Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

  • 82 723
  • 743
# 90
 Joy

Още се сетих - правя си среща с приятелка (с децата) в един зоопарк, само че тя отишла в един, аз в друг (на 30 мили един от друг)... за тая работа е 50/50 вината.

Друга приятелка ми иска чаша вода - аз й наливам два пръста и я подавам внимателно (как не й подложих ръчичка под муцунката, да не се олее).

Но пенелопа е права - и при мен всички тези неща започнаха да се проявяват като тръгнах на работа, по време на кратките ми майчинства, дори и да не знаех кой ден е и колко е часа, ми беше спокойно и добре.
Виж целия пост
# 91
Изтрещяването явно не е само признак на майчинството.
Няколко мои изцепки.

Съвсем прясно от днес - последните дни нещо гърлото ми прегракна и си загубих гласа, а от днес вече и носа ми се разтече, класика. Днес седим на работа с колежката, аз със слушалки, но не слушах нищо в момента. Кихам. При което тя казва: Естер... със замислена интонация, казваща разболяваш се явно, а аз вече подготвена за реплика "Наздраве", казвам ясно и отчетливо "Мерси".

От тазгодишното море преди няколко седмици. Имам си ключ за стаята, който си е навсякъде с мен. Но тъй като хотелът беше сравнително голям, освен през централния вход имаше странични стълби за по-пряк достъп. Но бяха отделени от коридора на хотела с врата, обикновена врата, прозрачна, която не се заключва. А аз всеки път като се прибирах отвън, като стигна до нея, мушкам ключа и се почва едно усилено въртене напред-назад и мъчене да отключа....Да споменавам ли, че хотелът беше пълен и в 99% от случаите имаше хора край мен, а аз тоз номер всеки път. Не знам как става, хем после си се чудя на акъла, хем до следващия път все едно нещо ми е изпило мозъка и грам не си спомням какво не трябва да правя.

Преди време, когато се ползваха често и основно домашните стационарни телефони, беше някаква такава съботна вечер, в която бях сама и съответно съм била по-малка, има няма 15 годишна и леля ми явно инструктирана да ме проверява ми звъни час по час. На поредното звънене, аз вече с ясната представа, че ще почне с ало и ще продължи с какво правиш, вдигайки телефона директно уверено казвам: - Нищо! Но в случая за всеобща почуда не беше тя  Mr. Green

В автобусите доста често сутрин понеже спя още ми се случва да тикам парите за билет в ръцете на съвсем нищонеподозиращи хора, които примерно са преминали покрай мен, обикновено самите те стискат пари за билетче, което ми е достатъчно явно да реша, че това е кондуктора и бутам. Спомням си веднъж бях много упорита и дори почнах да се ядосвам защо тоз отказва да ми вземе парите!

Пак така в автобуса, обикновено след като си купя билета от правилния човек, демек кондуктора, проявявам някаква форма на възпитание и казвам Мерси. Веднъж обаче бях с приятелка и тъкмо отиваме на спирката и моят автобус идва, аз се затичвам и тичайки се разделяме, тя ми провиква Чао, аз махам, запъхтяна се качвам в автобуса, от раз случвам на кондуктора, взимам билетчето и тоз път усмихнато му казвам Чао, вместо мерси.
Виж целия пост
# 92
а я си представи какво ще е като се одомакиниш  Mr. Green
Виж целия пост
# 93
Някои неща трябва да се сложат и в темата за Муните  Mr. Green  Hug (да не се засегне някой сега...)
Виж целия пост
# 94
Мойте изтрещяване започна когато тръгнах на работа. Синът ми нямаше 6 месеца. Така сутрин се срещаме с майка ми на автобуса и аз продължавам със същия автобус до гарата. Една сутрин се качвам в автобуса слизам на гарата и изведнъж се усещам, че въобще не съм погледнала дали майка ми е слезла от автобуса? Ами сега? Звъня в къщи. Слава богу беше слезла. Втори път, не съм чула часовника. Скачам, обличам се и бясна тичам към стоянката на такситата. Остави, че закъснявам, но трябва да дам и 7лв. за такси. На спирката няма такси и хора малко. Изведнъж се усещам, че днес е събота. Пак добре, че не отидох на работа и да прекося и портала. Това колко пъти съм си забравяла ключа на вратата, пък съм вземала и двата ключа от апартамента и ги оставя заключени.
Веднъж отивам на работа и усещам, че нещо ми е некомфортно на краката и едната ми обувка е по-ниска от другата и си мисля, пак ми падна капачката на обувката. Поглеждам си краката и установявам, че съм с два различни чифта обувки. Добре, че поне бяха еднакъв цвят.
Скорошното ми изтрещяване беше, че забравих да отида една събота на работа/отработваше се май 5 май/. Това да не мога да си спомня на нещо името или за какво съм тръгнала, то стана навик вече.
Виж целия пост
# 95
Скоро не ми се е случвало, но се сещам как веднъж тръгвам да слагам лигавник мъжа ми вместо на бебето и въобще не се усещам.
Дърпам, дърпам връзките да му го вържа и се ядосвам, че не ми стигат, а те не могат да обхванат врата му.
Едвам не удуших човека  Laughing
Виж целия пост
# 96
Ох,днешна случка.Дъщеря ми вечно бърза да излиза и докато аз още съм по гащи,тя вече си е награбила сандалите и е на вратата.Аз докато наливам вода и гледам все пак да не е врътнала печката или вкл. ютията,тя ми подвиква да не се туткам  Mr. GreenДнес мрънкаше и точно коя играчка да вземе.Та като цяло излизането не ми е спокойно и днес обувам си обувките,тряскам вратата и Shocked ключа е останал отвътре,а вратата е с топка.В момента обаче съм си много щастлива,че съм си у дома. Mr. Green
Виж целия пост
# 97
Честито ! Mr. Green
Хайде и една изцепка от периода непосредствено преди майчинството. Явно наистина е по-широкоспектърен този период Mr. Green
В далечната 1997 година, още като гаджета, мъжът ми ми дава един пейджър за да мога да му оставя съобщение. Аз що реших, че е радиостанция не знам и натискам някакво копче и започвам да нареждам: " Бихте ли предали на...., че......". Баба ви Кейт е на " ти " с технологиите още от младежките години Crazy
Виж целия пост
# 98
...докато аз още съм по гащи...

Поне нещо отгоре успя ли да си метнеш? Wink
Виж целия пост
# 99
Хихи,мятам каквото видя на закачалката,че вече кифлата си отваря и асансьора и съвсем ще се чудя къде да я търся из малкия ни 17 етажен блок!Пък и няма да развращавам дядовците из квартала,въпреки,че те са преоритет на щерката. Mr. GreenТя на господа под 60год. не обръща внимание.
Виж целия пост
# 100
И аз изтрЕщех тотално,ама........
Пример от вчера - гушнала съм малката в ръцете си,нося си и портфейла ,и телефона.Виждам до мен каката и мъжлето и питам:
        -Ама къде е Маги,бе?-търся малката и не я виждам
Съответно мЪжо ме "застреля"с "голяма си кифла,бе жена"

А прибирането на портфейла в хладилника е коронният ми номер.
Виж целия пост
# 101
Щях да тръгна на разходка, но.... с празната количка  hahaha Понеже в началото всичко се случваше страшно машинално, повтарящи се действия без грам разсъждение. Та, приготвих се аз, количката и тя готова, отключих вратата, излязох в коридора и извиках асансьора. В количката изобщо не поглеждам. Отивам да заключвам вратата и чувам беба. Гледам в количката - няма я! Лееекичко я бях забравила на дивана в хола.
Виж целия пост
# 102

А прибирането на портфейла в хладилника е коронният ми номер.

да не ви разправям какво стана посред лято,  когато  съм сложила   GSM-a си във фризера, а сладоледа при документите в дамската си чанта....

Виж целия пост
# 103
Запис Simple Smile
Виж целия пост
# 104
Това от преди няколко дни, излизаме с дъщерята на разходка носим и детска количка с бебе вътре че тя много обича да си я бута. Играе си тя известно време на вън обаче по едно време решаваме да си ходим и тръгваме към блока, заобикаляме спираме се при няколко комшии и се качваме при баба и, и там малко лафче и накрая се прибираме в къщи. То станало време да я къпем вкарвам я в банята и тя надава вой бебеее че се къпеше с него и аз викам чакай маме сега ще ти го донеса Crazy, да ама не забравила съм бебето на площадката а то вече 9,30 вечерта и минал час и нещо откакто сме се прибрали ама няма да ви казвам мъжа ми как се изстреля на вън. Добре че една услужлива бабка го пазеше още  Blush 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия