Майка оставя 4-годишен син за осиновяване

Ех тази жестока безмозъчна женица, която толкова ви умилява -  биологичната майка ....

Тя е осигурила най-извратеното мъчение за едно бебче... срещу което получава успокоение, колко благородно била постъпила.
Изверг в чист вид ...
От простотия ли, от какво ли, нямам отговор.
Всеки дом би бил по-щадящ от това.
Ганката и Светкавица толкова ясно са го казали.

А на осиновителите, които сега сигурно си мислят, колко им е провървяло, че така хуманно взимат бебче и не е било в дом, Господ да им е на помощ. За мен са в пъти в по-тежко положение от осиновилите циганче от дом.

В Китай имало такова наказание  - имитация на разстрел - всеки ден те изправят пред наказателен батальон, но не те убиват, пак те прибират в килията и така на другия ден отново и накрая се молиш да те застрелят за да се прекрати това мъчение.

Та бебето така 20 месеца всеки ден, около 600 дни - маааа      му и благородство от безмозъчни, но претенциозни  родилки.

според мен е спестила на детето част от проблемите с привързаността за вбъдеще.

институционалното отглеждане е протовоестествено и залага сериозни капани за бъдещото емоционално здраве на децата. то може да бъде опрадвано само в сравнение с нещо много по-гадно.

фактът, че не е било трудно да я убедят първите месеци да направи опит да задържи детето, за мен свидетелства за по-скоро положителни чувства към бебето. в крайна сметка, най-лесното е да го метне в дом и да приключи.

та на новите родители няма да им е по-трудно да създадат връзка с това дете, отколкото с дете на същата възраст от дом, дори напротив.

със сигурност не ги виждам и в по-тежко положение от осиновилите циганче от дом, най-малкото защото осиновяването на циганче от дом само по себе си не тежи, освен ако циганчето не страда дълбоко от травмите на изоставянето и престоя в институция.

освен това, дотук в разказа никъде не стана дума, че това осиновяване е по-различно от стандартното по закон. никъде не пише, че докато детето е в регистъра за осиновяване, трябва да се гледа отделно от биологичните родители, нали? щото може и да не настъпи осиновяване все пак ...
та, за каквото дете те извикат, като го харесаш, взимаш го ... какво да направят осиновителите - да го откажат, щото е стояло с майка си?!


 


ПП Изхождам от разбирането,  че очевидно това не е идеалната ситуация за детето, но животът е такъв, тези неща се случват и в случая говорим по-скоро за по-малкото зло, за ограничаване на вредите,  а не обсъждаме защо майката е решила така и правилно ли е решението й да даде детето за осиновяване.

Подкрепям Vella M.  Разбирам Мираета, според която детето е живяло в ада на отхвърлянето всеки ден и всяка минута. За развитието на детето обаче прсъствието на майката, която все пак се е грижила за него по сравнително приемлив начин, е незаменимо. Едно е паниката на новороденото, което търси опорна точка, за да може да опознава света, друго е травмата на дете на почти година. Едното е първична рана, да се изразим с популярните термини, другото - пак травма, но от друг порядък.
Домовете в българския им вариант не могат да бъдат оправдани по абсолютно никакъв начин.

Нямам време за по-пространни писания, но дори чисто математически казаното от теб не съответства на реалността- детето не е било на почти година, когато майката е решила да го остави, тя през цялото време е решавала въпроса:
"Оставям ли го или не?",
 след което се е прехвърлила в сферата на :
 " Кога ?"
и на по-дребните: "Как ?" и : " На кого ?" ( ако въобще се е замислила за тези неща.)
А въпроса за нейната съдба и нейното оцеляване си е бил водещ, както и за това колко по-леко би и било ако бебето въобще не се е родило.

Обзет от тези въпроси, а най-вече от първия и последния, такива неща излъчваш и внушаваш, че няма смисъл да ги  пиша.

А и някои имаме и реален опит, не пишем просто така.
Детето попива регламент за взаимоотношения със света, който не е никак препоръчителен, най-меко казано. И никакви книжки и средства за възпитание няма да са по-въздействащи впоследствие в изграждането на реглемент със света.

A ако искате чисто делово - коментарът за почти едногодишното дете би бил валиден и адекватен за бебе, чиято майка е починала или тежко заболяла, та поради тези непреодолими причини се е разделила с него, но не и за  изоставянето.

Абсолютно, децата на тази възраст са изключително зрели, дори и да не им личи. Аз не мога да си обясня, как може да се грижиш за едно дете близо 1г. и да го оставиш след това, как ще живееш със себе си. Не ме вълнуват толкова терзанията на майката, колкото на детето, защото то няма избор. А въпросната жена е имала достатъчно време размисля и премисля и в крайна сметка, ще си носи последиците от действията. А за децата е страшно травмиращо да бъде отделно от родителите си и то самата майка (неговия живот) да го отхвърли. Аз бях на 1г. когато ме пратиха в седмична ясла и в последствие детска градина, виждах родителите си само през уикенда. Това беше голям шок за мен. И през всичките години до 5г. възраст се чудиш, защо родителите ми не ме искат. Чувствах се отхвърлена и не обичана, много тежко го изживях и още си нося психологическите травми от това решение, което майка ми е сметнала за правилно и по никакъв начин не и е повлияло на психиката. Големите хора са достатъчно зрели за да се справят с подобни травми, но децата са страшно зависими, за тях майката е целия им свят и живот.

 
просто съм без думи

Вземи си хапчетата, ако обичаш! Никой не е длъжен да се наслаждава на крясъците ти.

Какво ти попречи моя пост ?! Мога да изразявам мнение,както си искам.А твоя комп да не вади звуци на емотиконите?Грубо отношение към непознат!

прекалено крайни и нервни са изказванията ти,затова така ти се нахвърлихме.Пък и веднага взе да ни поучаваш,без да си направиш труда да почетеш малко.

Изразяването на лично мнение не е поучаване!
Извинете ме,повече няма да се меся в теми с толкова много комплексирани хора,които не могат да зачетат чуждо мнение!

чуждото мнение може да бъде изказано културно и гаменски, в случая става въпрос за хулигански изказ - внимавай, къде стъпваш, да не стъпиш на криво, че може да си изкълчиш глезена 

Ха, тя не знае с какво се занимава социалният работник, пък завършва "Социални дейности", тръгнала акъл да дава.

цитата е от другата тема в която си писала.Не ми прилича на изразяване на лично мнение

"ТЯ" прекрасно знае с какво се занимава социалния работник,щом е и в средата,а не е само студентка!
А за стъпването на криво,да ще внимавам,навън е кофти време,тук не виждам кое може да ме притесни.
Ще ви следя с интерес,поздрави на всички   

ако учиш Социални дейности и мислиш, че е нормално да се разходиш с ботушите из човешките мнения и съдби по въпроси, които са меко казано деликатни... помисли пак, дали да не смениш специалността .

а за на вънка - освен че е хлъзгаво е и студено, харесва ми, че имаш поне чувство за хумор