










. Не мога да възпроизведа наново.
. На всичкото отгоре, мъжото почна едни нощни смени и когато има почивка все до техните си намира работа, та не мога да усетя тази му почивка, ама защо ли да си стои в къщи да помага за нещо, по- важно е до техните да отиде, ще взема да се срути къщата без него
.


й е домиляло за мен и реших да се включа с няколко реда
Не съм писала скоро, защото в момента вкъщи ни тресе предучилищна треска. Нали, на 15.09. ще си имам първокласничка и сега се подготвяме за училище. Преди няколко часа се върнахме от Варна и мога да се похваля, че след 4 дневен шопинг почти стегнахме ученичката. Сега остават още няколко дреболии, но общо-взето чакаме с нетърпение първият учебен ден. Като надписвах тетрадките на Лили и изведнъж започна нещо да ме стяга за гърлото, разплаках се, а тя ме пита защо плача. Как да й обясня, че моето малко бебе, онова малко момиченце, което ме стискаше за ръката и се страхуваше от всичко непознато, расте и започва бавно да отпуска ръката ми, да се втурва в непознатия свят с широко отворени очи, а в мен остава една сладка тъга /и малко ревност/?! Ей, такива неща ме вълнуват мен...
След като набързо го нахраних, той щастливо започна да бърбори и да показва колко голям щял да стане, а мъжът ми му вика "Ще станеш, тате, ама ако те храним...". Та, така, още ме гризе съвестта като се сетя как си държах гладно детето.

Точно, както го описваш беше и при нас. Обривът изглеждаше точно като парнато от коприва.
Другата седмица за по-сигурно 
))
!
Догодина и аз ще си имам първокласник, от сега го мисля 




Препоръчани теми