мисля, че думите ви трябва да стигнат до повече хора, до овластените хора, все има сърцати и честни сред политиците.Търсете трибуна, говорете, питайте и изисквайте отговори!За тези неща трябва да се говори докато се стигне не само до ушите, но и докато думите ви пробият сърцата на политиците!
Както казах в първия пост, отношението ми към подобни инициативи е въпросително.Да, не трябва да има деца, изоставени по домовете, но ги има и вероятно /ох, много се надявам да е така/ тези левчета на зрителите ги подпомагат ,макар и да са малко.
Гнусно е, че се извращава самото понятие "благотворителност", че се получава нещо такова"Ще си люпя семките пред ТВ, ще си пия питието и ще пращам смс и ще се чувствам нравствено извисен, че съм помогнал.Ама дай да си изгледам и тъпото шоу, защото няма какво да правя"На мен пришка ми излезе на езика да обяснявам на познати, че не е все едно да пратиш 20 смс-а и да си размърдаш задника до някоя банка, за да пратиш 20 лв. на дете, което точно в този момент се нуждае от тях, точно сега майка му се облива в сълзи и не може да мигне от мисли.Или пък, като искаш да помогнеш на деца от дом- иди, питай от какво се нуждаят, купи, занеси.може и два пакета памперси да са, ама ще имат по-голяма стойност от 20 смс- пуснати ей така, удобничко от дивана, с дистанционно в ръка и с биричка в чашата и за които не знаеш къде и за какво са отишли.
Сега съм малко по-склонна да оправдая пускането на смс-и, то е наистина от общата неинформираност и неразбиране на нещата сред повечето хора.Затова съм малко по-толерантна към тях.Но имаше един период от време в който дебнех близките си и им изтръгвах телефоните от ръцете.Криеха се от мен да пускат смс.
Защо тогава бях толкова крайна-защото пак имаше по Коледа ли беше, по Великден ли, не помня едни такива сълзливи- нахрани сираче, то си няма една топла супичка.От държавна гледна точка всеки ще ти обясни и ще ти внуши безизходицата, ама от лична ми изглеждаше по друг начин.
Моето дете е живяло две години и осем месеца в ДМСГ.През това време "Нахрани сираче, дай един смс" И моето сираче две поредни Коледи е чакало да яде от смси.В това време в семейството ми е имало и преимало и храна и топлина и подаръци.Присядаха ми залъците на устата , плачех на празници, че моето дете е гладно и му е студено/ това, разбира се не е било така, ама така си мислех, щом и за супичка се опираше до смс/И защо бе тази цялата работа.Е , ами защото за осиновяване се чака, то не може така хайде-днес документи, утре осиновяване, знаете ли колко семейства са преди вас.Знам, ама не знам защо и моето дете е чакало?Аз съм чакала, добре, има си причини, то защо е чакало?Ей тъй от любов към спорта.Щото няма кой да я поръзмърда системата,защото едно такова сираче на колко социални работници и на колко писарки изкарва заплатата...
И защото тези смс не знам колко помагат на деца в нужда/ пак казвам, вече съм маалко по-склонна да ги приема/ама със сигурност подпират една удобна система, тотално сгрешена като замисъл.
П.С.Много се извинявам на авторката, че малко отклоних темата, но всъщност си е пак по темата.Малко дълго и емоционално стана, но като се сетя за тези отминали дни и за тъжното начало на детето ми пак ме стяга гърлото.

,особено откакто една служителка от Бг Коледа ми зададе въпроса-Ама вие какво искате от нас,пари ли,ми ние пари няма да ви дадем....................