Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

Предлагам да преосмислиш точки 1, 2, 4- същите въпроси си задавам по време на 48- часово дежурство. Да не се обиждаме на домакиня, моля!

Много яка тема  Много се забавлявах
Това ,за което се сещам в момента  е как отивам до едно квартално магазинче да купувам пампреси.Идва моя ред и аз заявявям,че искам памперси  втора употреба.Момичето ме гледа  Аз -ама на вратата пише ,че имате.И тя избухна в смях.
А аз исках памперси второ качество(бяха по-евтини,и почти нямаха дефекти)

Имаше,но аз в нея така и не се разписах-нямаше с какво.Тази е в малко по-друга посока,на завеяните майки като мен.

Големи сте ми шматки всички 

И до днес питам "Колко е часът?", когато трябва да питам нещо.

 

Аз (въпреки, че нямам деца) на няколко пъти вече се усещам как вместо 1:30 (за час) за малко да изцепя лев и 30 

Аз съм се разписвала в другага тема,та тук да се отбележа с нещо сравнително пресно:уговаряме се от сума време с приятелка да ходим на кино "по женски"/след няколко неуспешни опита,най-накрая се оказва,че имаме шанса и да го осъществим-няма болни деца,семейни проблеми и т.н./......разбираме се в Скайп-а за кога да мине да ме вземе с колата......Аз приготвям вечерята,давам инструкции на таткото какво и как да прави докато ме няма,накипрям се и в уреченият час излизам пред входа.....Чакам  5 минути... 10.......приятелката се бави.....звъня по телефона да проверя дали не и се е случило нещо....и тя отсреща изпада в недоумение:защо я чакам,като уговорката ни е за следващият ден.....Прибрах се и първата работа беше да проверя хронологията на разговора в Скайп-а-..........е,наистина се оказа,права.После вкъщи ме бъзикаха,че много често ходя на кино с приятелки....А,на следващият ден/за да е сигурно,че все пак ще гледаме филма дето сме решили/ правя резервация он лайн.Отиваме в киното и се оказа,че съм направила такава за точния ден,час и филм........но в Софийския МОЛ.....

Забравя съм 3 поредни дни кафеварка ето такава на електрически котлон.
 На 3-ия ден като отидох до квартално магазинче за  нова кафеверка ми казаха:" Ами свършиха, другата седмица ще получим"

 Много често забравях ключа на врата. Добре, че сменихме къщата и в тази не ми се е случвало.

Веднъж от бързане, забравих детето на първия етаж и му викам:" Бързай маме да се преобличаш, че закъсняхме" А детето реве на долния етаж.

На втория ден след раждането идва жена да запише името на бебето и пита как ще се казва и аз  след няколко секундно мислене чак и отговорих, обаждат се приятели да честитят и пак питат за името и аз пак  ами как беше.
Редовно забравях да сложа вода в стерилизатора.
Веднъж посред нощ бебето праплакваше а аз още спейки усещам че някой маха до мен с ръце и мисля че е бебето, а то било мъжо който в последствие каза че се опитвал да даде биберона на детето ама се целеше в моята уста 

1. Първата година след раждането сменяхме тенджерите на 3-4 месеца, защото постоянно включвах нещо и така си ги забравях на печката.

2. И аз люлеех количките за пазаруване в супера, или като говорех с хора и не съм с бебе на ръце, се е случвало да се полюшвам.

3. С някакво боклуче (парче салфетка ли беше,не помня) и детски чорапки за пране се приближавам до тоалетната, за да хвърля боклучето и после чорапките в коша за пране, и чорапките заминаха в тоалетната, вместо боклучето.

Същата картинка, но у дома беше добила застрашителни размери, щото заспах, пък половинката беше цяла нощ на сватба и спеше като пън. А моя милост беше  каталясала от коликови ревове и в един миг, бебето взе, че най-сетне заспа , след цяла нощ  и сутрин дундуркане.   , и има-няма 30 секунди след него, отнесох и аз... Събуди ме мъжо с милите думички "Абе кво правиш, ще ни издушиш тука?"  и гъст, тъмен дим, който се стелеше из нас. На другия ден купих стерилизатор, нищо че кърмя. 
За клатенето на пазарски колички, аз се мъчех да люшкам една декоративна метална тръба, която услужливо се озова до дясната ми ръка. Доста време мина, докато се усетя, защо ми се пулят така. 

Божее, много се смях.
Аз бях студентка със сина ми. Когато беше на 6-7 месеца ми изяде учебника по икономически теории (то затуй сега като му направя сандвичи за учлище, единия го продава). Просто се опитвах да го приспя, люшках кошчето и припявах и...съм запала. Мъжа ми ни намери така: аз спя седнала на стола, учебника ми паднал в коша, бебето късало, яло...Коментара на таткото: "Абе, Павче, мам утре от къде ще преписва на изпита, бе тате"  

Горе-долу по същото време: пускам пералнята, изпирам едно бяло пране, простирам го, зареждам цветното и когато слагам праха се сещам, че на предното не съм сложила прах.   Обаче съм го прала на 90 градуса, имах една бяла ризка на кремави цветя, стара, него ден правих сладко от кайсии, добре се беше изпрала  

Същия ден отивам до кварталния магазин, купувам си сирене и пипер, приказвам си с продавача, един сладкодумен дядо, вземам си покупките и тръгвам. След 100-ина метра се усещам, че нещо ми липсва, но не знам какво   Сетих се де. Бегом обратно; бях оставила бебето с количката встрани до касите с бира; чедото си набарало една празна бутилка и блажено си ближе  

Синчето на около година и половина. Гледат се с тати, аз съм на лекции. РПибирам се и що да видя: първо вратата едвам се отваря от играчки, просто от 5 стаи в къщата във всиките имаше по нещо разхвърляно. След като успях да избутам вратата и да вляза в днесвната се натъкнах на миловидна картинка: таткото спи на дивана, доволмно завит, а бебето спи, но на земята, в краката му, свито като кученце   Пък беше есенно време, хладничко такова

С щерката: тя е на около 4 месеца, свалям кошчето от колата, оставям го на земята до колата - на паркинга на МОЛ-а сме, правя нещо и тръгвам...и след няколко крачки чувам писъм на жена   Горката, препънала се в коша с детето, изкарала си акъла, а мойта бебка се хили с беззъба уста. Цирк. Нея общо взето татко и я гледа и там не можах да се разпиша.

Пак беше съвзем малка, когато без да мисля и натопих бибата в една сладоледена торта (чак после се осъзнах какво правя) и си докарахме обрив. Пишейки се сещам, че съвсем като новородена, вместо с бебешкия прах и бях изпрала дрехите с нашия  

Иначе редовно, когато и двамата са болни по едно и също време, в един момент пъхам нещо в нечия уста и осле питам какво дадох и на кого...естествено никой не може да ми отговори.

На три я загубихме в Карлово. Мотаем се из сокаците в музея на Левки и аз си мисля, че е с татко си и компанията, те си мислели, че е с мен (аз бях по-напред); аз разглеждам блажено, но подсъзнателно ме гложди нещо...прекалено спокойно ми е сякаш  По едно време се чува адски писък "Мааамооооо", хукваме с мъжа ми, заклещва ме се на вратата и започваме да си крещим кой виновен  Цирк. Отклещихме се и бегом навън. И сега си я спомням милата: видях я доста далеч беше, бяга насам-натам като подплашена, по едно време клекна по средата на двора, явно осъзнала, че е съвсем сама и се разплака горко.

Батко и пък щяхме да го удавим. И той беше някъде към три годишен. Шестима възрастни с две сравнително кротки деца, на брега на морето...по едно време мярнах, че единия от компанията скача и хуква към морето. " Тоз пък кво му стана"...поглеждам и замръзвам - сина ми паднал назад т.е. главата му потопена, рита и бере душа, зорна ще се удави на брега 

И сега след толкова години се обръщам рязко, ако някой кашля, направо се стряскам. Ако пък ми реват се изнасям, че още ми е прясно  Често се полювам или бутам нещо, което не е количка. А до преди няколко години тръгнех ли сама, се страсках и си мислех, че съм забравила детето...а аз просто наистина съм сама...

Ще ме уморите, бре! 
Хайде и аз сред изтрещелите. То отдавна беше, та не всичко помня... (Е, не че сега съм по-малко куку, де!)
1. Памперси и аз съм прала, слава Богу само напишкани. На третия път се усетих къде съм го мушнала, когато аха-аха да метна бебешките дрешки в кофата. Ама как се чистят после тези „топчета” от дрехитеее...
2. Веднъж изпратих малкия на разходка с баба си обут в ... моите маратонки. Нахлузил ги човекът върху неговите, ама кой да забележи таз’ дребна подробност, та тя и баба му се беше усетила чак на втората пресечка...
3. Излизала съм навън като петниста хиена в муцуната, след като бебо ми е кихнал коларголови капки за довиждане. Ама иначе изтупана, гримирана и щастлива от разписания билет за „ градски отпуск”..
4. Купувам обувки на детето и доволна си тръгвам, гушнала кутията. Чантата ми, естествено, остава в магазина...
5. Хванали сме малкото (на около 2 години тогава) с таткото, аз за краката, той – под мишниците, ние люлеем, той квичи от радост, с бодра песен „миеме лъжички, миеме панички...” го мятаме на спалнята, уж по средата, ама то да вземе да рикошира и... от играчка стана плачка! Абе, не случило на родители!
6. Супружието дълго време се хвалеше на приятели, че има най-учтивата жена на света, след като ... изтегляйки пари, „отговорих” на банкомата: „И аз благодаря! Довиждане!”

Ако се сетя за още, пак ще се отчета.

Изтрещяване на милото 

Посред нощ, понякога малкия спеше на нашето легло и ако се залюшкаш достатъчно силно, то цялото легло се мърда и той се успокояваше и млъкваше. Та милУто вече толкова беше свикнал, че когато спеше и само да чуе детско хленчене и започваше да се мърда напред назад, само и само да залюлее леглото. Независимо, че малкия си беше в кошарата. 

мда и аз трябва скоро да купувам нови тенджери