аз пък като млада и притеснена майка, която имаш комплекси, че няма кърма, и порядъчно недоспала  имах период, в който не само проверявах бебето дали диша, ами ако ми се стореше, че не диша му запушвах носа да се събуди ако е живо. То хубаво за един път, ама аз го правех по няколко пъти на нощ и после мрънках, че не ще да спи. Ми като го будя...Колко простотии извърших първите месеци, някои от които опасни. Колко пъти щях да подпаля къщата. Хич не нося на безсъние. От малка съм така.

Да бъдеш майка е денонощна професия и само този, който не е минал по този път не знае какво е да не можеш да гледаш от умора, а детето си иска своето...Моите вече са големи, но съм имала какви ли не случки, които, ако ми бяха разказвани нямаше да повярвам. Над моя апартамент има сега бебета и все още понякога се стряскам посред нощ като ги чуя да реват. А пък още като неопитна майка направих зеленчуков сок, ама хич не съм се сетила, че червената чушка може и да е люта, та си порева детето...А пък това да се събуждаш посред нощ, че детето е болно и стоиш и не можеш да включиш какво беше сега - това си е редовен номер!

Позната история 

Докато бяха бебета моите редовно при n-тото нощно събуждане с плач, просто стисках очи и се убеждавах, че сънувам. В просъница... След няколко минути съпружеското тяло ме сбутваше - Не, не сънуваш, наистина си реве...

Много весела тема!

Докато четях се сетих и за моите изтрещявания.
Сега отново съм майчинство, гледам дъщеря си и забавните моменти не липсват. Един обяд нагласила съм масата, първокласника се върнал от училище , чинно строен да обядва, дребната и тя чинно строена на детското столче за хранене. Аз винаги бързам, просто това е класика. Всичко се прави бързо и машинално, защото после следват други задачи. Взимам лигавника на дребната и съвсем сериозно отивам и започвам да го слагам на врата на сина ми. Той ме гледа опулен, аз вече изнервено си мисля " защо пък този лигавник не става сега..", докато сина ми не възропта на глас "Мамо, какво правиш...". Опулих се и аз и прихнах да се смея.
Другото... скоро стана, сипах сок на сина ми и пльоснах чашата пред Йоана на столчето... добре че този път веднага се усетих и спасих сока от сръчните ръчички на малката бесовица/ тя сок не пие, но работа с парцала непременно щеше да ми създаде/.
Имах и едно опасно изтрещяване , къде по моя ,къде не по моя вина. Сина ми да е бил на 4 години и аз му давах витамин С ампули да пие. Купувах си повече от аптеката да имам като ми потрябват. При една такава покупка, аптекарката да вземе да ми  даде течен аналгин вместо витамин С .
Прибирах си ги без да ги погледна, идва времето да давам поредната доза витамин С. Отварям една, изсипвам в лъжица, но нещо мръднах и се полях, реших да опитам разлятото... и какво беше учудването ми от вкуса на т.нар. витамин С. Гледам тогава ампулата, то си пише течен аналгин. Добре че стана така , че детето щеше да си пийне аналгина ей така без нищо.
Редактирам се: Сетих се още нещо: Сина ми да е бил на година и половина . Не можеше да говори /проговори чак на 2 години/ много, повече мучеше, но всичко разбираше като повечето деца на тази възраст. Обличам го зимата да излизаме /пак бързам, да няма изпотени после и т.н./ и вече сме в асансьора, аз доволна, че бързо сме се спретнали. По едно време и гледам детето мучи нещо, дърпа ме и ми сочи към краката си. Пътуваме си така към първият етаж в асансьора, но детето е много настойчиво в соченето , гледам кво пък толкова се е разбунтувал сега, а то какво било. Облечен със грейка и всичко необходимо, но по пантофи. Детето забелязало и показва, но шантавата му вечно бързаща майка и хабер си няма.

Ставам сутринта и си пускам кафето. Редовно чашата прелива, нали върша и нещо друго. Този път, обаче гледам нещо странно, остави че прелива , но нещо особено. Боже, бях обърнала чашата с дъното нагоре, тя е цилиндрична...

Написах си тел вместо ЕГНто в един документ.
Изпрах си GSM-а

Хайде и аз да се разпиша. ПРеди десетина години, още младо семейство с бебе на осем месеца, отиваме на море. Разхождаме се по главната улица на морското градче и зяпаме по сергийките с бебето в количка. Спираме се пред една отрупана с разни морски нещица сергия , гледаме какво гледаме , хващаме се под ръчичка с мъжа ми и си продължаваме невъзмутимо напред...След има -няма десет секунди след нас бясно се крещи: "Хей, върнете се!!! Забравихте си бебето" ...ей така, просто я изоставихме с количката. Взимаме бебето , целите почервенели от срам , изпаряваме се бързо и  докато си мърморим под носа как може да сме такива безотговорни родители и пр. , се спираме пред следващата зарибяваща сергийка със сувенири. Разглеждаме , не намираме нищо интересно и оригинално и тръгваме пак напред. Отново за ръчичка и без бебето ...След пет крачки се спираме внезапно , споглеждаме се гузно и се обръщаме назад - бебето си стои в количката и заедно с хилещата се продавачка ни гледа как си отиваме без нея...Сърцето направо ми спря - за няма и три минути , два пъти си забравихме бебето...

Вчера разглеждам каталог за козметични продукти и говоря на малкия "Дай сега да видим какво да купим на... ония, как беше, ... баща ти де" 

Знам какво е с бебета. Аз имам двечки и миналата година момченцето ми беше на 3 месеца,а "каката" на 1г и половина. Абе две бебчета. Та лятото съвсем бях изтрещяла,защото малкия ревеше по цяла нощ. И един ден,той реве, а каката иска банан. И аз в бързината,на нея слагам биберона а на бебчето в устата парче банан. Добре,че той буташе с езичето банана, иначе не знам какво можеше да стане. А много често сега вместо на каката давам шишето с млякото на таткото. Ами аз все бързам. И той ме гледа и се смее.

Не знам защо , но от поста ти се сетих , как преди време тук във форума, една майка се беше оплакала, как личната й се обадила да я пита как й е ЕГН-то. Тя съвсем зациклила и отвърнала:"В момента не съм подготвена за този въпрос"

Аз обух на дъщеря ми чорапите.Нищо лошо,само дето тя беше на 8 месеца-дебели,пухкави, дълги чорапи.А на мъжът ми веднъж исках да извикам,аз съм до вратата,той на алеята и ще тръгва.Исках да поръчам нещо,но забравих как се казва мъжът ми,щракам с пръсти,щракам и му казвам:ти,ти,как ти беше името...И бързо се прибрах,но този човек,както бързаше,изгаси колата и влетя в къщи,върви след мен и бесен съска:аз кой бях?кой бях аз?Е,ти как така ме забрави?Аз съм този,дето....и тука изреди всичките си достойнства...Много дълго беше обиден,но аз какво съм виновна?Понякога се случва да изключи човек.Само ме е яд,че щраках с пръсти,защото после всичко това беше изигравано безброй пъти пред нашите приятели.

Chanel, напиках се от смях

Нищо не разбрах. Осем месечните не носят ли чорапи ?

Обула ги е на себе си.