Любители на котки - тема 41

Емел, засега само на черното момченце имам твърди нови стопани (най-ляво и долната снимка). За Скокльо (втория от ляво) има желание от едни братовчеди (таткото нещо е алергичен обаче към разни работи - не знам за котки - май не), но нямаме твърд отговор - като си идем ще ги поканим да дойдат да го видят и се надявам да ги грабне за сърцата и да го вземат с тях на тръгване. Мърчо (най-десния) искам аз да си го задържим, ама мЪжо не иска втора котка. А лиглата никой не я иска, защото е женска и да не била раждала.  А тя е толкова кадифено мекичка и глезена - тоя тигровия корем на общата снимка е нейния - големия ми син я научи да я слага по гръб и да я гали и целува по корема и тя направо се размазва от кеф.

alximika, много готин тоя вожд - достолепен. И другите и те са готини. Единия от пришълците ви прилича на едното от котетата като окраска. Завиждам ви, че сте в къща и можете да ги имате всичките. На нас ни предстои след 2-3 дни да си тръгнем и съм казала, че на всички котета сме намерили дом, за да ги взема към София, пък там щи видим какво ще стане. За другото лято обаче баща ми ми и предупредил, че преди да влезем в къщата ще има инвентаризация на багажа - да не би да има още 1 котка, освен Чочо и ще има кръгом към София, ако има. 
Желая ти леко раждане, без проблеми и бързо и ще чакаме снимки на новото котколюбителче. 

Дидитка, тоя Пенчо да му имам зелените очи, а пък за Снежко как се е изкефил ... Супер са.
Радвам се, че Богданка вече е добре. Благодарско за полезното инфо, относно тениите.

6estja, как се казва тоя бежов тигър - разкошничък е - бебчо. 

Estell, всичко ще е наред - ще видиш!!! Установила съм, че винаги, когато се страхувам от нещо и то идва. Като не се впечатлявам особено - или не идва или е много слабо. Като свинския грип например - разболяха ми се децата ноември точно преди да обявят епидемията - май не точно от него, но пак грип с много висока Т и силна кашлица - на 3-тия ден бяха здрави - хомеопатия и с един апарат по 1 сеанс. Освен това цялата зима си ходиха плътно на училище и градина, без да повторят, а пък доста деца ги хвана и втората вълна, като не са пили никакви имуностимулатори.
Така сме и с котките - 5бр в момента, непрекъснато са им в ръцете и устите - не ме е страх, че може да се заразят от нещо и всичко е наред.
Има една теория, че когато се страхуваме ни пада имунитета и тогава като се яви някакъв нашественик, организма не успява да го държи в безопасни за човека популации и тогава се разболяваме. Затова при масова истерия и паника от нещо винаги има много разболели се хора.
Сори за лекцията, дано да е полезна поне на някого. 

treisy, да се оправя бързо Зак и дано се кротне скоро, че знам какво е - такъв див е големия ми син и покрай него и малкото и то почва да копира. (Ама че и сравнение направих - между котка и дете  , ама колко пъти котките ме слушат повече от детето ...)

ИКСИ, стескам палци и на Маша да и оздравява бързо крачето.

Стискам палци да имаме по-малко ядове с децата - и котешки и човешки  и да слушкат повечко.

Толкова са ви сладки котетата, особено бебешоците, те са ми слабост.  

Дидитка благодаря за информацията, това ме поуспокои. Няма от къде да изяде гризач, а и той не яде животни само ги убива. А бълхи няма, до скоро беше с каишка, а и ние с мъжа ми редовно го проверяваме профилактично. Нямам идея как е станало, но сега важното е да се оправи. В нета има доста стряскаща информация как уличните животни заразяват на поразия децата и как това често води до смърт и т.н. И това още повече ме изплаши. Просто спирам да чета и ще мисля позитивно.
TINA.K Напълно права си точно това от което се страхуваш това те достига. Моя опит това ми показа. Никога не съм се страхувала от кърлежи. А доста често обикалях из тревните площи, веднъж бяхме с едни приятели и повечето се сдобиха с подобни гадинки, а една приятелка си откри даже 3 такива, а на мен нито една.   Имаше даже една година, когато имаше напаст от кърлежи, тогава кучето ни беше живо, и не само по него, но имаше хиляди такива из къщи, ходиха по стените навсякъде, малки големи, новородени или там каквито са по 10-20 лазят навсякъде. А кучето беше с каишка, против бълхи и кърлежи. Че обезпаразитявахме цялата къща и едвам се отървахме. Всички комшии бяха изпаднали в ужас онова лято. Разбира се до мен не се и допря. Но една година ме хвана ужасен страх , избягвах тревните площи, обикалях отдалече местата с тревни площи, животни не докосвах, а и в този момент нямах такова у дома. За зла беда, като се къпех намерих един на кръста си, умрях от ужас. Бях и сама, и нямаше кой да ми го изкара, веднага се обадих на мъжа ми (тогава ми беше още гадже), той взе едно такси дойде, изкара го и отиде пак на работа.   От тогава нямам страх от кърлежи. И повече не ми се е случвало.
Та от тогава си знам, че страх къща не пази.  

Поздрави на всички! Много сте сладки, особено бебетатааааа!!! Гуш!

Ние заминаваме за една седмица, така че ще ви поизпусна, а зверовете ще ги отглежда баба им /майка ми е това/, пък да видим  дали ще се затъжат  .
Стискайте палци за времето, че отиваме в Дисни и ако вали..... А го дават с дъжд и студ в гадния Париж! Сега се запасяваме с дъждобрани и потегляме! Чао!

TINA.K, това е Симо. Голям е беладжия. През половината ден спи, другата половина наваксва с белите. Яде тапети, люлее се на пердето, качва се където свари и събаря всичко там. Вчера счупи едно огледало, беше подпряно само, направо си изкарах акъла. Добре че не се нарани. Вечер спи на главата ми  . Там си хареса мястото и не ще да мръдне. Ама пак си го обичам. 

Оф, шантавите ми котки... Мишка е изяла витамините на Чушка заедно с наелона Сега драйфа кат замаяна. Пу, как ги забравихме на достъпно място за тези пачички.
Сега ще наблюдавам Мишка и ще трябва да купувам нови витамини за Чушка.
Всички котки днес са на диета - никакво ядене, за да видим Мишка дали ще издрайфа всичко.

Да ви се оплача, защото няма на кого.
Снощи котаракът ми падна от балкона (трети етаж) и изчезна вдън земя. Блокът има заден двор с гаражи. Снощи ходих да го търся, днес също ходих в мазето, зад гаражите, в съседните дворове. Виках, свирках, тръсках кутията с гранулите - не и не.
Сърцето ми се свива като си помисля, че се е сврял някъде от страх или че е умрял сам. Не знам какво да правя.

guess who  дано го намериш 

guess who 3 етажа са малко според мен, хубаво огледай някъде според мен се е скрил. И да го викаш най-вероятно няма да се покаже, кой знае колко е уплашен. Потърси във всевъзможни места където може да се побере, остави една купичка с храна долу и наблюдавай. Дано се върне 

Ceca Сещам се за моя малкият хубостник, като изяде половин опаковка с витамини за кожа и козина дето опаковката струва 25лв. Прибираме се ние след еднодневно отсъствие, малкия си отворил цялата опаковка някак си, незнам как понеже аз едвам я отварях с 2 ръце и беше погълнал бая хапчета. Не повръщахме , което беше добре ама това говедо постоянно беше гладен 

guess who дано го намериш
и според мен,и да го викаш няма да се покаже.Моят котак беше паднал така от балкона,и го намерихме в една шахта близо до под балкона,  сгушен.... след 2 дни.Потърсете го на по затънтени места,от страх сигурно се е шмугнал някъде и не смее да се покаже.

здравейте момичета!
Аз малко се намесвам в темата Ви,но си търся изцяло сиво котенце.Ако някоя от вас може да ми подари ,ще съм безкрайно благодарна.
Страхотни съкровища имате

guess who дано го намериш и да е невредим косматия палавник 

Ние днес ходихме за ваксина. То няма такъв страх просто. Като влязахме в кабинета опика всичко Рижко. Включително и аз бях цялата мокра, та се къпахме след това.  До сега не го е правил. Но последното ни ходене преди близо година си беше много страшно преживяване за него и може още да помни "мъченията" горкия.
Та сега сме с противогъбична ваксина а след месец и годишната ще слагаме.  Имаме си и фронтлайн за профилактика.
Резултата е едно настръхнало и уплашено коте. Тази вечер и самичък ще спи защото аз съм нощна смяна та ми е малко притеснено. 

Доктора ми препоръча да му взема гранули на Virbac. Някои от вас взимат ли от тях? В момента нямаше. Очакваше доставка след седмица-две и другия месец като отидем за другата ваксина ще взема малко да видим дали ще яде, че той моя голям каприз.

Благодаря на всички!
Лошото е, че тази вечер заваля и стана доста хладно. От стреса им пада температурата и сега като е така студено... Дано е само уплаха и се покаже утре гладен. Вечерта преди да падне нищо не яде.

kokoshinkata, моят е същият пъзльо и прави същите изпълнения. Колкото пъти го водя на ветеринар, толкова пъти се напикава още като вкарвам в клетката, а по пътя се нааква.
Умирах от срам пред доктора с тая наакана котка.

Здравейте момичета 
 Чета ви от известно време без да съм писала , най-вече влизам за да разглеждам снимки на вашите любимци. Заклет котколюбител съм от много малка , съвсем от както се помня искрено обожавам тези животни , но никога не съм имала.  Майка ми никога не ми позволи да изпълня този си копнеж да се грижа за коте у нас , въпреки молбите през годините - не склони в нейната къща да доведа животно. Причини не ми се обясняват , но е факт че си обещах още от дете ,  че някога , някой ден, като заживея другаде  ще си взема коте , и ще си го гледам , и ще си го обичам и ще си го направя свое другарче. Не знам дали не ви звучи пресилено но ми беше нещо като детска мечта, която не отшумя с годините. 
Това докато преди няколко месеца не заживяхме с приятеля ми заедно , не можете да си представите как скачах до тавана когато се съгласи да си вземем животинка. Една вечер ми се обажда - "Прибирам се след 1 час , нося ти коте!" , разтуптя ми се сърцето чак. И ето го резултата , моята - тъй да се рече - сбъдната мечта Чарли - на 3 месеца ( и нещо ) , взет е за ангорче , но здраве да е. Диво и щастливо котараче , прави ни на луди - има страшен характер - повече е палав , отколкото гальовен , хиперактивен , хипер-всеяден , абе - носи ни много радост - от скоро го имам ама - обичам си го 
Разбира се - ваксиниран , вътрешно и външно обезпаразитен , с европейски паспорт. Храним го още с гранули - Junior , ама той май би ял всичко
Това беше нещо като "запис" , в случай , че приемате нови членове на темичката.

Ето ви снимки. (тук е по-малък)
http://img831.imageshack.us/img831/1342/dsc3803.jpg
    http://img230.imageshack.us/img230/1848/dsc3804.jpg
http://img62.imageshack.us/img62/4787/dsc3806.jpg
    http://img710.imageshack.us/img710/8241/dsc3815.jpg   
http://img830.imageshack.us/img830/9077/dsc3817d.jpg
    http://img62.imageshack.us/img62/4623/dsc3819z.jpg
http://img836.imageshack.us/img836/7207/dsc3820.jpg
    http://img833.imageshack.us/img833/2082/dsc3822y.jpg
http://img13.imageshack.us/img13/1940/dsc3832c.jpg
    http://img210.imageshack.us/img210/1253/dsc3833.jpg
http://img541.imageshack.us/img541/5293/dsc3835.jpg
    http://img809.imageshack.us/img809/8808/dsc3838.jpg
   

Palechka89 оле, да му изям мустаците  Много е хубаво  То и моята история като твоята - обичах много котки, но достъп до тях имах само при баба, баща ми мразеше, ама мразеше това животно. Толкова години се молех и по едно време май му писна, та сам ми донесе коте - малко, черно от работата му, с много дълга козина, уникално сладко - 10 години се гледахме с Мако но почина от болест преди 4 месеца, още го изживявам тежко, но сега имам 2 гадинки, които много обичам, едното дойде само в къщи и по всяка вероятност Мако му е или баща, или дядо 

Така че добре дошла с това бонбонче 

Palechka89  каква малка сладка душичка е Чарли. Да го намачкаш и нацелуваш пухкавото бяло коремче.  
Вярвам, че много ще ви радва. Колко е хубаво като се прибереш да те посрещне някоя пухкава топка и да ти се радва.

А моя пъзльо какво ще го правя не знам. Такава е душичка и доктора е толкова внимателен и има подход ... Ама пусти страх. Днес се прахме и двамата та и в банята си беше приключение. Добре че не е злопаметен и отмъстителен, та няма да ми се сърди дълго (надявам се  ).

TINA.K  ах как ми се иска да взема всички котета, кучета и т.н. ... но знам, че не е нито разумно нито възможно това. Един ден ще си направя приют за изстрадали животинки. Как съжалявам на времето че така лесно се отказах от ветеринарната медицина. А това си ми е детска мечта. Но за къде на 30 години, вече не ми се учи сякаш ... за деца се ослушвам вече...