Това последното е ВЕЛИКО 
Виж целия пост
Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване
- Публикувана: 23 авг. 2010, 01:58 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2010, 14:35 ч.
# 466
3 ноем. 2010, 12:51 ч.
Виж целия пост
А комплексно семейно изтрещяхме, когато оставихме за пръв път детето да спи у баба- ставам си аз най-рутинно къмто 3 през нощта и кандилкайки се тръгвам да видя беба. Пътем срещам кандилкащият се тати навръщане, който мило ме успокои" Лягай, лягай, видях я, всичко е ОК"
# 468
3 ноем. 2010, 15:02 ч.
У нас всички сме болни. И аз, и двете деца сме на по шепа лекарства. Направих си списък кой какво пие, по колко и кога. Закачих го на хладилника. За лекарствата, които се пият в точно определени часове, съм си сложила алармата. Това добре, но... поглеждам списъка - да, това лекарство се пие например вечер, ама аз тази вечер ли го дадох, или беше вчера?! 
Ужас! Започнах да си отбелязвам и дали съм давала.
Виж целия пост
Ужас! Започнах да си отбелязвам и дали съм давала. 
Бързо оправяне ви желая! 
# 470
3 ноем. 2010, 15:13 ч.
Потекоха ми сълзи от смях. 
Виж целия пост
Аз обух на дъщеря ми чорапите.Нищо лошо,само дето тя беше на 8 месеца-дебели,пухкави, дълги чорапи.А на мъжът ми веднъж исках да извикам,аз съм до вратата,той на алеята и ще тръгва.Исках да поръчам нещо,но забравих как се казва мъжът ми,щракам с пръсти,щракам и му казвам:ти,ти,как ти беше името...И бързо се прибрах,но този човек,както бързаше,изгаси колата и влетя в къщи,върви след мен и бесен съска:аз кой бях?кой бях аз?Е,ти как така ме забрави?Аз съм този,дето....и тука изреди всичките си достойнства...Много дълго беше обиден,но аз какво съм виновна?Понякога се случва да изключи човек.Само ме е яд,че щраках с пръсти,защото после всичко това беше изигравано безброй пъти пред нашите приятели.
# 471
3 ноем. 2010, 15:47 ч.
Не си сама в тази насока и аз като се разболее някое от децата, вадя една тетрадка и пиша часове, име/ на болния
/ и прием. За да избегна точно това , дадох ли го днес или не... Смешно е , но вече давам заето с тези лекарства и кое кога...мозъка ми отказва да помни. 
Ето сега дъщеря ми е на Аб и също пиша, час и кога какво съм дала.
Бързо оздравяване пожелавам!
Виж целия пост
У нас всички сме болни. И аз, и двете деца сме на по шепа лекарства. Направих си списък кой какво пие, по колко и кога. Закачих го на хладилника. За лекарствата, които се пият в точно определени часове, съм си сложила алармата. Това добре, но... поглеждам списъка - да това лекарство се пие например вечер, ама аз тази вечер ли го дадох, или беше вчера?! Ужас! Започнах да си отбелязвам и дали съм давала.
Ужас! Започнах да си отбелязвам и дали съм давала. Не си сама в тази насока и аз като се разболее някое от децата, вадя една тетрадка и пиша часове, име/ на болния
/ и прием. За да избегна точно това , дадох ли го днес или не... Смешно е , но вече давам заето с тези лекарства и кое кога...мозъка ми отказва да помни. Ето сега дъщеря ми е на Аб и също пиша, час и кога какво съм дала. Бързо оздравяване пожелавам!
# 472
3 ноем. 2010, 16:13 ч.
Като по-млада и прясно омъжена бърках името на мъжа ми с това на бившия ми приятел с който имах много дълга връзка. Мъжът ми е чудесен, никога не ми се обиди, но аз смених името му с галено, и до ден днешен го наричам с нарицателно име - никога не мога да се обърна към него с истинското му.
Децата си бъркам постоянно - те и без това така си приличат - с малка разлика, момчета.
Миналата година отивам да взема сина ми от рожден ден. Влизам в заведението, оглеждам се - от една маса много народ, рожден ден ( аз не познавам родителите). Отивам, поздравявам - майката, бащата, сядам, и почвам да си бъбря с една друга майка. По едно време иде синът ми и ме дърпа за ръката - ама мамо, нашия рожден ден е ей там - поглеждам, през 3 маси - нашия рожден ден ( виждам горе-долу познати лица от родителски срещи). Тихичко се изсулвам, отивам и почвам наново да поздравявам...
По едно време бърках захарта със солта. Колко прясно мляко съм съсипала бързайки да приготвя закуската рано сутрин... сега като че ли се отучих да ги бъркам.
Виж целия пост
Децата си бъркам постоянно - те и без това така си приличат - с малка разлика, момчета.
Миналата година отивам да взема сина ми от рожден ден. Влизам в заведението, оглеждам се - от една маса много народ, рожден ден ( аз не познавам родителите). Отивам, поздравявам - майката, бащата, сядам, и почвам да си бъбря с една друга майка. По едно време иде синът ми и ме дърпа за ръката - ама мамо, нашия рожден ден е ей там - поглеждам, през 3 маси - нашия рожден ден ( виждам горе-долу познати лица от родителски срещи). Тихичко се изсулвам, отивам и почвам наново да поздравявам...
По едно време бърках захарта със солта. Колко прясно мляко съм съсипала бързайки да приготвя закуската рано сутрин... сега като че ли се отучих да ги бъркам.
# 473
3 ноем. 2010, 16:25 ч.
Не е мое, а на майка ми. Тя, прясно изпечена тъща, вижда бъдещия зет за първи път (довела съм го на гости при нашите). На другата сутрин ставаме, тя прави кафе и ни го сервира със ...сол. И на двамата!
Виж целия пост
# 474
3 ноем. 2010, 20:05 ч.
По принцип се очаква тъщата да сервира яйца със захар, а тя пък кафе със сол... Хареса ми...
Виж целия пост
Не е мое, а на майка ми. Тя, прясно изпечена тъща, вижда бъдещия зет за първи път (довела съм го на гости при нашите). На другата сутрин ставаме, тя прави кафе и ни го сервира със ...сол. И на двамата!
По принцип се очаква тъщата да сервира яйца със захар, а тя пък кафе със сол... Хареса ми...
# 475
3 ноем. 2010, 20:20 ч.
Когато се роди синът ми му говорех с името на кучето ми. 
Виж целия пост
# 476
3 ноем. 2010, 20:22 ч.
А аз най-редовно се хрня в малка купичка и то с чаена лъжичка Улавяла съм се как тръгвам да си намачквам яденето 
Откакто малкия тръгна на ясла ми се отвори шанс да изляза сама навън.Незнайно защо,едва до преди 2 дни успях да отвикна навика да слизам по рампата,а не по стълбите И като отвикнала,днес замалко да се бутна в едни стълби с количката,опитвайки се да се кача с нея
Виж целия пост
Улавяла съм се как тръгвам да си намачквам яденето Откакто малкия тръгна на ясла ми се отвори шанс да изляза сама навън.Незнайно защо,едва до преди 2 дни успях да отвикна навика да слизам по рампата,а не по стълбите И като отвикнала,днес замалко да се бутна в едни стълби с количката,опитвайки се да се кача с нея 
# 477
3 ноем. 2010, 20:56 ч.
Веднъж напълно несъзнателно се опитах да набутам биберон в устата на мъжа ми - бяхме на врата, синът ми (особено пристрастен към бибата - на около година и 1/2) мрънка и недоволства, аз се връщам хиляди пъти да проверя всичко ли съм взела и .... опитах да постигна някаква тишина. А наскоро мъжът ми ме помоли да му занеса тениска, нося аз и по навик тръгнах и да му я обличам., усетих се преди да бръкна в ръкавите, за да извадя ръцете.
Виж целия пост
# 478
3 ноем. 2010, 23:42 ч.
Дори и най малкото ми дете вече яде с голяма лъжица и без намачкване, но... Преди няколко дни правя картофена яхния, а раята гледа филм. Едно ми е такова тихо и спокойно - замислила съм се за мои си работи, махам яхнията от котлона, сипвам първо на малката да изстине, хващам вилицата и ....мачкам. Сипвам следващата чиния... хващам вилицата и мачкам, и следващата, и следващата, и следващата... усетих се едва когато седнаха на масата и ме глееедаха... странно...
Виж целия пост
А аз най-редовно се хрня в малка купичка и то с чаена лъжичка Улавяла съм се как тръгвам да си намачквам яденето Откакто малкия тръгна на ясла ми се отвори шанс да изляза сама навън.Незнайно защо,едва до преди 2 дни успях да отвикна навика да слизам по рампата,а не по стълбите И като отвикнала,днес замалко да се бутна в едни стълби с количката,опитвайки се да се кача с нея
Улавяла съм се как тръгвам да си намачквам яденето Откакто малкия тръгна на ясла ми се отвори шанс да изляза сама навън.Незнайно защо,едва до преди 2 дни успях да отвикна навика да слизам по рампата,а не по стълбите И като отвикнала,днес замалко да се бутна в едни стълби с количката,опитвайки се да се кача с неяДори и най малкото ми дете вече яде с голяма лъжица и без намачкване, но... Преди няколко дни правя картофена яхния, а раята гледа филм. Едно ми е такова тихо и спокойно - замислила съм се за мои си работи, махам яхнията от котлона, сипвам първо на малката да изстине, хващам вилицата и ....мачкам. Сипвам следващата чиния... хващам вилицата и мачкам, и следващата, и следващата, и следващата... усетих се едва когато седнаха на масата и ме глееедаха... странно...
Препоръчани теми